Археолози откриха военен лагер от I век и останки от Рациария отпреди хунските нашествия

Античното селище Рациария край с.Арчар, Видинско, е възникнало около римски военен лагер, установен в този район през първата половина на първи век (вероятно между 9 и 45 г. от н.е.). 

Съществуването на лагера е известно от историческите извори, но до миналата година нямаше археологически доказателства за това.
Такива са документирани за пръв път през 2016 г. по време на разкопките на екип под ръководството на доц.д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН. 

Резултатите последния археологически сезон бяха представени наскоро и членовете на екипа са категорични, че са разкрили археологически структури, които са първото пряко свидетелство за историческото развитие на Рациария като военен лагер по долнодунавския лимес.

"През първи век тук е имало легионен лагер, който е един от първите опорни пунктове на римската власт в Долен Дунав", казва доц.д-р Димитров.

Различни изследователи на римската история посочват, че през първи век тук са лагерували подразделения на IV Флавиев, а по-късно и на VII Клавдиев легион, имало е и база на римския военен речен флот.

Военният лагер е привлякъм след себе си заселване на ветерани и на цивилно население и през 86 г. Рациария става част от римската провинция Горна Мизия.

При император Траян, през 106 г. или малко след това, селището придобива статут на град-колония, което е най-висша форма на провинциално управление. Пълното му име е известно от открит каменен надпис от 125 г. - Колония Улпия Траяна Рациария.

В късната античност, след 271 г. и създаването на нова римска провинция Крайбрежна Дакия, Рациария става нейна столица. В града е резиденцията на провинциалния управител, дислоциран е XIII легион и тук се намира една от шестте държавни оръжейни работилници на Балканите.

През първата половина на V век градът е превзет и опожарен от хуните, но при император Анастасий I (491 - 518 г.) е построен отново. 

"Въпреки многото сериозни преустройства, които са извършени при Анастасий I, са запазени следи от преди това и през 2016 г. успяхме да проследим всички исторически периоди", пояснява зам.-ръководителят на археологическия екип доц.Иво Топалилов.

Работата на терен разкрива интензивно градоустройствено развитие на Рациария, с поне четири периода - с четири промени на основните компоненти на сградите и със сериозна реконструкция на градоустройствения план по времето на Анастасий. 

"Много рядко се случва след средата на V век да се изграждат нови улици в римските градове в България, а в Рациария констатирахме изграждането на нова улица", допълва доц.Топалилов. 

Редовните разкопки в Рациария са възобновени през 2013 г., за което помогна тогавашният председател на 42-то НС Михаил Миков. Това се случи след прекъсване от 25 г. и вадналско унищожаване на голяма част от обекта от иманяри. 

През последните четири години са проучени неизвестна досега баня от късната античност, големи зони от резиденцията на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия, както и инсула с жилищна сграда, непосредствено на север от декумануса (една от двете основни улицив римския град).

Освен запазените архитектурни находки, през последния сезон са намерени и движими артефакти, датирани от всички шест века, през които градът е съществувал - монети, фибули, луксозна вносна керамика тера сигилата, предмети от мрамор и др.

През тази година проучването ще продължи, като желанието на археолозите е да се разкрие цял жилищен квартал, ограничен от две улици.
Най-важното за тях е, че не всичко от Рациария е загубено от безобразните иманярски набези и има сектори, в които архитектурните съоръжения могат да бъдат открити и експонирани. 

"Възможно е Рациария да бъде спасена, има какво да се открие като движими и недвижими културни ценности и археологическо богатство под формата на големите архитектурни комплекси, които откриваме на терена на разкопките. Рациария може да заеме достойно място като най-големият археологически обект в региона, който  един много съществен и от научна гледна точка град", уверен е доц.д-р Здравко Димитров.