Библиотеката на Пазвантоглу била най-голямата на Балканите, имала книги от печатницата на Медичите

"Впечатлена съм от книгите на моите предци. В ония времена да се интересуваш от поезия, астрономия, география е означавало да бъдеш човек с висок дух", възкликва преди година Суада Тозо, когато за пръв път отива във Видин. 58-годишната потомка на владетеля-бунтар Осман Пазвантоглу, която живее в Париж, може да го оцени, защото работи във Френската национална библиотека, в отдел, в който се съхраняват книгите на френските крале.

Професионалният интерес на Суада Тозо и желанието й да научи повече за историята на рода си я свързва с  проф.Стоянка Кендерова от ориенталския отдел на Националната библиотека "Св.св.Кирил и Методий", която проучва прословутата библиотека на Пазвантоглу. Двете участват през 2014 г. в международна научна конференция "Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко през ХIХ  и ХХ век" и изнасят интересни факти за тази по-малко известна дейност на отцепника от Османската империя Пазвантоглу.

Той създава една от най-големите обществени библиотеки на Балканите в края на 18 и началото на 19 в. и в нея събира над 2 хил. тома с религиозни и светски книги. В набирането на изключително богатия за времето си книжен фонд се включват около 70 дарители, като най-много книги са предоставени от бащата на Осван Пазвантоглу - Йомер ага Пасбан заде. По това време в цялата Османска империя се създавали библиотеки, които били частни, притежание на високопоставени лица, обществени към мюсюлманските училища медресета или като тази на Пазвантоглу, която била самостоятелна вакъфска (обществена) библиотека.

През 1802 - 1803 г. Осман Пазвантоглу построява сградата на библиотеката в непосредствена близост до джамията си. Отлично запазената и до днес каменнo-тухлена квадратна сграда е покрита с купол, върху който е поставено същото сърце, каквото увенчава и върха на минарето вместо традиционния полумесец.

Замяната на полумесец със сърце се приема като един от разграничителните му знаци от султанската власт. От 1793 г. до смъртта си през 1807 г. се разпорежда като независим владетел на Видинския край, след като успява да откъсне територията от централната власт, а султан Селим III го признава за васален паша.

Самият Пазвантоглу е бил образован човек с интерес към светските науки, историята и военното дело.

За богатството на библиотеката му говори фактът, че през 1888 г., когато тя е предадена в националната библиотека, съдържа 24 сандъка с 2 664 тома. От тях в София остават само 650, а останалите 2 014 са предадени на турското правителство. Не е известно обаче какви книги и ръкописи са предадени на Турция.

Според открит каталог на библиотеката на фамилията Пазвантоглу от 1837 г., тя е съдържала 2 405 тома книги, между които 73 са старопечатни, а останалите ръкописни. Книгите са представени в 22 тематични рубрики, като е спазена класификацията на науките, възприети в мюсюлманския свят. 

"Описанията съдържат заглавие и автор на книгата, вид на писмото, брой томове, брой страници и брой редове на страница. Отбелязано е и името на лицето, вакфирало съответната книга, елемент, който не се среща в изследваните от нас каталози на други библиотеки от османския период, поради което представлява новост в каталогизирането", казва проф.Кендерова. 

По тази информация е установен кръгът от около 70 души, които са притежавали книги и впоследствие са ги дарили за библиотеката на Осман Пазвантоглу. Най-много са книгите от семейството му - 1 498 тома, които носят печата на баща му, а заслугата на сина е, че удвоява броят им чрез дарения от други частни колекции.

Според каталога от 1837 г., в библиотеката са преобладавали трудовете по мюсюлманско право, съчиненията по граматика, историческите и биографските книги, поетични творби на персийски език, книги по медицина. 

Именно от библиотеката на Осман Пазвантоглу в Националната библиотека постъпва едно от най-ранните европейски издания на арабска графика "Законът в медицината" на Авицена, отпечатано от Типографията на Медичите през 1593 г.

Според проф.Кендерова, историческата, географската и военната тематика са предпочитани от основателя на първата печатница в Османската империя Ибрахим Мютеферрика и това определя в голяма степен светските книги в библиотеката на Пазвантоглу. Книгите, излезли от първата печатница, са били в малък тираж и още тогава са били библиографска рядкост, но във видинската библиотека е имало екземпляр от първата издадена книга "Речникът на Ванкулу", а от историко-географското съчинение "История на Западна Индия" е имало два екземпляра.

Анализът на проф.Кендерова показва, че най-голяма е групата на представителите на ислямската религия. Незначителен е интересът към книгата в средите на административните служители, а още по-слабо е представена групата на занаятчиите - само 6 души, един от които в качеството си на подвързвач, има професионално отношение към книгата. Жените-дарителки са четири. 

В средата на 18 в. е създадена и Шуменската вакъфска библиотека, чийто книжен фонд е по-беден в сравнение с видинската и съдържа около 2 300 ръкописа и старопечатни книги. Най-ценен в нейния каталог е пълният препис на Книга за развлечение на копнеещия да преброди страните, който е един от четирите запазени в света.

През 1842-1843 г. е създадена богатата вакъфска библиотека в Самоков, а десет години по-късно възниква и другата голяма вакъфска библиотека в българските земи - тази в Кюстендил.

На снимките: Суада Тозо и проф.Кендерова в библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин