Борисов насърчава конфронтацията ГЕРБ - БСП, защото не вижда опасност за себе си отляво

Институтът по социология "Иван Хаджийски" публикува анализа си за политическия август 2017 г. Той е направен от екип, ръководен от политолога проф. д-р Петър-Емил Митев. Публикуваме частта за вътрешнополитическта обстановка в България:

Българската ситуация: лице и „опак“

Статистиката и социологията едновременно сочат оптимизъм за състоянието на българската икономика. Всъщност от десетилетие насам, още от първите притеснения от задаващата се световна криза, по-голямата част от данните не са изглеждали толкова добре.

Ниските стойности на безработицата, положителните ефекти от лятото и пика на сезонната работа, предвидимостта в политически план – това са все аспекти, които рефлектират върху позитивните очаквания на обществото. Успех на кабинета „Борисов-3“ е, че съумя публично да представи въпроса за властта в България като решен, с което политическата картина за определен период от време напред сякаш се проясни.

Налице са обаче симптоми на напрежение „под политическата повърхност“, най-високо след времената на конфликта Пеевски–Василев и падането на кабинета „Орешарски“. Откъслечните информации за скандали и конфликти по висшите етажи на политиката и бизнеса, съчетани с щедри количества слухове и предположения, като че ли говорят за своеобразно „мъртво вълнение“.

„Бурен застой“ в политическия процес

Думата „застой“ звучи парадоксално на фона на конфронтацията в политическия процес. Но точно зациклянето на този конфронтация създава усещане за стабилност. Челните сблъсъци на управляващите с левицата, играта на пресконференции и контрапресконференции (както по времето на Орешарски протести и контрапротести) укрепват и двуполюсното противопоставяне. Мобилизира и двете партии, но и не допускат вътрешни противоречия да излязат наяве.

Борисов без съмнение насърчава тази линия, защото не вижда опасност за себе си отляво, поне засега. Породилата се конфигурация го удовлетворява.

БСП: опозиционно самоутвърждаване?

Вече има два проектозакона за борба с корупцията; БСП разработва алтернативен проект за Бюджет 2018. Постоянните нападки на Нинова срещу ГЕРБ, освен всичко друго, поддържат образа на БСП като единствена политическа алтернатива на управляващите. Антикорупционното и анти-ГЕРБ говорене изпълняват и конкретна прагматична цел. Предстои избор на парламентарна квота във ВСС, която няма как да бъде излъчена без определени компромиси и съгласия между ГЕРБ и БСП. „Позитано“ отсега взима мерки да неутрализира бъдещите критики.

Обединените патриоти: стабилност и/или проблеми

„Обединените патриоти“ са изправени пред постоянните си задачи: 1. да доказват своето различие от ГЕРБ, без да създават изпитания за стабилността на правителството, и 2. да укрепват системни позиции във властта, пазейки имиджа на радикалност и антисистемност. Докато Красимир Каракачанов показва системност, радикалната позиция на ВМРО е все по-отчетливо изразявана от евродепутата Ангел Джамбазки.

Сидеров пък е почти невидим. В най-трудно положение е Валери Симеонов. След като изпъкна като най-активен представител на управлението – на фона на по-скоро външнополитическите акценти на Борисов. Въпреки всичко Симеонов остава най-рисковото звено в кабинета – действията му продължават да бъдат потенциален източник на бъдеща криза.

ДПС: вътрешни проблеми и външна линия

Слуховете за конфликт между почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски принудиха движението рязко да засили критиките си срещу управлението. В противен случай самò би дало опасно основание за потвърждение на евентуална симбиоза с властта. Лидерът Мустафа Карадайъ се застъпи за нова управленска формула. По всичко личи, опозиционната радикализация на ДПС ще се пренесе и в есенния сезон.