"Човек никога не е доволен там, дето е…"

В следващите редове ще ви представим незабравими цитати от автора на "Малкият принц" Антоан дьо Сент-Екзюпери:

"Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това."

"Ние не наследяваме земята от нашите родители, а я вземаме назаем от нашите деца." 

"Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море."

"Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих."

"Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа."

"Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба."

"Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч..."

"Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен."

"Животът създава ред, но редът не създава живот."

"Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока."

"Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си."

"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."

"Трябва да преживееш много, за да станеш човек."

"Човек никога не е доволен там, дето е…"

"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."

"Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…"

"Питам се … дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!"

"През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях."

"Съвършенството е добродетел на мъртвите."

"…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения."

"- Къде са хората? … 
- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много."

"Пустинята е хубава — каза малкият принц, — защото крие някъде кладенец…"

"Само децата знаят какво търсят — каза Малкият принц. — Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."

„ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“