Да не се лъжем! Решение на МС за тунел под Петрохан има от 2008 г., през 2013 г. бяха намерени инвеститори

Делата и документите говорят такива, каквито са. 

През февруари 2008 г. с решение на Министерски съвет с министър-председател Сергей Станишев проектът за строителство на тунел под Петрохан е обявен за приоритетен. Транспортното министерство обявява след това поръчка за предпроектно проучване на трасето София-Гинци-Петрохан-Монтана, включващо и изграждането на тунел.

След изборите през 2009 г. темата за тунела е замразена от новото правителство.

Прeз 2012 г. на дневен ред отново я поставя тогавашният видински народен представител Михаил Миков. На 8 юни 2012 г. Миков поставя въпрос до регионалния министър Лиляна Павлова, която отговаря, че няма инвеститорски интерес (извадка от стенограмата можете да видите видите в прикачените файлове).

През декември 2013 г., като председател на 42-то НС, Михаил Миков с официална българска делегация участва в бизнес форум в Китай. На срещи с Китайската банка за развитие той обсъжда възможностите за инвестиции в големи енергийни и инфраструктурни проекти, включително АЕЦ „Белене” и тунел под Петрохан, към които е проявен интерес (репортаж за разговорите можете да видите във видеото).

Следващите правителства обаче отново пращат проекта във фризера.

През януари 2017 г. въпрос за тунела под Петрохан задават видинският депутат Вили Лилков (можете да го видите в прикачените документи) и депутатката от БСП Дора Янкова.

Държавата ще търси частен инвеститор, става ясно от отговор на транспортния министър в оставка Ивайло Московски, цитиран от в."24 часа". От министерството на транспорта са посъветвали пътната агенция да направи осъвременяване на проекта от 1988 г., като се изготви анализ “цена-ползи”, за да може да бъде предлаган тунелът на евентуални инвеститори. 

Еврофинансиране за тунел под Петрохан България няма да получи през този програмен период. А след 2020 г. още не е ясно дали парите от Брюксел ще продължат да бъдат отпускани по досегашния модел. Засега няма и отделено финансиране от бюджета за съоръжението, въпреки че тунелът е сред приоритетите в плана за развитие на Северозападния регион до 2020 г.  Поради това засега възможност за строителството на тунел под Петрохан е да бъде даден на концесия и да се събират такси за преминаването. 

Тунел под прохода Петрохан ще скъси пътя от Дунав мост 2 при Видин до Солун с близо 100 км. В момента през самия проход се изминават около 100 км, а най-дългият вариант за тунел е 9,2 км, което означава, че ще спести най-малко 90 км път. 

Електронно отчитане на трафика сочи, че един от най-натоварените пътища е Костинброд-Монтана през прохода Петрохан. На ден минават между 15 хил. и 20 хил. автомобила.

Предпроектно проучване от 1988 г. показва, че вариантът с тунел от 9,2 км е икономически целесъобразен Стойността му е около 200 млн. евро. По-евтин вариант е тунел от 3 км, но той е с по-лоши технически параметри и по-големи разходи за зимно поддържане, тъй като съоръжението ще е на по-голяма надморска височина. 

За тунел под Петрохан и за магистрала от Кулата до Видин и до Лом настояваха преди време гърците. Целта е да се свърже със скоростен път пристанището в Солун с река Дунав. 

Преди една година подписка за строителство на тунела бе събрана в Монтанска и Видинска област. В нея участваха и партии и граждански коалиции, представени в местната власт, а в началото на тази тя бе внесена в Народното събрание.

Миналия месец в интервю за китайската информационна агенция "Синхуа" Михаил Миков отново постави въпроса за китайска инвестиция в изграждането на транспортното съоръжение.

Прикачен файлРазмер
PDF icon petrohan_mihail_mikov.pdf139.9 KB
PDF icon petrohan_vili_lilkov.pdf98.2 KB