Да видиш света през очите на древногръцки бог

Едва около 10 000 души годишно стъпват на гръцкия Олимп, а щастливците, които покоряват първенците на планината, са много по-малко и имената им са записани в тетрадките на връх Митикас (2917 м) и на връх Сколио (2912 м).

Обиталището на древногръцките богове е едно от местата, което остава незасегнато от кризата в южната ни съседка в последните години. През лятото по пътеката с маркировка E-4, по която се влиза в планината и се стига до най-високите й върхове, е оживено като на магистрала - на различна надморска височина се разминават групи и се чуват поздрави на всевъзможни езици. Самата пътека е част от европейския алпийски маршрут Пиренеи - Алпи – Олимп.

Без предварителна резервация нощувката в хижа "Рефюж А" е невъзможна, къмпингуването на палатки е забранено, а атакуването на върховете за един ден е по силите само на изключително опитните членове на алпийски клубове. Ако човек все пак иска не само да ги покори, но и да усети божествения дух, трябва да остане в планината поне три дни.

Олимп изниква сякаш от нищото на няколко километра навътре от брега на Бяло море и от морското равнище се извисява до почти три хиляди метра. Изходен пункт за планината е градчето Литохоро. Възможностите са две - с транспорт по 18-километров асфалтов път до местността Приониа (1100 м) или изкачване с раниците на гръб през каньона Енипеас. По-добрият вариант е прекрасните гледки в каньона да бъдат оставени за спускането, защото от Приониа следва изтощително изкачване до хижа "Рефюж А" на 2100 м.

До нея няма път, а тясна стръмна пътека, която в последния си участък прилича на серпентина. Изкачването отнема 3-4 часа и шишетата с вода са задължителни, защото за разлика от българските планини на тази височина Олимп е суха.

Всеки ден керван мулета прави доставките на хижата и осведомителни табели указват, че при разминаването с тях на тясната пътека трябва да им се прави път, ако туристът не иска да отнесе някой къч.

Хижата е кацнала на скала преди голата алпийска част на планината и от терасата й се открива великолепна гледка към морето на изток, а на запад се извисяват страховитите върхове на гръцките богове. Нощувката е 12 евро, а условията са чудесни. За разлика от повечето нашенски хижи, в "Рефюж А" се ходи само по чехли и има строги правила, които осигуряват комфорт за туристите. Въпреки лимитираната употреба на вода, която стига до хижата от малкото останали през лятото неразтопени снежни преспи, хигиената е изключителна. Ток има за по няколко часа сутрин, обед и вечер и точно в 22 ч. единствената светлина остават звездите и луната.

Посрещането на изгрева не е за изпускане и около 6 ч. източната тераса пред хижата е окупирана от туристи с фотоапарати, които искат да уловят раждането на слънцето от водите на Бяло море. Най-късно в 7 ч. групите поемат към върховете, защото в планината е сухо и горещо, а по обяд около тях обикновено се събират облаци.

Маркировката е перфектна, има множество места за почивка и информационни табели, така че е изключено човек да се обърка. Е-4 води до връх Скала (2866 м), но и той изтощава, защото в последната си част пътеката по ръба на билото е отрупана със сипеи и изисква внимание. Скала е изходната точка за атакуването на Митикас, но половината от туристите се отказват при вида му.

За опитните планинари и любителите на екстремните преживявания той не е от особена трудност. Още в хижата съветват, че ако човек има страх от високо, не е в добра физическа форма и не е с подходяща екипировка, дори и да иска, не трябва да рискува. Изкачването на Митикас минава през участъци, в които буквално се пълзи на ръце и крака по почти отвесна скала. Другият маршрут - през Зонария, е по силите на алпинисти, а там има и многобройни инциденти с фатален край.

През Скала минава пътят до втория по височина връх в Олимп - Сколио, който е само с 5 метра по-нисък, но пък почти не крие рискове. И на Митикас, и на Скала има бетонни колони с прикрепени метални кутии, в които се съхраняват тетрадка с химикал и покорителите им записват имената си в тях. Връщането към хижата може да стане по същата пътека или по обиколен маршрут през връх Св.Антоний (2815 м).

Вариант, но не за всички, е изкачването на връх Стефани, който е 2909 м, но за него се изисква алпийска екипировка.

Напускането на планината става по обратния път до Приониа и от там може да се избере преходът през каньона Енипеас до Литохоро. Той си заслужава, защото е много красив и в него се намира свещената пещера на Св. Дионисий.

За да завърши пребиваването в Олимп, трябва да се отдели време и за античния град Дион, който е в подножието на планината, на десетина километра от Литохоро. Разходката сред античните светилища, обществени и частни сгради струва 4 евро и дори и без екскурзовод предлага достатъчно историческа информация от таблата на английски и гръцки. В тукашното светилище на Зевс, например, Александър Македонски измолил закрилата на боговете преди похода си в Азия през 344 г. пр.Хр.