До средата на 19 в. българите ходели без гащи (снимки)

В традиционната култура на българина не са битували гащи, а роля на бельо за жени и мъже е играела ризата. Първите гащи започват да се появяват с европейската мода през 30-те години на 19 в. -първо сред градския елит, а по-късно, чак след Освобождението, и сред по-бедните.

През втората половина на 19 в. се възприемат съставки на дамското бельо - корсети, комбинизони, гащи, фусти, нощници. Корсетите са с банели, стягащи жените като в менгеме. Комбинизоните са с по-широки или по-тесни презрамки, с украса от фабрична копринени галони в нежни цветове. Те са ръчно плетени или фабрични, с украса от бели дантели, нервюри, басти, плисета и др.

Гащите са най-често с дълги крачоли до коленете, цепнати или зашити отдолу и също украсени с къдри, дантели и др.

Първоначално бельото се набавя чрез внос и е ушито най-често от хасе, а в някои случаи и от батиста. Към края на века се шие по поръчка при местни шивачки. Бедните граждани си го шият сами от американ.

След Първата световна война женското бельо се олекотява. Долната фуста отпада. Комбинизонът е с дължина до коленете и е с тесни презрамки. Гащите са по-къси като шорти. Появяват се и гащиризони. Бельото се шие от по-фини платове като опал, батиста, креп де шин, креп сатен и др. Появява се и сутиена, който замества корсета.

В Пловдив има писмени сведения, че европейската мода трайно се налага през 30-те години на 19 в., когато пловдивската митрополия се опитала да наложи ограничение на броя на фистаните - една дама да има до 20 в чеиза си.

В началото на 20 в. военният министър е карал кадетите да носят корсети, за да моделират тялото си, а през 1905 г. просветният министър Шишманов пък издал заповед ученичките да не ползват корсети, за да не нарушават развитието на тялото.


Ето какво пише за бельото Хр.Вакарелски в "История на облеклото", 1957: 

"Облеклото, което се носи под всекидневното, за да го предпази от кирта на тялото, се нарича долно. В древността и в южните страни, когато облеклото се правело от домашна тъкан, която се перяла, нуждата от такова облекло не се чувствала. През време на Римската империя, когато почнали да се носят туники от твърдите платове на Ориента, отдолу носели друга по-мека материя, известна под името камизия. Във Византия също носели някаква тънка туника. При готика първата с жълтеникав цвят туника замествала ризата, но не се сменяла докато не се скъса. В 14 и 15 в. се появили разни подпълвания под роклята и корсажчета, стягани с върви, обърнали се по-късно в корсет. В тази епоха се появили долните гащи, обаче правени от скъпа материя. През епохата на Ренесанса се употребява вече и носната кърпа. При стила барок започват да се носят риза с дантела на ръкава. Едва при Людовик XIV може да се говори за долни дрехи в истинския смисъл на думата, а при рококото те достигат много голямо разнообразие. Носят се вече матинета (утринни дрехи) т тънка коприна или фина батиста с дантели или бродерия, също богато натруфени с дантели нощници и долни фусти. За да не губи цвета си при прането, долното облекло се установява бяло и оттам носи името "бели дрехи" или както ние го наричаме с руската дума бельо.

През време на Френската революция белите дрехи били изместени от трикото по цвета на тялото, но в 19 в. то наново заема място от първа необходимост, като ризи, гащи, фусти и пр. Като разглеждаме всички тези епохи виждаме, че долното облекло всякога е било в зависимост от горното. Модните форми от миналия век, па и сега, винаги са сменяли и формата на долното облекло. Гащите са ставали ту къси, ту дълги и в зависимост от горната пола; също ризите са се носели ту с ръкави, ту без ръкави, ту с яка, ту с деколте, докато в последно време се превърнаха в комбинизон и така почти изчезнаха. При роклята-комбинизона към долните дрехи се е причислило и елечето "каш-корсет", което е покривало корсета, но е изоставено и преминава в сутиен."