Дометиан, какъвто не го познавате - част I

В началото на септември 2013 г. в манастир в италианските Алпи се разиграва трогателна сцена. Игуменът Енцо Бианки посреща в обителта видинския владика Дометиан и с особена радост го посочва пред другите си гости като един от хората, послужили за създаването на манастира.
Митрополит Дометиан е човекът, който ни подтикна да се обърнем към православната монашеска традиция и да имаме такива истински и задълбочени взаимоотношения с православния свят, признава игуменът.

Той е посрещал в манастира си духовници от целия свят, срещал се е с руския патириарх Алексей II, пътувал е с официални делегации на папа Йоан Павел II, а папа Бенедикт XVI през 2008 г. го посочва като специален експерт по въпросите на Божието слово. През март 2013 г. се среща с папа Франциск, а два месеца по-късно в манастира му гостува вселенският патриарх Вартоломей. И изведнъж - такова вълнение от срещата с видинския владика.

Оказва се обаче, че дядо Дометиан наистина има специална роля в живота на манастира "Преображение Господне", който е по-известен като манастирът в Бозе по името на местността в близост до границата между Италия и Швейцария, в която се намира. 

В него днес живеят 80 монаси и монахини, които денем ходят цивилни и обличат дълги бели мантии с качулки само за литургиите. Най-странното е, че за разлика от традиционните манастири, за които се знае  към кой орден принадлежи, обитателите му не са само от католици, но има и от други християнски църкви, включително и от православната.

Предстяват го като място за изучаване, срещи и гостоприемство, което е отворено за всички и в което се развива динамичен диалог между различните християнски църкви, с цел намиране на общото духовно наследство.

Манастирът стъпва върху старата монашеска традиция и в него влизат съвсем обикновени хора, които се самоиздържат чрез различни дейности. В него има школи по иконопис - традиционна православна, западна, модерна, коптска, голям център за грънчарство, сладкарски център, който произвежда 22 хил. бурканчета сладко годишно и издателски център. 

Началото е поставено през 60-те години на минилая век, когато през 1965 г. Енцо Бианки се заселва в Бозе и до края на 1968 г. основава монашеското общество, към което се присъединяват първите братя и сестри. 

Точно в този период съдбата го среща с Дометиан, който току-що е завършил докторантура по богословие в Московската духовна академия и е ръкоположен в йеромонашески сан лично от руския патриарх Алексей I. 

От 10 март 1967 г. архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от октомври същата година специализира в Икуменическия институт при Световния съвет на църквите в Босей, Швейцария. Следващата година слуша лекции в Богословския факултет в Лозана и докато е студент в Швейцърия отива в този новостроящ се и новооснован манастир и е първият православен монах, който отива в него.

Чрез Дометиан игуменът се свързва с манастири в Света гора, посещава ги, а по-късно праща монаси да учат иконопис в тях.

Връзките на Енцо Бианки с нашия владика продължават и след това. Той идва в България, когато Дометиан е главен секретар на Св.Синод и с негово разрешение обикаля българските манастири, за да се запознае с уставите, вярата и духовната традиция в тях.

По-късно връзката между двамата духовници се прекъсва, защото Дометиан заминава за САЩ, където управлява българската Акронска епархия от от 1979 до 1983 г., а след завръщането си е избран за видински митрополит.

Контактите са възстановени, след като манастирът в Бозе от 1993 г. насам започва да организира всяка година международни симпозиума за православна духовност. Канят видинския владика всяка година, но едва сега той успява да отиде и ръководи българската делегация, която взе участие в 21-та конференция от 4 до 7 септември.

Така след 45 г. Дометиан се връща в манастира, върху чийто живот е оставил отпечатък. Посрещнат със специално внимние не само от стария си приятел Бианки, а и от монасите, които до този момент само са чували за неговата личност, а сега го виждат и слушат по време на конференцията "Етапи на духовния живот".