Елена Йончева: Искаме въвеждане на минимална работна заплата за ЕС

Започваме февруарската пленарна сесия с дебати относно справянето с бедността и намаляване на неравенството в ЕС. Дебатът ще бъде базиран на доклад, който дава насоки за разработване на европейско законодателство в тази област, в това число и въвеждането на минимална работна заплата в държавите-членки. Целта е да се гарантира, че средствата, които получават работещите на минимална работна заплата, са достатъчни, за да им гарантират достоен начин на живот, а не маргинализация.

В години на нарастващо неравенство между тази част от хората, които получават най-високи доходи и тези с най-ниски, въвеждането на достойно заплащане има за цел и да намали размерите на пропастта, която допълнително се увеличава заради кризата в последната година.

Въвеждането на стандарти за минималното заплащане, освен че ще стабилизира пазара на труда и ще направи справедлива конкуренцията между работодателите, ще помогне и за борбата с неравенството в заплащането между жените и мъжете .

Настоящата ситуация на пандемия изисква държавите-членки да защитят работните места, включително и като предоставят на работниците финансова подкрепа чрез схеми за намалено работно време, а също и като обмислят финансова подкрепа и за някои видове самостоятелно заети лица.

В България, по различни изчисления, има над 300 000 работещи бедни, а част от тях получават дори повече от нормативно определената минимална работна заплата. За 2021 г. тя е 650 лв. Линията на бедността е определена от правителството на 369 лв.

Минималното възнаграждение в България, установено със закон, за 2020 г. е 1,87 евро на час, сочи изследване на Европейския синдикален институт. По този показател държавата ни е последна в ЕС. Най-високо е минималното заплащане във Франция - 10,15 евро на час, следвана от Нидерландия и Ирландия. В Румъния ставката е 2,81 евро на час, в Гърция – 3,76 евро на час.

Елена Йончева, евродепутат