Ето кой и как е създал видинския панаир преди 120 г.

Историята на Видинския панаир е дълга и колоритна, а всеки видинчанин носи част от нея в своята лична история – като видяно и преживяно, като спомени и разкази на предците му, като настроение и усещане за традиция.

В Държавен архив – Видин се съхраняват документи, разкриващи създаването и първите стъпки на панаира.

На 15 май 1898 г. Видинския градски общински съвет се събира на извънредно заседание и в присъствието на кмета Георги х. Йончев и окръжния управител д-р Иван Златарев разглежда въпроса за откриването на ежегоден панаир в града. На заседанието става ясно, че окръжният съвет на последната си редовна сесия е излязъл с решение земеделско-скотовъдната изложба, организирана във Видин през 1896 и 1897 г. през настоящата година и занапред да прерасне в панаир, който да донесе полза на града и населението от окръга, защото ще се изнася добитък в по-отдалечените окръзи на Княжеството. След кратко разискване с какво точно ще се търгува съветниците решават: одобрява се да се прави в гр. Видин панаир, засега веднъж в годината, на който да се продават добитъци и разни стоки; панаирът да трае четири дена и да става на мястото в градската мера покрай Дунава; да се открива всяка година на 15 август, разгласата на предстоящото събитие да стане чрез вестниците и с помощта на окръжните управители, за да достигне новината до всички краища на Княжеството.

През юли подготовката на панаира вече тече с пълна сила. Общинският съвет приема правилник за реда, по който ще става панаира. В него четем: “На панаиря ще се изнасят за продавание от местни и външни търговци разни стоки: манифактурни, колониялни, кожухарски, терзийски, абаджийски, кондурджийски и др., а също ще се продава едър и дребен добитък.” Документът свидетелства за отговорностите на съвета, окръжния инженер и полицията около организирането на панаира, определя и таксите, които ще се събират. Отделя се внимание и на разположението на бараките – “на търговците ще се дават тия в центъра на мястото, а на кръчмарите, гостилничарите, фокусниците и показвачите на любопитни предмети, ще се дават тия от края”. 

Д-р Бърни Бончев – кмет на града през 30-те години на миналия век и добър познавач на местната история, пише за първия панаир в своята “Видинска книга”: “На 15 август 1898 г. бил открит по най-тържествен начин Видинският панаир. Построени били павилиони. Явили се много изложители. Командирът на укрепения пункт електрифицирал панаира и картината била феерична. Народ се стичал от всички села и градове на целия Видински окръг и са били извършени големи покупко-продажби. А и годината била една от най плодородните… Ползата от панаира била твърде голяма за цялото гражданство, защото всяко семейство изкарало по нещо, било от продажба на стоки, от превоз, от наем или друга дейност.”

Протоколите на общинския съвет от 1898 г. свидетелстват за общо търговско оживление в града, което се отразява и на общинските приходи. През годината в града са влезли 110 000 коли, които са донесли 2 милиона крини (32 милиона кг) жито за продан; продаден бил рогат добитък за 662 000 златни лева. Само от внасянето на дървен материал общинската каса се обогатява със 120 000 златни лв. 
Панаирът напълно оправдава очакванията да се превърне не само в голямо тържище, но и в място за развлечения и разходка. Големият интерес към него от търговци и посетители става причина още на следващата година той да бъде удължен с още два дни.

Информация и снимка: Държавен архив Видин