Ходил ли е Васил Левски във Видин

През 1871 г. Левски заминал с Марин Поплуканов на коне да обикалят Западна България по ревизия и да подканят комитетите да усилят събирането на пари за условените в Швейцария пушки, като посетили много градове и села, стигнали в гр. Видин, дето отседнали в комитския хан. Ханджията, който познавал Левски, му съобщил, че го търси полицията. Левски дал нареждане на ханджията относно полицейското дирене и излязъл с Поплуканов на пазара. Съвършено спокоен, Левски отишъл в една книжарница и си набавил разни книжки за прочит.

ДОЙЧЕВ, Любомир. По пътеките на Апостола. С, 1971, с. 156- 157.

Няма нито едно веществено доказателство или автентичен писмен документ, удостоверяващ по безспорен начин, за пребиваването на Апостола във Видин. Онези автори обаче, които твърдят, че Левски е бил във Видин, са много по-близко до истината, отколкото опонентите им. Основание за това мое твърдение са спомени и мемоари на хора, съвременници и другари на Левски. Те са написали онова, което са видели и съпреживели с него.

През 1883 г, те. десет години след смъртта на Апостола, Захари Стоянов написва първата книга, опит за биография на великия българин - „Васил Левски /Дякона/. Черти от живота му". Бележитият летописец е доказал по безспорен начин своята привързаност към българските водители и съпричастност към събитията от нашата борческа история. В своята книга за Дякона 3. Стоянов пише:

Възможно ли е да се напише така лесно биографията на този човек? Всички негови другари, които са го познавали отблизо, които са знаели пътеките на Левски, не живеят днес. Где е Любен Каравелов ? Где е Ботйов, Ангел Кънчев, Димитър Общи, Колю Ганчов, Коли Райнов, Димитър Горов и пр? В черната земя, в устата на балканските орли! За да се разбере колко-годе, що за човек е бил Левски, трябва да се посетят следующите няколко градове: Букурещ и всички други градове из Румъния, Карлово, Ловеч, Татар Пазарджик, София, Орхане, Пловдив, с. Царцово, с. Войнягово, ВИДИН, Гложене и Извор. Хората, с които трябва да се срещне човек в тия градове, излизат неколкостотин. Всеки разбира, че тук се иска труд, познаване на хората, а най-главното - материалните средства. Кой ще ги даде? И в двете свободни Българии, на които в основата на съществуването има турено и нещо от Левски, не е настанало още онова време, щото да се признае и той за народен труженик. Колко много въпроси задава Захари Стоянов и на себе си, и на идващите поколения! В тези въпроси се съдържат и част от отговорите!! Изброявайки имената на градовете, където „има турено и нещо от Левски", биографът споменава и Видин.

Друг, авторитетен източник за пребиваването на Левски във Видин е книгата МЕМОАРИ - „Кратки бележки из моя живот", от видинския гражданин Младен Павлов. Авторът увлекателно разказва за себе си, за лудориите си като ученик в единственото през втората половина на 19-ти век училище във Видин, помещавало се в двора на църквата „Свети Димитър": „Роден съм на 1848 г.14 март и от родители българи из град Видин... Владика във Видин през 1848-1858 г. беше Паисий - грък. Когато приемаше от нас ангносистите/църковен четец или певец - б.а/ трихи-рите /църковен трисвещник за благословия на молещите - б. аУ, и му целувахме ръка, той говореше /на лош/български: „Гош-поди, Гошподи, приеш с небеш и лр." Това странно произношение ни даваше повод да се гаврим с владишкитедуми. Тази гавра се подхранваше и от факта, че някой от родителите на наши съученици вършеха пред Паисий разни доноси поради това, че бяха гъркофили. Тази постоянна гавра с владиката ни костува скъпо: аз и съученика ми Коста Дамянов, с който най-много злословехме по адрес на патриаршеския агент, бяхме аргосани/анатемосани - 6. а/от самия владика. Но нас вла-дишкото „проклятие" никакъвне ни смущаваше".

Като църковен певец и четец, Младен Павлов заедно със своите другарчета, които били аргосани, посещавали владишкия конак, когато владиката - грък „.. даваше гощавка на гръцки фамилии и гъркофили българи, които, разбира се, идеха с жените си. Ние, анагносите, догдето посещавахме владишкия конак, виждахме непристойни работи и дела, и без свян ги разгласявахме на съучениците си...".

Но когато владиката разбрал, изгонил всички анатемосани, за да не виждат и да не разпространяват повече приказки за не дотам "богоугодните" оргии на йереите и гръкоманите. Тогава Младен Павлов решил да си отмъсти и за „аргосването", като възникнала идеята - „общо или по ред през летния сезон, ние опустошавахме градините на владиката, като обирахме плодовете в поя още зелени..."

Още в детството си Младен бил под въздействието на разказите на дядо си и баща си за подвизите на Ивайло Войвода, кой-то „ е имал голямата смелост да воюва срещу турците из Западна България и при пленяването му са го нарекли Чобан -Звщото е притежавал голямо стадо овци: той също е построил мостата между Лом и Видин - наричан от турците "ЧОБАН КЮПРУСУ.

Много интересни са спомените на Младен Павлов за пребиваването на руския консул във Видин. Този консул „...живееше в Таш-Кюприя, последният дохождаше в черквата фамилярно -той носеше графска титла. През времето на тоя консул почна се голямото изселване на българи в Русия. Помня, че мнозина си продаваха мило и драго на безценица, като напускаха имотите си а така също лозята и горите. Всичко това бе заграбвано от турските бегове..."!

Но безспорно, най-интересните редове от мемоарите са тези, написани на стр.14. /Книжката на Младен Павлов е отпечатана в Кооперативна печатница "ФРАНКЛИН" в София през 1928 година - б. а./:

В читалището "Цвят", което посещавах редовно, докато ходех в училище, за пръв път видях ДЯКОНА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Все по това време учителя ни Костаки Попов раздаде даром на учениците по една книга "Ижица", да я четем в къщи...

Може само да се съжалява, че в своята книга Младен Павлов не е написал нещо повече за пребиваването на Апостола във Видин, за неговите срещи и изяви, каквито сигурно е имал и кои-то авторът не може да не е знаел. Независимо от това, категорично е отбелязването, че Васил Левски е пребивавал във Видин!

Гражданите от по-старото поколение си спомнят, че до 50-те години на миналия век, във Видин, на ул. "Широка" - до бившето училище "Христо Ботев" /превърнато по-късно в детска градина б. а./ имаше стара къща от турско време. На фасадата на тази къща беше поставена мраморна плоча, на която пишеше /цитирам по-памет/: „В този дом през лято 1871 е бил Апостола на свободата Васил Левски".

Къщата отдавна е разрушена, а къде се намира плочата с горния надпис, не се знае!

Работещите в музея днес, все млади хора, са чували за такава плоча, но не знаят нищо за нейната съдба. Според някой от тях, плочата е била поставена, за да не бъде съборена къщата, заради новото строителство! Така им бил обяснил бившият домакин на музея, починал преди 15-тина години! Това е съвсем неправдоподобно, "бакалско" обяснение, защото добре си спомням, че като ученици в прогимназията - през 1945/46 г. - поднасяхме цветя пред тази плоча в памет на Апостола. В къщата на улица „Широка" някога са живеели братята Петър и Марин Пигулеви, членове на тайния революционен комитет, основан във Видин.

В онези далечни години, паметната плоча със сигурност не е поставена в резултат на профсъюзен, махленски или ОФ-енту-сиазъм, а от хора, които са искали да увековечат името на великия българин. Що се отнася, до това че плочата може би е поставена, за да не се разруши къщата, е просто наивно като обяснение, защото строителният бум във Видин настъпи 40 години по-късно. Нейното поставяне е просто един признателен акт, удостоверяващ твърдението на Захари Стоянов и Младен Павлов, че Левски е пребивавал във Видин.

Интересни аргументи в подкрепа на тезата, че Апостола е идвал във Видин, изтъква учителят краевед и пръв уредник на историческия музей в града Васил Атанасов. В своя труд "Васил Левски и "Бабините Видини кули", публикуван в списание "МИР" № 10-774 от 20 юни 1936 г, стр.З - „За учредяване на революционен комитет във Видин и в с. Брегово през 1871 гот Васил Левски"./

Окр.библиотека-Видин,отд."Краезнание7, той пише:

... през 1871 г.във Видин е създаден революционен комитет от Васил Левски и негови членове са били Петър Пигулев, Митьо Вельов, Петър Миков, Ванко Нешов, един евреин и карловецът Никола Маринов Дюкменджията! Като косвено доказателство, че във Видин е имало революционен комитет и че той е бил основан от Левски, говори фактът, че при арестуването на Стоян Заимов след Априлското въстание и разпита му в Русе, на 25 юни 1876 г, в протокола дословно са записани думите му:

Във Видин бях изпратил Апостолов. Там той стоя два месеца, след което избяга... Тоя пратеник ми отговори с писмо, в което се казваше, че местният български комитет приема решението на комитета... Веднага след арестуването на Стоян Заимов Петър Пигулев емигрира с цялото си семейство в Калафат и остава там до Освобождението. По-малкият му брат Марин е арестуван и след дълъг процес изпратен на заточение в Диарбекир. На път за каторгата обаче, избухва Освободителната война и той се завръща във Видин. През 1924 г. Народното събрание му отпуска поборническа пенсия.

За случая с бягството на Петър Пигулев и съденето на брат му Марин, ми разказа и близкият родственик на сем.Пигулеви д-р Борислав Тошев, който сега е на 85 г, но с бистър ум и добри спомени за чутото от баба Ангелина Пигулева-Каракашева, дъщеря на Марин и майка на неговата съпруга. Баба Ангелина му разказвала: "Левски е пренощувал у нас, а през нощта се събрали много хо-ра на които той говорил. До нашата къща била къщата на турчин кмет на града, а до нея - полицейският участък, но турци-пю нищо не разбрали..."

Косвено доказателство за пребиваването на Васил Левски във Видин е и издадената от Дим. Страшимиров книга:" Извори за Васил Левски - живот и дела" том 1, стр. 636, на която са помес-тени спомените на Димитър Пъшков:

...В 1871 г. Левски замина с Марин х. Луканов на коне да обиколят Западна България по ревизия и подканят комитетите за събиране на пари за условените в Швейцария пушки. Като посетили много градове, стигнали до Видин, дето отседнали в комитетския хан. Ханджията, които познавал Левски, му съобщил, че го търси под лист полицията. Левски дал нареждане на ханджията относно полицейското дирене и излезли с Марина из пазара, съвършено спокоен отива в една книжарница и си набавя разни книжки за прочит на децата от училището и ги нарежда в една стая на хана.

След малко дохожда......

Тук записките свършват. По каква причина са прекъснати, не е обяснено...

Димитър Пъшков е бил виден комитетски деец от Ловеч и най-близък съратник на Левски. Съден е заедно с него и е заточен на вечна каторга в Аргани Мадени /дн. Ерани, Мала Азия/, откъдето успява да избяга през 1876 г. Бил е народен представител два пъти - 1887 г. и1908 г. Оставя ценни исторически бележки, дневници и спомени.

От разказа на Пъшков става ясно, че Левски се е познавал с ханджията, което означава, че не идва за първи път във Видин. Потвърждава се твърдението на Младен Павлов, че Левски е идвал в града ни повече от един път.

Видинският кмет д-р Бърни Бончев /1934-1938 г.1 е събирал много материали за пребиваването на Левски и е един от хората, които са виждали лично изгубеното Евангелие от църквата в Брегово при повторното идване на Левски през февруари 1782 г. Тогава Левски отседнал в дома на даскал Йон Чолака, където създал комитет, начело с даскала и членове: Митър Въсков, Атанас Йончев, Йон Димитров, Йон Топчиев, Марин Петров и Георги Ценов. Било неделя. Даскалът завел Левски в църквата. Там службата водел поп Гуша. Левски застанал на десния клир и пял сърцато. След края на службата написал собственоръчно на бялото поле на Евангелието за св.Харалампи:" Да се знае кога съм пял на десния клир на църквата " Св. Успение Богородично. 10 февруари 1872 г. - Левски".

Този случай е отразен от д-р Бърни Бончев в неговата ,, Видинска книга", завещана на видинската община.

При едно от идванията си във Видин Левски бил настанен в дома на Ванко Нешев на ул. ,,Болярска" /сега „Найчо Цанов"/. Турската полиция обаче подозирала, че в града е пристигнал „важен комита", затова преместили Апостола в кръчмата на Петър Пигулев до някогашното училище ,.Христо Ботев" на ул,,Широка". /Както писахме по-горе - б. а / Тук Левски се укривал няколко дни, като нощувал в една голяма бъчва. После Петър Пигулев го зввел в с. Кутово, където двама доверени хора го прехвърлили една нощ с лодката си в Калафат.

Интересен факт е установил и видинският публицист Христо Лишков, който пише:За историята на Видин не е без значе-че Васил Левски се е подписвал с още имена, като Аслан Дврвишоглу, отговарящо по смисъл на Дякон Левски и с псевдонима Асланоглу Видинлии"./Лишков Хр."Вид.общински вестник" бр.93/1994 г./. Ако Левски не е идвал във Видин, защо ще му е било необходимо да използува и псевдонима „Асланоглу Видинлии"?

Безспорно най-правдоподобно обяснение за вероятността Левски да е идвал във Видин, дава Васил Боянов в книгата си "Левски и Ловеч". Неизяснени въпроси от революционната дейност на Апостола". /София, 1995г,стр. 134-139 - б. а./ След като цитира изцяло спомена на Дим. Пъшков за пътуването на Левски И Поплуканов на коне до Видин, Боянов по нататък дава своето обяснение за случая:

За съжаление, бележките са прекъснати и мисълта остава недоизказана, Но самият факт не подлежи на съмнение , като се има в предвид, че Д. Пъшков е един от най близките сътрудници на Апостола от онова време, член е на Ловченския комитет, асМ. Поплуканов, с когото заедно са заточени в Диарбекир и заедно избягват от там... Така че, ако не лично от Апостола, Пъшков е могъл да научи за недоразказаната случка във Видин от М. Поплуканов , още повече, че след Освобождението двамата живеят в Ловеч и стават още по-близки като съпартизани и приближени на Стефан Стамболов... В мемоари и писания на съвременниците на Левски се посочва като безспорен факта, че Апостола е пребивавал във Видин, по изпълнение на своите задачи, за създаване на революционна мрежа от комитети. В този смисъл Видин е бил особено важен като пункт, със своята близост до две граници - на запад -Сърбия и на север - Румъния. В това отношение той се явявал като удобна база за снабдяване с оръжие и муниции от двете свободни тогава страни.

Други автори считат, че липсата на автентични писмени документи от самите революционни комитети - протоколи, дневници и книжа е достатъчно основание да се твърди, че Левски не е пребивавал в някои градове, както пишат съвременниците му, включително и във Видин! Такова твърдение едва ли може да се приеме като абсолютно точно, като се има предвид, че много архиви може да са унищожени, за да не попаднат в ръцете на тур-ците. Други може да са изчезнали при бедствия - пожари или наводнения, каквито във Видин, например, е имало няколко от времето на Левски до днес! А трети, просто са попаднали в ръцете на хора, които не са разбирали и оценявали тяхната важност и са ги разпилели като обикновена хартия ...

При толкова много аргументи- "за" и "против", пребивавал ли е Левски във Видин или не, остава читателят, изхождайки от собствената си интуиция да прецени, кое е най-правилното твърдение.

Моето дълбоко убеждение е, че Апостола на свободата не би оставил вън от полезрението си такъв стратегически град като Видин, с оглед снабдяването на организацията с нужното и въоръжение. Пък и създаването на революционните комитети във Видин и Брегово не би могло да мине без неговото участие!

Може би един ден ще се открие и изчезналото Евангелие от църквата в Брегово със собственоръчно написаното послание от Левски: ,Да се знае кога съм пял на десния клир на църквата „Св. Успение Богородично". 10 Февруари 1872г. - Левски"...

Откъс от книгата на Йоцо Йоцов "Градът на завоя"