Христина Кирилова: „Комитетът за културно повдигане на Видинския край“ доказва, че хората от Северозапада притежават неизчерпаема енергия

Христина Кирилова от Регионалния исторически музей във Видин, в интервю на Анна Лозанова за Радио „Фокус“- Видин

Защо се създава „Комитет за културно повдигане на Видинския край“?

Това е трудно време за България, когато се създава „Комитет за културно повдигане на Видинския край“ на 23 ноември 1925 г. Имаме две  национални катастрофи, имаме излъгани надежди, имаме  българска територия с наши сънародници , останала  извън пределите на българската държава.През тези години народът ни повече от всякога се нуждае от своята интелигенция. Интелигенция, която да му припомни неговото светло минало, да му помогне да осъзнае, че именно писмеността, езика и литературното богатство на един народ са най-мощните доказателства за националната му самостоятелност.

Каква структура е този Комитет?

Той е изцяло обществена структура, в него е поканена да участва цялата видинска общественост.  На общото събрание за приемане на устава е поканена цялата видинска общественост. Според приетия устав, Комитетът е безпартийна структура, обединяваща всички лица и организации, обединени единствено от една мисъл – да работят за доброто на Видин и неговия край.

Целите, които преследва този Комитет какви са?

Целите, които стоят пред Комитета са насочени в няколко основни направления в областта на културата, икономиката и благоустройството. Сред по-важните са изучаване миналото на Видин и написване на историята му, грижи за запазване старините на Видинския край, съдействие за създаване, поддържане на спортни и културни дужества и подпомагане за възпитанието на младежта. Има и икономически цели, като проучване условията на търговията, индустрията, земеделието и способстване за тяхното развитие, изучаване възможностите за издигане на видинското пристанище и премахване пречките пред неговото развитие, грижи за разширението на ж.п мрежата във видинския край и свързване на града ни с други икономически центрове, както и за благоустройството и хигиената на Видинския край. Според устава на Комитета в него членуват редовни, почетни, благодетелни и свободни хора. Редовните членове по право са началниците на всички държавни и обществени учреждения и по трима представители на културните професионални организации и дружества в града. Именно редовните членове избират и управителния съвет на Комитета. За почетни членове се смятат всички, които са допринесли за осъществяване на целите му, а благодетелни са тези, които са отделили най-малко по 5000 лева за общи нужди. Свободни членове са всички граждани на Видин и Видинския край – те обсъждат представените от управителния съвет проекти и гласуват резолюции. Управителният съвет на Комитета се състои от председател, подпредседател, секретар-касиер и 15 съветника, работата му се разпределя в три секции – културно-просветна, икономическа и благоустройствена. Мандатът на управителния съвет е една година, заседанията са най-малко два пъти в месеца. Решено е редовното годишно събрание да се провежда в първия неделен ден на месец декември. На него се дава отчет за извършената дейност и се избира нов управителен съвет. Свикват се извънредни и общи граждански събрания, на които се разисква дейността на Комитета, изясняват се някои важни въпроси и се иска съдействието на гражданите. Приходите са от субсидии, отпуснати от общината, постоянната комисия, държавата, сказки, печатни произведения и др. Девизът на Комитета за културно повдигане на Видинския край е „Чрез култура и просвета към благоденствие на Видинския край“.

Наследството, което и до днес се пази във Видин от този комитет са броевете на вестник „Просвета“.

Така е. В изпълнение на своя девиз и целите си,на свое заседание от 5 декември 1927 година Комитетът решава да започне издаването на вестник „Просвета“. Той ще излиза два пъти седмично и ще работи за обединяване на интелигенцията в служба на населението от всички градове и села на Видинския край. Комитетът разчита на всички интелигентни жители, приема ги за свои идейни сътрудници и очаква от тях помощ и насърчение. Във в. „Просвета“ се публикуват редовно най-разнообразни материали, някои от които впоследствие се преиздават в София и в страната, доказателство, че застъпените в тях въпроси имат общонационална стойност и значение. Важно е да се подчертае, че всички участници в Комитета, респективно и във вестника, работят напълно безплатно, ръководейки се от мисълта да спомогнат за културно-просветното обогатяване на населението в околността. През годините на своето съществуване в. „Просвета“ се превръща в единственият вестник на Видинска, Белоградчишка и Кулска околия. За своята дейност той получава и признанието на Федерацията на българските журналисти, като е обявен за един от най-добрите провинциални вестници. Осъзнавайки огромната му роля, Комитетът решава да се устрои специален ден, посветен на делото на печата в града ни. Предвижда се това да е на 21 април, тъй като тогава читалище „Цвят“ чества своя юбилей и е взето решение в града ни да се организира цяла културна седмица. Създава се общоградски комитет с представители на общината, Комитета за културно повдигане на Видинския край, Дома на изкуствата и печата, читалището и местните журналисти, отправят се покани за участие към видни сказчици от София.

В изпълнение на културно-просветната си дейност, Комитетът е осигурил идейното и материал но сътрудничество на много хора, които с готовност ще работят за постигане на поставените задачи. С тази цел се създава Народен университет – поканени са специални лектори, с различни професии, които изнасят редовно безплатни сказки от икономически, благоустройствен, религиозен, нравствен и културно-просветен характер всяка неделя в салона на училище „Антим I“. Други лектори говорят по всички квартални училища и във всички села на Видинския край. Комитетът има желание да организира през ваканциите и курс за подготовка на учители-съветници. Важно е да се подчертае, че народни университети, вечерни училища и културни комитети се откриват и в много от селата на Видинския край. Осъзнавайки важната роля на радиото за културно-просветното повдигане на хората от нашия край, Комитетът прави всичко възможно да инсталира окръжно радио, откъдето ще могат да се излъчват програми, научни сказки и музика по селата. Работи се усилено и за възвръщане славата на видинския театър, като стремежът е да се създадат пътуващи театрални трупи.

Известните видинчани, които взимат участие в този Комитет – кои са те?

През годините в Комитета работят едни от най-видните граждани и общественици на Видин – д-р Бърни Бончев, Рашко Бораджиев, Петър Тодоров, Козма Йосифов, Димитър Мишев, Вълчо Даскалов, Цоко Бойчев, Драгомир Божинов, Петко Здравков, Асен Найденов и много други. Комитетът организира множество културни тържества по случай чествания на важни годишнини – по повод „Видинската епопея от 1850 г.“ е подготвена и специална брошура. Всяка година заедно с всички културни организации той взема участие и в общогражданската протестна акция против несправедливите мирни договори, непоносимите финансови тежести и изкуственото отнемане на изконни български територии.

Важна е икономическата програма на Комитета, там той има значими за региона постижения.

За да започне работа по изпълнение на своята икономическа програма, Комитетът изпраща окръжна покана до селата в крайдунавския край за среща, на която да бъдат обсъдени въпроси за значението и ползата от ж.п.съобщенията като фактор за културно-просветното повдигане на Видин. Очаква се важни общественици начело с народните представители от нашия край да допринесат за по-скорошното им разрешаване и реализиране. Важен въпрос е и този за видинското пристанище, за чието построяване държавата е вложила огромни средства. Неслучайно интерес от стопанското му възмогване има не само тя, но и софийските търговци и параходните компании. Именно затова Комитетът апелира за необходимостта от координиране на всички фактори в полза на общото дело. За всеобща радост през 1941 година средства за благоустрояване на пристанището са отпуснати. А със съдействието на общината и Българската земеделска банка, по инициатива пак на Комитета, се изисква официално разрешение за представяне на три изложби – занаятчийско-индустриална, земеделска и скотовъдна на предстоящия видински панаир. В изпълнение на целите за благоустрояване на Видин, Комитетът изпраща позив за общоградско залесяване около града ни. Така на мястото на блатистата и неплодорна местност се появява т.н „Майски лес“. Особено енергично е застъпничеството пред обществото и управляващите в решаването на един от основните хигиенносанитарни въпроси на града ни. Благодарение на усилията на Комитета, този въпрос излиза на дневен ред пред държавното управление – изготвя се законопроект за водоснабдяването на Видин и така се полагат основите на водопроводната и канализационна мрежа в града. Със своята неуморна и всеотдайна дейност Комитетът за културно повдигане на Видинския край доказва, че хората тук притежават неизчерпаема енергия и културни възможности – верни стожери на държавата и нацията ни. Доказват, че територия може да бъде обсебена, но народ и история – не.