И Даме Груев бил предаден

Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ по повод 147-годишнина от рождението на Даме Груев.

Г-жо Александрова, припомнете ни кой е Даме Груев и защо той е бил важен за национално-освободителните борби на българите в Македония?

Много е говорено и писано за този голям български герой, защото той е един безспорен, всепризнат и неоспорим лидер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Освен, че е един от нейните непосредствени и конкретни основоположници,  Даме Груев успява да създаде и развие една идеология в действаща машина, която за по-малко от едно десетилетие – от 1893 година, когато е основана до Илинденското въстание през 1903 година намира хиляди сподвижници. В края на 19 век Даме Груев си поставя за цел да постави и да доведе до край Национално – освободителното движение от преди Освобождението и подобно на Левски има призвание за тази апостолска мисия.  Той участва в разработването и прецизирането на програмните и документи, както на основополагащия Солунски конгрес през 1893 година, по време на Илинденско – Преображенското въстание е член на главния въстанически щаб заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов. Даме Груев проявява изключителна политическа далновидност и стратегическо мислене за общото дело, което го разграничава от тези, за които въстанието е цел, а не средство.

Знаем от историята, че и турските власти са имали особено отношение към него нали така?

Да, наистина е така, защото Даме Груев е един от малкото български герои, които успяват да респектира турските власти. Той създава едно масово, всенародно въстание и внушава идеята за политическа свобода като единство на идеология, на действия, смятал е, че единственото средство за икономически просперитет на населението ще бъде освобождението. Решението за Илинденско – Преображенското въстанието през 1903 година е взето без него, но връщайки се от Подрумнската крепост, където той е бил заточен, поема идеята, прегръща я и отдава цялата си енергия и ентусиазъм в подготовката на това въстание. Ако трябва като цяло да се отбележат важните моменти от неговата биографията то трябва да се каже, че революционният му път тръгва от Солунската мъжка гимназия, чиито приемник днес е Националната хуманитарна гимназия в Благоевград. Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско, в Османската империя.Учи в родното си село, след това в Солунската българска мъжка гимназия, а след това продължава за кратко образование в Белград, но се ориентира към българската политическа кауза  и се насочва да учи във Висшето училище в София. Както казахме вече, той е един от основоположниците и организаторите на ВМОРО, член на главния въстанически щаб на Илинденско – Преображенското въстание. След неговото потушаването на въстанието прави редица опити да възстанови разтроените революционни комитет.

А каква е връзката на Даме Груев с днешната Югозападна България?

 Всъщност, Даме Груев малко посещава нашия регион, за разлика от Гоце Делчев. Тук в Югозападните, днес български земи, той се свързва с дейците на Серския революционен окръг. Така на финала на своя живот и през 1906 година е в Малешевскяи регион заедно с четата на горноджумайския войвода Александър Китанов. Тук именно на 23 декември 1906 година Даме Груев, заедно със Сандо Китанов, който е роден в село Лешко, Горноджумакско намират смъртта си при село Русеново, Малешевско. Предполагаемата причина турски аскер да тръгне по следните на четата е предателство. Така, че Даме Груев загива в региона на Горноджумайско.