Какво заварват българските войски във Вардарска Македония през 1941 г.

Големият български книжовник, фолклорист и общественик Кузман Шапкарев през целия си съзнателен живот отстоява българщината в историко-географската област Македония. Той често влиза в полемика с гръцките привърженици на „мегали идея", които десетилетия наред задушат кълновете на българското църковно-просветно дело в областта. Охридският възрожденец предупреждава българската общественост и за опитите на шовинистичните кръгове в Белград да включват към „Стара Сърбия" цяла Македония, част от Северна Албания и дори няколко окръга от Княжество България.

Неговите предупредителни слова звучат пророчески след смъртта му (1909), когато се осъществява дългоочакваното освобождение, последвано от ново заробване на македонските българи – първо през 1913 г., с мирния договор в Букурещ, а по-подир и в Ньой през 1919 г. На 19 април 1941 г. започва нова страница в историята на Македония. В деня на страстната събота преди Великден, когато по отколешна източноправославна традиция преди изгрев слънце жените са омесили великденските обредни хлябове, българските трибагреник отново се развява в пределите на Вардарска Македония.

Българските военни части навлизат върху „обетована земя", където мнозинството от коренното населението не е забравило своя български род, език и име, както и заветите на българските възрожденци братя Димитър и Константин Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Марко Цепенков, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов и др. Във всички градове във Вардарска Македония (без Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър и Струга, отстъпени на Италия от Германия), българските войски са посрещнати като дълго чакани освободители с тържествения възглас „Христос Воскресе!"

Множество документални извори показват, че населението в областта във важен момент е подпомогнато от българската държава безусловно, тъй като става дума за сънародници в беда, обречени на гладна смърт.

В поверителна информация от Дирекцията на полицията до министъра на вътрешните работи и народното здраве до министър Петър Габровски от 31 май 1941 г. е представена тягостна картина, разкриваща естествената реакция на гладуващи хора:

„Милионни имущества от военни и граждански складове са изчезнали, разпилени, и повикът на населението е „Няма хляб", въпреки че само в Ресен са разграбени 6-7000 торби брашно, с хиляди тенекии мас, със стотици кг. захар и др."

В изложението се споменава и за погромите, извършени от местни жители, разбили много здания, казарми на жандармерийските полицейски власти от бившата югославска държава, за изнесени врати, подове, прозорци, стълби, мебелировка, оръжие и др. Тревогите сред жителите се засилват и от зачестилите кражби, извършвани от криминални затворници, освободени преди навлизането на германските части в областта. Статистическите данни от дирекциите на „Разпределението" и „Храноизноса" показват слабите възможности на стопанството в Македония да изхранва населението без външна помощ. Това обяснява чувството на паника, обзела местните жители, както и действията им за разграбване и запасяване с едни от най-важните военновременни продукти – брашно, мас и захар.

През целия военен период 1941-1944 г. в пределите на Вардарска Македония се внасят хранителни стоки от първа необходимост. София експортира към областта хиляди тонове земеделски продукти – пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, фий, просо, боб, нахут, леблебия, картофи, ориз и фураж. От включените в статистиката 15 артикула от Македония се изнасят в старите предели само памучно семе (275 т.) и опиум (66 т.). Направената обща калкулация на внос/износ в посока София-Скопие е показателна.

В областта са внесени 34 651 т., а са изнесени 341 т., т.е. съотношението е приблизително 100:1.

Още по-драстична е статистиката за храни и стоки, като брашно, макарони, фиде, грис, бисквити, сирене и кашкавал, слънчогледово масло и др. Всички те се внасят в областта без нито грам да излиза от нея. При това става дума за военновременен режим, в който трудно се оцелява, а в старите предели на страната е въведена купонна система.

Все в такава насока са и други данни, които показват увеличения брой добитък в областта, построените „в пъти повече", в сравнение със съществуващите преди април 1941 г. шосета, жп линии и мостови съоръжения, поправените и обзаведени болници, манастири, църкви, клубове, казарми, минни предприятия, училища и пр. В Скопие е създаден Университет, Народен театър, Народен музей, започват емисии на български език по радио „Скопие", печатат се книги, списания и вестници. Зад тази възстановителна стопанско-културна и цивилизаторска мисия на България не стоят окупаторски интереси, а желание за помощ към сънародници, заплашени от глад и бездуховна нищета.

За по-бързата интеграция на новоприсъединените земи управляващи среди в София инвестират през Втората световна война огромна сума, която надхвърля многократно бюджета на страната за една година.

 

Цялатата статия на проф. АЛЕКСАНДЪР ГРЕБЕНАРОВ можете да прочетете тук

Снимка: Уикипедия