Къде изгуби Корнелия Нинова

С отпадането (изключването) на знаковите имена от Националния съвет на БСП, Корнелия Нинова си приписа първата тежка загуба на собствен гръб.

За последните четири години политиката й се състоеше в изграждане на образи и роли с единствената цел да присвоява персонално победите на партията и да приписва загубите на „абонирани“ виновни вътре в нея. Нинова започна от първия ден начело на БСП да демонизира знакови личности в партията, за да може да ги натовари с вина за всеки свой провал, а себе си да превърне в мъченица и жертва на „старите апаратчици“.

Същата политика следваше и в Народното събрание. При всяко свое изказване громеше Борисов, но не чухме от нея достатъчно предложения за реални леви политики, а внесените законопроекти на БСП за последната една година са повече от символични. И за това Нинова има обяснение – ГЕРБ ги отхвърлят. Този мотив е несъстоятелен, защото по тази логика не би имало смисъл и от БСП в парламента.

Защо обаче Нинова остракира Станишев, Пирински, Янков, Жаблянов, Найденов и редица други, които използваше за перманентен мотив за изборните си загуби? Мисля, че причината се крие в данните от последните социологически изследвания. Според тях БСП и ГЕРБ са с изравнени позиции. Социолозите обаче не отчитат, че е много вероятно (почти сигурно) политическата формация на Цветан Цветанов да влезе в следващото Народно събрание. Бившият втори в ГЕРБ няма откъде да привлече електорален ресурс, освен от партията на Борисов и отломките на СДС. Няма да влизам в хипотезата, дали ГЕРБ ще е втора, или трета политическа сила, но е много вероятно БСП да е първа. В тази ситуация на Нинова не й трябват вече добре познатите „виновни“, за да оправдае загуба, но няма да пропусне шанса да ги обвини за последно, че точно заради тях е губила до този момент изборите, и че освобождавайки се от присъствието им в Националния съвет е проправила пътя на БСП към победа.

Къде обаче изгуби Нинова?

Системните политически играчи в България станаха свидетели на бруталното й отношение към собствените й партийци и си правят изводи. Те също имат ухо към политическите послания в речите й и чуват, че отсъства думата социализъм, липсват предложения за реални леви политики и пр. А тя е председател на БСП, все пак. Дори да спечели парламентарните избори, Нинова ясно демонстрира пред едни бъдещи коалиционни партньори истинския си образ. В политиката е задължително да има диалог, а политикът да прави премерени компромиси, да носи отговорност и да е екипен играч. Корнелия Нинова не съумя да култивира нито едно от тези качества за четири години. Тя не разбира и изповядва лявата идея и поради тази причина променя идейния фундамент на БСП по свои разбирания.

Все пак, досегашната така наречената вътрешна опозиция може да си отдъхне, че няма да носи отговорност за посиняващата БСП. Новият Национален съвет няма да е „гумен печат“, който да приема решенията на Нинова, а просто един ксерокс. Но не си мислете, че тя ще остане без виновни и врагове. Вярвам в нея, че вече ги е планирала. А тези леви, които се възбуждат от „победата“ на Нинова днес, ми напомнят на онези осиротели седесари, които преди повече от 10 години аплодираха Борисов, че връща дясното в България.

Валентин Иванов-Кардамски