Когато хората загубят вяра в политиката, идват политическите паразити

Изказване на ДЖЕРЕМИ КОРБИН на заседанието на Съвета на Партията на европейските социалисти, Прага, 3 декември 2016 г.

КОРБИН оглавява Лейбъристката партия. Депутат от избирателен район Ислингтън Норт от изборите през 1983 година насам.

Искам да ви благодаря за отправената покана да бъда тук днес и за гостоприемството, което ни оказаха нашите домакини в този прекрасен град. Съвсем на място е да обсъждаме именно в Прага предизвикателствата пред демокрацията в Европа. Този град се намира в сърцето на историята на нашия континент и на сътресенията от изминалото столетие – на войни, революции и борби за демокрация и социална справедливост. Този град също така изстрада и бича на нацистката окупация, и ужаса на извършените при нея престъпления на геноцида. По-късно днес аз ще посетя и мемориала в Терезин, почитащ жертвите на нацистките политически и расови гонения в Чехия, а той е едно постоянно свидетелство каква заплаха представляват крайно дясната политика, антисемитизмът и расисткото търсене на изкупителни жертви. От името на британската Лейбъристка партия ще отдам почит към паметта на всички онези, които загинаха. Тяхното страдание неизменно ни напомня за белезите, нанесени от крайната десница не просто върху тази страна или този континент, но и върху целия свят.

Днес ние живеем в друго време, притискат ни други неща и разполагаме с други възможности. Ясно е обаче, че накъдето погледнем в Европа и навън, наблюдаваме тревожно бързия ръст на популистката десница – вижте само Партията на независимостта във Великобритания, Доналд Тръмп в Съединените щати, Йобик в Унгария или Националния фронт на Марин льо Пен във Франция. Разтърсена е политиката навсякъде по света, а ние, като социалисти и прогресисти, прекрасно знаем защо популистката десница печели позиции. Но за нас става все по-трудно да направим така, че посланията ни да бъдат чути, при все че наша задача е да предложим политическото лидерство, необходимо за една действителна алтернатива.

Знаем, че пропастта между бедни и богати се разширява. Знаем, че стандартът на живот е застинал или пада надолу, докато несигурността расте. Знаем, че много хора се чувстват изоставени пред силите, отприщени от глобализацията, и безпомощни пред дерегулираната корпоративна власт. Нерядко популистката десница посочва точно проблемите, но нейните решения отиват в отровните безизходици на миналото, колкото и те да се стараят да ги отклонят с реториката на разделението и заклеймяването. Те са политически паразити, които се хранят с тревогите и влошените жизнени условия на хората и прехвърлят вината за обществените злини върху най-уязвимите, вместо да покажат как да си вземем обратно истинския контрол върху нашия живот от обслужващите личните си интереси властващи елити.

Ако прогресивните партии и движения не отхвърлят проваленото икономическо и политическо статукво, именно прелъстителните гласове на популистката крайна десница ще запълнят тази празнина.

Трудно е наистина да убедиш дългосрочно безработните, че причината да нямат работа не са имигрантите, откраднали работните им места, а последиците от икономическата програма на десницата, която не успя да постигне устойчив ръст, сигурност и по-висок жизнен стандарт за всички. Тежко е наистина да обясниш, че публичните услуги се влошават и съкращават заради години на остеритет и хищническа приватизация, а не заради раздути харчове и правителствено прахосване на средства. Но е жизненоважно да го направим. Ние не можем да изоставим социалистическите си принципи, понеже някой ни казва, че нямало друг начин да вземем властта. Това са глупости. Причината да губим позиции пред десницата днес е в трайно размитите ни послания, с които не можем да предадем на хората какво е социализмът и какво може да направи той за живота им тук и сега.

Мнозина вече не разбират за какво се борим ние. Твърде често в последните години левицата в Европа е разглеждана като апологет на една рухнала система, а не като отговор на потребността от радикална социална и икономическа реформа за XXI век. Твърде често левицата е разглеждана като съучастник на безотговорния необуздан капитализъм, а не като предизвикателство към него. Твърде често левицата е разглеждана като представител на привилегированото малцинство, а не на мнозинството, за чиято защита ние съществуваме. Ако в нас виждат само и единствено пазители на статуквото, как да очакваме хората да се обърнат към нас, когато в техните очи това статукво е донесло само лошо? Ние трябва да се борим за истинска промяна и за скъсване с провалената елитарна политика и икономика от миналото. Ако го направим, аз съм дълбоко убеден, че принципите на солидарността, интернационализма и социализма, зад които стоим, ще определят европейската политика през XXI век.

Ето защо не бива да допуснем нашата реторика да легитимира превръщането на бежанците и работниците мигранти в изкупителни жертви. Когато говорим за бежанците, трябва да говорим за тях като за човешки същества - деца, майки, бащи, синове, дъщери, не като за бройки или бреме А когато се изправяме пред предизвикателството на миграцията, трябва да обединим усилията си, за да спрем експлоатацията на мигрантския труд, орязването на доходи и условия, цялото това галопиране към дъното, в което се е впуснала Европа. Не можем да позволим на десните партии да сеят разделения и да раздухват пламъците на страха.

По отношение на британския референдум за напускане на Европейския съюз. Ние в Лейбъристката партия уважаваме това решение и искаме да работим заедно със социалистическите и прогресивните партии в цяла Европа, за да намерим в преговорите за „Брекзит” най-благоприятното възможно решение и за Великобритания, и за ЕС. Ние, лейбъристите, настояваме британското правителство да гарантира правата на всички граждани на ЕС преди старта на преговорите по чл. 50 и да не ги използва като разменна монета за сделка. Ние, лейбъристите, изискваме преговорите за „Брекзит” да се провеждат прозрачно, в искрено търсене на договореност, която работи за всички нас на този континент. Ето защо аз каня лидерите на социалистическите и прогресивните партии и движения от цяла Европа на специална конференция в Лондон през февруари.

Вярвам, че нашето движение разполага с онези нови идеи, които са му нужни, за да победи популистката десница. Но ние трябва да концентрираме тези идеи и тази енергия, да имаме готовност да обновяваме идеите си; и да изградим движение, основано на демократичната култура. Когато хората загубят вяра във възможността на политиката да подобрява живота им, се отваря пространство за крайната десница да обвинява и сочи жертви. Нашата задача е по-трудна – да си възстановим доверието на хората, да покажем, че знаем какво искаме и разбираме живота на онези, които представляваме, за да го променим към по-добро.

С наближаването на 2017 г. много хора се тревожат за посоката, в която се движи Европа. Сега е времето да обърнем нещата. Да поставим на първо място интересите на трудещите се и да се борим за нашите ценности, за социална справедливост, солидарност, равенство и интернационализъм.

Ако в това начинание бъдем заедно и отхвърлим провалената политика от миналото, аз съм уверен, че можем да преодолеем предизвикателството на популистката десница.