Мария Новакова: Видинчанинът Илия Цанов е първият публичен защитник в България, който спасява от смърт 18 ботеви четници

Произхожда от Шишмановия род, с който се свързва името на последния цар на Второто Българско царство Иван Шишман, казва Мария Новакова, експерт в Държавен архив – Видин, в интервю на Анна Лозанова за предаването „Чудесата на Северозапада“ на Радио „Фокус“

Илия Цанов е първият публичен защитник в България. Какво постига той при защитата на Ботевите четници?

Като пръв публичен защитник той показа на тези, които идват след него пътя, който трябва да следват и как без страх да се борят за свобода и правда. Това похвални думи са казани през лятото на 1876 г. в Русе от австрийския консул за защитника на Ботевите четници – Илия Цанов. Той е роден във Видин на 15 юли 1835 г. Произхожда от Шишмановия род, свързан с името на последния владетел на Второто Българско царство и на стария чорбаджийски род Цанов. През Възраждането и първите години след Освобождението от тези фамилии излизат чорбаджи и търговци, но и мислители и държавници. Няколко поколения от тях формират обществения и културен облик на Видин, участват в българската политика, литература и наука.

Илия Цанов е най-големия син на Хаджитомаки, а най-малкия е Найчо Цанов – бъдещият водач на българската радикалдемокрация. Илия Цанов учи във Видин, а след това заминава за Свищов където завършва школото на Емануил Васкидович. След завръщането си във Видин се захваща с търговските дела на баща си, пътува много и опознава нови места. Доброто образование и езиковите му познания по руски, френски, гръцки, персийски и турски му отварят вратата към турската администрация. Работата на Илия Цанов като посредник между официалната власт и гражданите го среща с османското законодателство и съдебна система, които той опознава добре и умело използва в защита на сънародниците си.

Известен е случаят с изгонването на главния учител Георги Милетич от гръцкия владика Паисий, който става повод за народни вълнения и много видински граждани попадат в затвора. Илия Цанов се застъпва за тях и успява значително да облекчи съдмата им. През 60-те години на 19 век той спасява от затвор издателя Х.Г.Данов, който е заловен в Лом и докаран във Видин с обвинение, че пренася революционна литература. През 1869 г. кариерата на Илия Цанов е белязана с ново по-високо назначение в турската администрация – моавин, помощник мютесариф в София, следва председател на Софийския търговски съд. През 1870 г. видинчанинът, към когото всички се обръщат с уважителното Илия ефенди се изявява като мъдър и вещ администратор и  юрист-практик.  През този период от живота си той води оживена кореспонденция с изтъкнати дейци на  църковно-националното движение.

Във Видинския архив се пази интересен документ за участието на Илия Цанов в борбите за църковно-национална независимост, в които видинчани се отличават с последователност и непримиримост. Става въпрос за негово писмо от 1868 г. до Видинския митрополит Антим, бъдещ български екзарх. В него авторът изразява признанието си за високите качества на Антим, като в същото време го предупреждава за трудностите, които го очакват. В други писма, запазени в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ той предупреждава – „да избягваме от дела, които калят народното име и по-мъчно се пази, отколкото добива“. Този разумен и мъдър подход се проявява и на процеса срещу Ботевите четници на процеса през 1876 г. Назначаването му за служебен е защитник е в резултат на реформите в османската държава, които пряко засягат правораздаването. Но, както се оказва законодателството се реформира по-лесно от съдебната практика. Както споделя в своите спомени подготовката му за процеса е била сериозно затруднена от представителите на османския съд.

Ето какво пише Илия Цанов за събитията през юни 1876 г. : „ И таз добра назначават ме за защитник, а отказват да ми дадат делото за изучвание. Хакъ паша (председателят на Извънредния съд) ми каза, че нямало нужда, защото всички признали виновността си“. Но, самоукият български адвокат успява да обърне хода на процеса, като защитата му е изградена на тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права и че тяхната борба е неотделима от борбата за европейско развитие на Турция. „А борбата за свободата не е престъпление, защото за свободата, за нея, за своето и за народа си благо всеки човек трябва да се бори с всички сили“, четем в защитната реч на Илия Цанов, която е публикувана в списание „Български преглед“ в края на 19 век. Процесът е внимателно наблюдаван от Великите сили, чиито дипломатически представители в Русчук ги информират за хода и главните участници в него.

Ето какво пише австроунгарският консул Оскар Монтлок. „В една двучасова реч, изнесена на изискан език, с риторически блясък, имаща отчасти отпечатъка на импровизацията, Илия ефенди поднесе защитата си на всеки от своите клиенти, отхвърли нападките и заключенията на обвинителите и накрая поиска освобождаването им и за повечето минимално съдебно наказание. Тази пледоария, изпъстрена с много саркастични изрази, против османското правителство, на което Илия Цанов приписва до голяма степен вината за избухването на въстанието изненадва всички, озадачи със своята искреност, с която защитникът без да се щади се опитва да защити своите довереници, като хвърля светлина върху последната българска революция“.

И още един цитат от Оскар Монтлок. „Дълбоко мълчание зацари след като Илия ефенди завърши речта си. Присъстващите българи за пръв път виждат и чуват техен сънародник да говори така искрено на открито събрание, те едва можеха да си поемат дъх“. След тричасово заседание съдебният състав произнася присъдата- отхвърля се обвинението на обществения обвинител и поради това отпада смъртното наказание. Успехът на служебния защитник, чийто материален израз е живота на 18 млади мъже затвърждава репутацията на Илия Цанов на вещ и уважаван юрист.

Какъв е пътят на Илия Цанов след Освобождението на България?

Освобождението заварва Илия Цанов в София, където е назначен за заместник на бъдещия комендант на българската столица княз Оболенски. През следващите години Цанов е председател на Видинския губернски съд и на Софийския окръжен съд, народен представител в Учредителното събрание, окръжен управител на Русе, дипломатически представител в Цариград, министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Петко Каравелов. Като външен министър през 1885 година изиграва важна роля в изработването на Топханенския акт, с който се признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Илия Цанов настоява за оттеглянето на сърбите от Видинско и за оставането на български войски в Пирот като гаранция за дължимото военно обезщетение. Негови са думите – за Видин и окръга му и чисто българските места в Македония, България е готова да жертва  и последния гражданин и сантим. Заслуга на Илия Цанов е включването на Бургас и околията му в пределите на България, както и отпадането на правото на султана да изпраща войски в страната при размирици. Донякъде е парадоксално, че независимо от чорбаджийския си произход и годините прекарани на държавна служба Илия Цанов не постига финансова стабилност и близките му често са изправени пред лишения. Не го отминават и политическите репресии, той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора Черната джамия , делото му е обругано, а заслугите му към България – отречени. Завършва живота си на 14 март 1901 г.

Какви документите  се съхраняват в Държавен архив – Видин за Илия Цанов?

Държавен архив Видин притежава един немалък масив от документи за Илия Цанов. На първо място е неговия личен архив, предаден от неговите правнучки – Лиляна Сярова, Ивана Георгиева и Люба Горилкова. Постъплението е изключително ценно, то включва 2 албума с 90 снимки на Илия Цанов и семейството му, с родственици и приятели с хронологичен обхват 1884 1897 г. На снимките сред близките му са проф.Бичев, арх. Занков, Захари Димитров, Мито Анков – ботевият четник, отделни снимки на Илия Цанов, на родителите му – Тинка Шишманова и хаджи Томаки Цанов, съпругата му Екатерина и други роднини за периода 1852 г и 1901 г. Дарението включва радословно дърво на фамилията Шишманови и на Илия Цанов, както и статии за него. Документални свидетелства за Илия Цанов се съдържат и във фонда на неговия брат Найчо Цанов.Тук откриваме снимка на Илия Цанов с неговото семейство и брат му.

Как приема Видин Илия Цанов?

Сведения за връзката на Илия Цанов с родния град откриваме в изследователя и летописеца на видинската история д-р Бърни Бончев. В своята видинска книга той разказва: „ Цанов обичаше живота в полето и всеки път когато отиваше във Видин повече от времето прекарваше вън от града. До края на живота си той се чувстваше свързан с Видин, защото имаше хубави спомени за река Дунав, крепостните стени, кулите на „Баба Вида“ и всичко онова, което съставлява специфичното на Видин. И прекарал вече половин век от своя живот Цанов изживяваше своята младост“. След освобождаването си от Черната джамия Илия Цанов е интерниран във Видин. За този период д-р Бърни Бончев пише: „Във Видин около него се бяха стекли много приятели и съмишленици и беше център на внимание. Защото беше гордост на града. Гражданите познаваха най-добре кои са Цановци и Шишмановци защото спомените за тях бяха още пресни.

Трайна ли е паметта за Илия Цанов?

Паметта за Илия Цанов във Видин се оказа трайна. На 26 октомври 2016 година с решение на Общинския съвет във Видин той беше удостоен посмъртно със званието „почетен гражданин“. С този акт се отдаде дължимото на човека, държавника, правника и дипломата Илия Цанов – достоен син на Видин и на България.

Източник: Радио "Фокус"