На 22 април 1941 г. Италия получава разрешение да окупира Западна Македония, България влиза в Охрид и Ресен

На днешния ден през 1941 г. завършва двудневната конференция в хотел „Империал“ във Виена. Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални претенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава праз Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко- югославска граница. Това е т. нар „Виенска линия“.

На Италия е предоставена несправедливо за окупиране Западна Македония с градовете Тетово, Струга, Дебар, Кичево и Гостивар заедно с няколко села южно от Охрид. Целта е да бъде създадена „Велика Албания“. Според „Виенския протокол“, на Италия се предоставя за окупирана още Гюмендженско и Воденско, част от Леринско и Берско, Костурско и част от Кожанско в Югозападна Македония, както и Епир, Тесалия, Пелопонес, Евбея и островите на Кикладския архипелаг.

България получава Охрид и Ресен.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се посочват само задължения, като компенсация за заетите български земи. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макадония и Беломорието са в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др.

В хода на военните действия македонските българи посрещат германските и италианските войски като освободители, тъй като те разбиват държавнополитическите структури на Югославия и Гърция.