#НиеНеСмеОрбан! Или накъде тласкат БСП авторите на "Визия за България"

Битката срещу разрушителния неолиберализъм няма да бъде спечелена с войнстващ национализъм, а с радикална прогресивна социалистическа алтернатива, пише в анализа си Ана Пиринска. 

"...Tърсенето на широк диалог с цялото общество, за да се идентифицират проблемите и да се определят пътищата за тяхното решаване... Това е документ, покана за разговор... Този разговор е наложителен и необходим." Призивът е на един популярен социолог, сочен за част от авторския колектив зад т.нар. "Визия за България". Като оставим настрана факта, че подобен разговор не се състоя на първо място в редиците на БСП, той безспорно е наложителен. 

Преди всичко "Визията" впечатлява със своята лексика. Ето, например, колко пъти се споменават в документа някои ключови думи и изрази:

- Мир - 2 пъти
- Солидарност - 2 пъти
- Прогрес - нито веднъж
- Щастие - нито веднъж
- Уважение - веднъж
- Родолюбие - нито веднъж
- Работници - 2 пъти
- Експлоатация - нито веднъж 
- Неравенство - 4 пъти
- Морал/морално - нито веднъж
- Достойнство - веднъж
- Честност - нито веднъж
- Равнопоставеност/равноправие - нито веднъж
- Класа - веднъж
- Олигархия - нито веднъж
- Правова държава - нито веднъж
- Синдикат/профсъюз - нито веднъж
- Конституция - нито веднъж 
- Програма на БСП - нито веднъж 
- Капитализъм - нито веднъж
- Държава - над 30 пъти 
- Икономика - над 25 пъти 
- Интереси - над 10 пъти
- Конкуренция/конкурентоспособност - 8 пъти 
- Бизнес - над 15 пъти 
- Фирми - над 10 пъти 
- Предприятия - над 15 пъти 
- Инвестиции/инвестиционна политика/инвеститор - над 20 пъти

Наред с някои добри идеи и инициативи, "Визията" нескрито фаворизира ролята на Държавата. И тук въпросът е не дали, а каква Държава?

В каква рамка ще облечем онези така необходими социални политики, регулации, правила, защита на колективни интереси и т.н.? Социална и правова държава, полицейска държава или може би "корпоративна държава", приложена за първи път от Бенито Мусолини във фашистка Италия. 

"Визията" беше представена от председателя на НС на БСП Корнелия Нинова преди около месец. Ще се въздържа да я определя като "Визия на БСП" по няколко причини. Първо, така и не стана ясно кой я е писал, след като мнозинството от членовете на Националния съвет се запознаха с нея едва по време на премиерата й в НДК. Второ, "Проект Визия за България" е подписан от Направление "Публични политики и анализи"? Отново не се уточнява чие Направление е това и дали да не очакваме "Визия" и от Направление "Деловодство", например? Не на последно място, 30-те страници драстично се различават по дух и послания от приетата през 2008 г. Програма на БСП. В нея например е записано, че като "национално отговорна партия оставаме дълбоко свързани с ценностите на родолюбието - с българските народни традиции и добродетели като патриотизма, трудолюбието, ученолюбието, откритостта към света, почтеността, привързаността към семейството, приятелството, гостоприемството, милосърдието, взаимопомощта". 

"Родолюбието" обаче напълно отсъства от "Визията" на сегашното ръководство на партията. За сметка на това К. Нинова в прав текст заяви в НДК, че не след дълго противниците на Орбан и на стила на работа на Вишеградската четворка ще разберат, че не са били прави. "Кое е общото между тези държави (Унгария, Чехия, Словакия бел.а.), макар че и те имат много грешки, в ограничаване на права и свободи и не са идеални, но общото е, че икономиките им процъфтяват.... Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти... Ние изпратихме специалисти там, те взеха законодателството на тези държави, ние го прегледахме и видяхме, че то в много отношения отива на левите идеи, но преди всичко са мерки и политики за националните им интереси и облагодетелстване на народите им." 

Похвално е, че ръководството на партията отделя време, енергия и средства, за да изследва и заимства добър опит и практики от други европейски държави, макар и такива, които "ограничават права и свободи"! Но защо се взима пример от едни за сметка на други?

На заседание на Съвета по външна политика на Националния съвет на БСП в края на миналата година зам.-председателят на партията К. Добрев обяви, че подобна опознавателна мисия ще се състои във Великобритания, където нашите представители щели да се срещнат с популярния ляв лидер на Лейбъристката партия Джеръми Корбин. На 21 юли 2018 г. обаче членовете на НС разбрахме, че наши "специалисти" (не се знае кои) са посетили държавите от Вишеградската четворка, а за Великобритания, Португалия и Испания явно не е останало време и желание... 

Пропагандирането на крайно националистически и изолационистични политики, каквито прилагат Орбан, Фицо, Тръмп и др., очевидно въобще не смущава и близки до лявото - каквото и да означава това - професори, политолози и журналисти. А интензитетът на коментарите им в началото на иначе отпускарския месец август предвещава една наистина гореща есен. Медиите изобилстват от анализи и интервюта, посветени на "Визията". Повечето обаче предизвикват най-малкото тревога и недоумение у един млад социалист, член на партията от 2003 г.

На 1 август "24 часа" публикува анализ на политолога Борис Попиванов  - "Визия за България" търси обединение на по-широки среди". Човек с безспорен професионален авторитет и неоспорими интелектуални качества прави отчаян опит да защити незащитимото с "железни аргументи": "Да оставим настрана въпроса къде е писано, че европейските леви партии трябва да бъдат непременно антинационални... Но в различните европейски страни, по исторически причини, които не можем да заобиколим, са се родили и утвърдили различни интерпретации на левите идеи. Някои леви партии са космополитни и преди всичко ориентирани към права на малцинства и уязвими групи; други, напротив, са се структурирали и наложили като защитници на правата на мнозинствата. Съзнавам, че спорът е сериозен и едното не бива да става за сметка на другото. Лявото наистина е интернационално - то обаче има и национални измерения."

Би било интересно авторът да сподели кои са тези АВТЕНТИЧНИ леви партии и движения които "са се структурирали и наложили като защитници на правата на мнозинствата" за сметка на малцинствата? И на какъв принцип разделя обществото - социалноикономически, етнически, религиозен? 

И, да, разбира се, че лявото има национални измерения. Въпросът е какво налага преднамереното задълбочаване на дилемата патриотизъм-интернационализъм в българския социализъм? Да си ляв означава да си честен, солидарен и съпричастен към всички. Или както справедливо отбелязва Таня Турлакова в своята статия "Някои необходими акценти в новия прочит на историята на социализма в България 1891-1944 г.": "...левите партии поначало се създават и развиват с претенцията за социална чувствителност и върху принципите на интернационализма и международната солидарност". 

В интервю за сайта "Епицентър" от 7 август т.г. проф. Иво Христов, депутат от гражданската квота на "БСП за България", заявява, че политиката на новия елит около Тръмп е реалистична, защото не се базирала на фантасмагории, а на нещо реално. Прав е. Ето нещо реално от последните дни - президентът на САЩ одобри рекорден бюджет на Пентагона от 716 млрд. долара за финансовата 2019 г. Бюджетът предвижда още 500 милиона долара за съвместното производство на системите за ракетна отбрана на Израел, 850 млн. долара за обучение и въоръжение на иракската армия и 250 млн. долара помощ в областта на сигурността за Украйна. Този бюджет "ще даде на американските военни огневата мощ, от която се нуждаят, за да спечелят бързо и решително всякакъв конфликт", заяви Тръмп. По време на президентската кампания в САЩ, а и след това, същите родни леви националисти не ни ли убеждаваха разгорещено, че едно от най-големите достойнства на този човек е предполагаемото му желание да преустанови разпространението на демокрация чрез военна сила, както правеха ужасните либерали преди него? 

Какво пише във "Визията" по въпроса: "САЩ след избирането на президента Тръмп променят външнополитическите си приоритети. Понастоящем се забелязва постепенно отдалечаване от досегашните традиционни съюзници и партньори (НАТО и ЕС) и все повече ориентиране към политика, основана на двустранна основа." Излиза, че след като очевидно ЕС е пред разпад, както твърди Христов, то според ръководството на БСП България трябва да заложи на интензивен и реален двустранен диалог между София и Вашингтон без ненужния посредник Брюксел. 

Не спираме дотук, на 14 август т.г. вестник ДУМА публикува анализ от автора Радко Ханджиев, озаглавен "Виктор Орбан - явление или закономерност? Ценностите на унгарския премиер като суверенитет, християнство и патриотизъм намират все повече поклонници в Европа". И четем: "Още в първия си мандат като премиер (1998-2002) Орбан замисля приемането на нова конституция, която по-пълно да отразява унгарския национален дух... Богът, короната и семейството са стълбовете, около които е конструиран Законът... Идеята е всички сънародници да се слеят в едно цяло - в унгарска етническа нация. Иначе казано, националният принцип се поставя над гражданския". С други думи - напред към нова Конституция (една от отсъстващите думи във "Визията"), която да отразява истинския българския дух, който, както се подразбира, е националистически, а не патриотичен, интернационален и солидарен! Друг виден застъпник на тръмпизма и орбанизма, Боян Чуков, пък често громи "ултралибералните троцкисти", а в друг свой коментар за "ПИК" потвърждава казаното от Ханджиев, че Орбан пръв в ЕС "избрал националните интереси пред солидарността"!

Преди дни унгарският десен вестник "Маджари удок", също "разкри дългите пипала на троцкистите в Европа". От статията става ясно, че именно такива вражески елементи стоят зад изложба на Фрида Кало в Унгарската национална галерия. "Няма да повярвате, но Троцки се появи в Будапеща, този път от леглото на Фрида Кало", пише изданието. Подобни материали са пряко следствие от големия национален дебат за културата и културните политики, който бе повдигнат от Орбан. "Спасителят на Европа", както самозвани чужди и родни експерти често го наричат и дори твърдят, че в Унгария е дошло време за промяна към по-консервативни ценности в културата и за края на "доминацията на леви либерални артисти". А един от приближените анализатори и участник в политическите кампании на Орбан дори заявява, че целта е културата да се адаптира така, че да отразява дясното политическо надмощие, като в същото време запазва ценностите на либералното изкуство. Според него правителството има право да фаворизира и поддържа консервативното мислене, артисти и култура.

Дали К. Нинова и сподвижниците й си дават сметка, че онзи, когото хвалят и от чийто опит искат да черпят, е един от най-яростните антикомунисти в Европа?!

Дават ли си сметка, че тоталният контрол, който е наложил в Унгария върху съдебната система и медиите, поражда огромни нива на корупция и зависимости?! Възможно ли е искрено да вярват и да тласкат БСП към хипотезата, че Орбан, а не Корбин, е бъдещето?

Наскоро социалните мрежи буквално прегряха от призива #НиеСмеКорбин (#WeAreCorbyn). Стотици хиляди хора се обявиха в подкрепа на лейбъристкия лидер, несправедливо набеден от десните медии на Острова в антисемитизъм. Да, Корбин е твърд и последователен противник на политиката на окупация, която води Израел. Това е негово право, а като автентичен ляв лидер е и негов дълг. И да, сред лейбъристите има антисемити, но в статия, озаглавена "Ще изкореня антисемитизма от Лейбъристката партия", публикувана във в. "Гардиън" на 3 август т.г., Корбин пише: "Посветих живота си на кампания за признаване на силата на едно многокултурно общество... Крайната десница в Европа и Северна Америка е във възход. Пътят на антисемитизма е открит от националистите в Унгария и Полша, а поддръжниците на Томи Робинсън отдават нацистки поздрави по улиците на Лондон, заплашвайки афроамериканската, мюсюлманската и еврейската общности. Това е реална заплаха."
"Лейбъристката партия съществува, за да се бори и да победи бедността, неравенството и несправедливостта в нашето общество. Моята задача е да гарантирам, че ще постигнем това", добавя Корбин. За какво обаче съществува днес Българската социалистическа партия? И как се управлява тя? Дали, за да пренася "отломки от "епохата Живков", както съветва един друг "ляв" професор? 

Ще завършим "прегледа на печата", посветен на манипулативното внушение към левите хора в България, че Орбан е единственият шанс за Европа, с два цитата на Борислав Цеков от 16 август т.г. в "Гласове": "Това е голямата картина. Това е същинската разделителна линия, истинският идеологически разлом... Днес е важно дали си за неолибералния глобализъм, или си срещу него... Няма място за партийна запалянковщина от типа - щом съм ляв, значи трябва да съм за Хилъри и Сандърс, а щом съм центрист или десен, значи съм за Тръмп или Маккейн. В такива исторически моменти много по-важно от партийните етикети и личното идеологическо самоопределение е да се позиционираме в голямата картина, а не в малките сюжети."

Позиционирайки се в голямата картина, ще си позволим да се усъмним в искреността на тези съждения. Най-малкото, защото те идват от човек, който "участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г." ("Уикипедия"). Преминал през НДСВ, отцепил се в "Новото време", инициатор и идеолог на гражданското движение "Модерна България". През 2014 г. е кандидат за депутат от гражданската квота на коалиция "БСП лява България", основател на Института за модерна политика, който нашумя около съмнителни обществени поръчки за референдума на един телевизионен водещ, а понастоящем и юридически съветник на президента Радев. Безспорно подобна биография предполага липсата на "лично идеологическо самоопределение". Защото има фундаментално значение дали подкрепяме политиките на Сандърс или на Тръмп. И всякакви опити за неглижиране и омаловажаване на подобни ценностни и идеологически сблъсъци ще са безуспешни, защото здравомислещите хора все още правят разлика между добро и зло.

А същинската разделителна линия винаги е била само една - борбата срещу фашизма и втвърдяващата се спойка между политици и организирана престъпност. Дали ще победим зависи само от нас и от способността ни да проведем онзи "необходим разговор", с който започнахме. За да изработим заедно една радикална прогресивна социалистическа алтернатива подобно на Корбин! Защото #НиеНеСмеОрбан; #НиеСмеБСП!

Пълният текст на анализа - в следващия брой на сп. "Ново време"

Заглавието е на "Фактограф"