Нинова да подаде оставка като Виденов и Станишев. Еднозначно и без шикалкавене!

Корнелия Нинова щяла до понесе политическата отговорност за провала на БСП на европейските избори, като подаде оставка. Това го заяви самата тя и щеше да е морално, достойно и почтено, ако в същия миг не беше обявила, че веднага ще стартира процедура за избор на председател и тя ще се кандидатира.

Каква оставка е това и какво поемане на политическа отговорност, след като председателката няма абсолютно никакво намерение действително да се оттегли?

Така, както го направиха Жан Виденов и Сергей Станишев.

Те подадоха оставки еднозначно и без шикалкавене. Никой от тях не опита да измами партията и да приложи сценария "Оставката като оставам". А можеха да го направят. Но нямаше да е морално, достойно и почтено. И извън тези морално-етични норми, нямаше да е здравословно за БСП. Както днес не е здравословно оставането на Корнелия Нинова начело. Оставане, което рискува да сложи точка в 128-годишната история на социалистическата партия.

Жан Виденов подаде оставка като председател на Висшия партиен съвет на 21 декември 1996 година на извънредно заседание на конгреса, след което бе избран нов председател. Без Виденов да се кандидатира отново.

Сергей Станишев подаде оставка като председател на БСП на 5 юли 2014 година, след като БСП загуби европейските избори. На извънредния конгрес на 27 юли с.г. не се кандидатира отново за председателското място, не го направи и на заседанието на 49-ия конгрес на 7-8 май 2016 г.

Защото така се прави!

Дългогодишните социалисти сигурно помнят, че оставките бяха предхождани от целенасоченото им обругаване и сатанизиране:

Ето какво казва Жан Виденов за партийния канибализъм в книгата „Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов”, издадена през 1998 г.:

Яростният спор вътре в БСП е по въпроса за отношението на партията към властта в преходния период. Той е истинската заплаха за единството й, в него са и шансовете и за консолидация. Десетоноемврийците преди и четвъртофевруарците сега (Николай Добрев, Георги Първанов и хората около тях - б.а.) много се боят дори от констатирането на този спор и току се опитват да го подменят с други – между социалдемократи и комунисти, между консерватори и реформатори, между стари и млади...

...Тази историческа клевета – за пропилени шансове (управлението на демократичната левица през 1995-1996 г. - б.а.) – е превърната днес в истински партиен канибализъм.

Лепи се безразборно на едно или друго поколение държавни, стопански или организационни кадри.

Познатите ни кръгове разиграват театър на абсурда, като принуждават самата партия на левицата със собствените си ръце да зачерква, да обявява за ненужни, дори да заклеймява като вредни всичките си досегашни борби за правото да участва в промените и да определя характера им.

Но най-голямото им престъпление не е кадровият геноцид и самоизяждане, не политическият театър, а това, че развращават една вековна, една милионна левица, като й натрапват за партийна (на БСП) или за коалиционна (на БСП плюс Евролевицата) идеология собственото си пораженичеството, ликвидаторство и откровено предателство.

А ето част от изказването на Сергей Станишев, когато подава оставка през 2014 г.:

Искам да запитам най-активните и гръмогласните, които се опиват от собствената си оригиналност, дали се замислят, как изглеждаме в очите на тези хора? Нима омразата стана по-силна от каузата? Нима загубихме умението да разговаряме нормално – и политически, и човешки? Знаете ли как изглеждаме отстрани – като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия. За какво? За да делим какво? Властта, до която никой няма да ни допусне, тъкмо заради това ни поведение? Да разделим партията, която преди това ще погубим? За да се очистим, очерняйки другия? Да се отърсим от своите собствени отговорности и грешки, отстрелвайки другарите си?

В очите на хората сякаш отдавна престанахме да водим битка за идеите си. Водим я помежду си.

...Кого обслужва твърдението, че съм в олигархични зависимости, когато тъкмо аз казах, че БСП не е партия на ишлеме и няма да служи за параван на чужди интереси.

Това е отрова в сърцето на нашите хора, не е стрелата която ще убие мен. Тя убива партията. Убива вярата, убива каузата.

Когато казват тези думи, никой от двамата не подозира, че насаждането на омраза между членовете на партията и прочистването на "враговете с партиен билет" тепърва ще достигне невиждани висоти.

В най-трудното време за БСП през 1997-2001 г. едни младежи, които тогава не се побояха да бъдат социалисти (Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Дора Янкова, Татяна Дончева и др.), днес са нарочени - за "вътрешна опозиция" или за външни врагове. И този етикет им е лепнат от човек на тяхната възраст, който по същото време бе от страната на Иван Костов, управляваше външнотърговски дружества и участва в онзи процес, който мнозина наричат разграбване на държавата или разбойническо-мениджърска приватизация.

За 3 години като председателка на БСП Корнелия Нинова първо нарочи "старите", после "деветимата", после станаха "петдесетимата", после цели общински партийни организации, после Националния съвет, а след позорната загуба на европейските избори - общинските и областните партийни ръководства.

Затова, ако Корнелия Нинова действително поема политическата отговорност, трябва да се оттегли от председателското място - достойно, морално и почтено. Както го направиха Жан Виденов и Сергей Станишев.

Защото с нейната оставка има шанс в БСП да бъде спряна подмяната на идейната същност на партията с национал-популизъм и краен десен  консерватизъм (доколкото може да се говори за идеология, когато господстващ е прагматизмът в името на властта). Защото никой не обича политическия джендър, за който не е ясно социалист ли е, националист ли е, или консерватор.

Защото с нейната оставка ще бъде сложен край на вътрешнопартийния лов и елиминирането на авторитетни, ерудирани и подготвени хора. На всички нива. Което е късане на жива плът, обезкръвяване и отслабване на партията, а това я оставя без перспеткива да спечели които и да е избори в обозримо бъдеще.

Защото тя не просто изгуби парламентарните избори през 2017 г., десетките частични местни избори и европейските избори на 26 май. Тя изгуби избори, които бяха спечелени. Такъв шанс БСП не е имала при никой друг председател след 1989 г., но този шанс бе проигран. Как - можете да прочетете тук