От Средновековието до днес богатите в коприна, бедните в дрипи

Историята е не просто наука, описваща дадено събитие от нашето минало – тя е средство, чрез което на поколенията се предава ценна информация, свързана с това как дадено общество се е формирало и как е изградило своят бит, култура и традиции. Всъщност един от основните елементи от историята е всекидневието на хората, а част от него е и модата и облеклото, разказва пред Радио Фокус историкът и докторат в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Кристиян Ковачев.

"Темата за облеклото е не само интересна, но и важна. Във всяка една историческа епоха тя винаги е присъствала. Дори днес виждаме, че облеклото носи социални белези. Оказва се, че облеклото е не само интересно, но и важно за всички общества, в различните исторически периоди.

Ако се загледаме днес ще видим, че дрехите са носител на социални признаци, на социални разделения и така нататък. Разбира се за времето, за което говорим – средновековието, красотата като цяло е била присъща за Божественото.

На облеклото не е била придавана такава важност, каквато му се придава днес. Това се залага още от теолозите на Ранното средновековие като Дионисий Ареопагит. За средновековието е много важно да се каже, че понякога по облеклото са се придавали отделни характеристики на народите.

Например ако четем византийските писатели ще видим, че когато те говорели за българите, много често казвали: „Българите носеща овчи кожи“; „Бяха облечени в овчи дрехи“ и така нататък, като по този начин са искали да подчертаят варварското при тях. В Лексикона „Свидас“, който напоследък доста е подлаган на критически анализи дори пише, че българите са взели облеклото си от аварите.

Иначе като цяло в процеса на обличане може да видим някакъв континуитет от средновековието до ден днешен. Дори да кажем, че при жените било важно да бъдат с покрита глава, което ако отидете в някое село, дори днес, ще видите възрастни жени, християни, които са с покрити глави. През средновековието е имало една особеност – това не се отнасяло до малките момичета, защо се е приемало, че те все още не са подложени на разврата, който е присъщ за другите. Мъжете също били с покрити глави, като само в храма сваляли това, което слагали на главите си.

Самите извори за начините на обличане през средновековието са доста и могат да бъдат видени от всеки един, който да кажем влиза в Земенския манастир, Боянската църква, а дори в Търново в църквите, тъй като главните извори за облеклото са стенописите. То е и логично. Имаме също така и различни описания. Агиографията също е важен извор. Наскоро дори, преди няколко години, в Кърджали бяха открити Златовезани епископски одежди от XII век, което доста допринесе за историята на облеклото през средновековието. Както и днес, така и през средновековието, дрехите са били много важни за социалното положение. Така например елитът е носел багреници и коприна, докато простолюдието ходело с дрипави дрехи."

За бельото на българите през вековете можете да прочетете тук