Открит е нов многообещаващ обект - нещо средно между Татул и Перперикон

От културата на скалните хора до първите погребани свещеници - на едно място

Огромно тракийско светилище, скална гробница, скален олтар, скален часовник, шарапани, над 70 скални ниши, късноантичнакрепост, раннохристиянска църква с гробове на първите свещеници. Който и да е от изброените обекти е достатъчно интересен сам по себе си, но когато всичко това е събрано на едно място, е несъмнено, че става въпрос за магнетично място, което е привличало хората в продължение на хилядолетия.  

Въпреки че е известно още от 30-те години на миналия век, археологически проучвания в него започват едва през 2016 г. Резултатите от работата на екипа, ръководен от доц.д-р Здравко Димитров от НАИМ, са такива, че още след първия археологически сезон Министерството на културата го обявява на паметник от национално значение. В охраняемата му зона са включени около 100 дка в най-северния край на рида Мечковецв Източните Родопи. 

Това е най-големият и богат археологически обект в Хасковския край, който се намира на около километър от с.Ангел войвода, община Минерални бани. В него има всичко от характерните за този район археологически обекти и най-близките му аналогии са с Татул, Глухите камъни и Перперикон. 

Тракийското светилище, което се простира на огромна площ, има всички видове изяви на тракийската култура, сполучливо наречена от проф. Николай Овчаров култура на скалните хора - от скални ниши до гробници, шарапани, олтар, скален часовник. 

"Тук има структури, които отсъстват в Татул, а ги има на Перперикон, както и скални ниши като на Глухите камъни", казва доц.д-р Димитров. 
 Самата топография на района е подобна на Перперикон - хълм, който е напълно обрасъл, трудно достъпен и в който се открояват ядки от силно изявени над терена  скали, които са използвани от траките за изграждане на техните комплекси. 

През 2016 г. проучването започва от най-високото място - тракийската гробница, която е абсолютен аналог на горната камера на гробницата от Татул. На перваза има поставена каменна плоча, дълга около 1,70 ч, обърната на изток и категорично не е раннохристиянска, каквито глупости се говорят за скалните гробници в Родопите. 

"Тук има перфектна скална стратиграфия, тъй като крепостната стена от IV в. разсича източния край на гробницата, т.е. тя при всички положения е по-ранна от християнската епоха", категоричен е доц.д-р Димитров. 

Тези структури се определят като тракийски скални гробници и от учени като Венедиков, Нехризов, Овчаров. Те датират от къснобронзовата епоха и се използват до късножелязната - II-Iхил. пр.Хр. 

Към гробницата има изсечени скални стъпала, има и отвори за поставяне на дървена платформа над камерата, както и скални улеи, което показва, че тя най-вероятно е била с възпоменателен или символичен характер, тъй като по тези улеи са се изтичали течности, използвани при ритуалите - вода, вино, кръв, мед.  

Същата е ситуацията и на Татул, и на други места, т.е. тези скални гробници може да са били не само реални гробни комплекси, а някои от тях да са били символични гробове - кенотафи, които са служели за възпоменание и за изпълняване на някакъв култ към хероизиран мъртвец. На Татул, например, легендата, която още Венедиков споменава, е, че там е гробът на Орфей. 

Друг важен елемент от археологическия комплекс на Ангел войвода е скален часовник, който е единствен в България. По него археолозите още не са работили и ситуацията там е доста мистична, защото може да се окаже, че не е скален часовник, а друг символ. 

Трети елемент от скалната култура са шарапаните, които в периметъра на Ангел войвода са 3-4, като най-голямата е точно под върха и категорично свидетелства, че шарапаните не са били басейни за вино, каквото е масовото мнение. В конкретния случай изсечената в скалата структура е изключителна плитка - само около 20 см, но дълга 6 м и е широка 2,70-2,80 м. Това по никакъв начин не е функционално за смачкване на грозде. "По-скоро това са някакви ритуални комплекси на траките, които ние сега не можем да определим", казва археологът и допълва, че и на последната траколожка конференция в Казанлък е станало дума, че шерапаните са пълна мистерия. 

Интересен е и най-големият скален олтар, който е бил разрушен при християнизирането на обекта и буквално е бил сринат в подножието на върха. Той е с диаметър 2 м и с великолепен перваз около култовата повърхност. 

Най-интересното от скалната култура на Ангел войвода обаче са огромните комплекси от скални ниши. През 80-те години в Археологическата карта на България са регистрирани 54 броя, е сега са установени още 20 нови. Всички са с различна форма и дълбочина, има в южния край по пътя към скалната гробница, има и на източния склон. 

Те биха могли да датират от късния енеолит до римската епоха и християнизацията и на Ангел войвода се вижда именно такова дълго изпълнение на тази тракийска скална традиция повече от 1000 години. Най-големите ниши, които са почти 1 м високи и са добре изгладени, са изработвани с огромни железни инструменти и биха могли да са от римската епоха. Те доста трудно могат да се съпоставят с по-малките и грубо обработени, които според Здравко Димитров, вероятно са свързани с бронзовата и желязната епоха, а дори и с каменно-медната. 

На върха, непосредствено пред скалната гробница, на 5 м от нейната основа, през 2016 г. те откриват раннохристиянска църква. "Това е едно дълго съществувало езическо място и е нормално при християнизацията веднага тук да бъде построена църква", пояснява ученият.  

Църквата е еднокоробна и се отнася към края на IV - нач. на Vв., с тухлен под и много добре оформена апсида. В нея са открити следи от над 20 тънкостенни стъклени чашки, с които навярно са били изпълнявани ритуалите. Монетите, които датират крайния етап на използването й, са на Юстиниан, т.е. това е самият край на крепостта - средата на втората половина на VI в. 

Плътно до апсидата през 2017 г. проучвателите са открили два каменни гроба - саркофази, изсечени в скалата, покрити с каменна плоча. Според традицията, до раннохристиянските църкви обикновено са погребвани църковни служители и затова и в този случай по аналогия се допуска, че в гробниците може да са погребани първите свещеници

Вече 2 г. се работи и по разкриването на крепостните стени, които са със запазена височина от над 2 м, а ширината на зида е 2,20-2,30 м.  
Те затваря площ от 8 дка, която представлява военната крепост, част от отбранителната система по Родопите. Тя има пряка визуална връзка с Перперикон и с друга голяма крепост - при Пчеларово. През тази година археолозите са разкрили югоизточната кула, която е изградена върху скалите и по малко каменно стълбище под пода се е влизало в нея. 

Във вътрешността на крепостта е проучена цистерна с размери 10 на 10 м, а до нея се открива сграда от III-IV в., вероятно храм от езическия период. Построена от квадрови стени, обърната е на юг с малко стълбище към нея и е близка до храмът на Тракийския конник на южния склон на Перперикон. "Засега не можем да кажем категорично на какъв култ е бил посветен този храм", казва ръководителят на екипа, който е убеден, че обектът тепърва ще разкрива тайните си. 

Ваня Ставрева