Открит е оригиналният ръкопис на първата история на България

Проф. д-р Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" съобщи, че е открила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич - първия трактат върху българската история, съобщи сайтът severozapazenabg.

Смята се, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е завършил своя трактат на латински върху българската история през 1668 г. и е отпечатан във Венеция след 1674 г. Това е век по-рано от „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски я пише в Хилендарския манастир и в Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г.

Публикацията на проф. д-р Лилия Илиева, озаглавена "Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща", ще излезе в брой 1 за 2018 г. на списание "Балканистичен форум".

"Тук изнасям информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При положение, че той вероятно е бил отпечатан във Венеция като книга, няма основания да се смята, че след това се е завърнал във Ватикана, при положение, че е отпаднала необходимостта Пастрич (хърватски свещеник и филолог - б.р.) да го редактира. По тази причина вероятно той е попаднал в частна колекция, след което е бил откупен от публична италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и предстои да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, факсимиле, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се върши от д-р Цветан Василев от Катедрата по класическа филология при Софийския университет." - съобщава проф. Илиева.

"Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд"- пише проф. Илиева.

Тя е на мнение, че текстът на Петър Богдан, "познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт."