Почина един от най-големите умове на новото време

Признатият за един от най-големите умове за времето си астрофизикът Стивън Хокинг почина на 76-годишна възраст. Той боледуваше от амиотрофична латерална склероза и почти единственото нещо от тялото му, което работеше, бе мозъкът. Заболяването го бе привързало към инвалидна количка повече от 40 години.

Стивън Хокинг е роден в Оксфорд на 8 януари 1942 г., точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей. Баща му, биолог, иска той да последва стъпките му, като учи медицина в Оксфорд. Но младият Стивън вече е обхванат от страст към математиката. Тази наука не се преподава в престижния университет и той избира физиката. След три години заминава за Кеймбридж, за да се занимава с астрономия.

Малко след 21-ия му рожден ден той научава, че страда от паралитично дегенеративно заболяване, амиотрофична латерална склероза (ALS) или болест на Чарко. Лекарите му дават само две години живот.

Дори и без да знае дали може да завърши докторската си дисертация, той изпада в дълбока депресия, от която излиза едва след срещата си със студентката по лингвистика Джейн Уайлд, за която се жени през 1965. Двойката, която се разведе след 30 години брак, има три деца.

Стивън Хокинг се жени повторно за Илейн Мейсън, но отново се развежда 11 години по-късно - през 2006 г. Тялото му отстъпва неумолимо. През 1974 г. той вече не е в състояние да се храни или да стане сам от леглото. През 1985 г. той окончателно губи възможността да говори заради трахеотомия след пневмония.

Но умът му е непокътнат. И простата му цел: "да разберем напълно Вселената, защо е такава и защо съществува“. През 70-те години той разработи идеята, че черните дупки не само поглъщат материя и светлина, преминаващи близо до тях, но и излъчват. Това лъчение се нарича "Лъчението на Хокинг“. Така той първи достига до Свещения граал на физиците и посочва как да се съгласуват две основни теории, които обясняват функционирането на вселената и са явно несъвместими, а именно общата теория на относителността на Айнщайн за безкрайно голямото и квантова механика за безкрайно малкото. Според учените тази теория би спечелила на Стивън Хокинг Нобелова награда, ако можеше да бъде експериментално демонстрирана. На 32 г. става най-младият член на Кралското научно дружество. През 1980 г. е удостоен с катедра по математика в университета в Кеймбридж, пост, който преди него е бил и на Исак Нютон. Напуска го през 2009 г. заради възрастово ограничение.

Докато задълбочава работата си върху произхода на Вселената, теоретикът публикува през 1988 г. "Кратка история на времето", за да обясни на широката публика великите принципи на космологията, Големия взрив и теорията на струните. 

"Страхувам се, че изкуственият интелект може да замени хората. Ако сега хората разработват компютърни вируси, в бъдеще някой ще бъде в състояние да създаде изкуствен интелект, който може да се подобри и да се възпроизвежда сам. Това ще бъде нова форма на живот, която ще надмине човека", каза Хокинг в края на миналата година. Според него машините, в търсене на ефективност, може да искат да се отърват от хората. Но дори и това да не се случи, той вярваше, че хората рискуват сами да се погубят.

"Преминахме точката, от която няма връщане. Земята стана твърде малка за нас, населението нараства с обезпокоителни темпове и рискуваме да се самоунищожим", предупреждаваше Хокинг. Затова сега основната задача е да се включат повече хора в науката, така че човечеството да може да достигне до други планети, за да ги колонизира, смяташе ученият. Стивън Хокинг заяви, че човечеството ще трябва да колонизира Марс и Луната през близките 30-50 години. В изказване в Норвегия пред Международния фестивал на науката и изкуствата Starmus IV през юни 2017 г. той отбеляза, че гибелта на човечеството от падането на астероид, климатични катаклизми или пренаселване е въпрос само на време.