Политиката и политиците във „Видахим” (снимки и хронология)

Химкомбинатът - гордостта на социалистическото строителство, който даваше хляб на хиляди видинчани, мина през своите възходи и падения. 

Десетилетия на успехи, после ликвидация, несъстоятелност, приватизация, възкръсване от пепелта, надежди и нов срив - от 2015 г. коминът на ТЕЦ-а отново не дими, няма производство, стотици хора останаха без работа. 

В началото на 2015 г. в дружеството работеха 526 души, а към 31 декември 2015 г. останаха само 139 - съкратени са 392-ма. В началото на 2016 г. съкращенията продължиха и в някогашния гигант сега е останал минимален брой персонал.

Главната причина за срива е промяната в Закона за енергетиката, който беше гласуван в сегашния парламент от ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ и влезе в сила миналата пролет.

В годините на прехода около "Видахим" е ставало въпрос колкото за икономика, толкова и за политика. 

Защото дружеството беше фалирано при управлението на Иван Костов, чието правителство отказа да продължи действието на антидъмпинговите мита за вносни гуми, наложени от кабинета на Жан Виденов; беше приватизирано при управлението на Симеон Сакскобурготски; при следващите три правителства някак оцеляваше, а при сегашното правителство на ГЕРБ отново беше сринато и отделните му звена спряха работа.

Около "Видахим" от години се говорят всякакви неща - кой е източил дружеството, за да се стигне до ликвидацията му, кои и чии са били фирмите на входа и на изхода, с кои някогашни стопански величия са били свързани тези фирми, кой и кога го разпродаваше на безценица, кои от тези хора са фактор в задкулисието и днес и т.н. 

Тук припомняме историята на Химкомбината, като най-новата хронология от годините след ликвидацията е придружена със снимки:

1965 – 1969 г. – създаден е Химически комбинат – Видин

1970 – 1995 г. - ежегодно свръхпроизводство.  В най-силния период 1980 - 1985 г.  от заводите излизат 1,2-2 млн. автомобилни гуми и 13-15 хил. т полиамидни влакна годишно.


1996 г.  - притиснат от Международния валутен фонд, кабинетът “Виденов” включва “Видахим” и още 70 губещи държавни предприятия в списъка за финансова изолация.

1997 г. - правителството на Иван Костов определя държавното дружество за пулова приватизация и избира за посредник английската фирма “Рес и Ко.”. До крайния срок – 14 август 1998 г., в Агенцията за приватизация  не постъпва нито една оферта.

2 декември 1998 г. – общо събрание на дружеството взима решение за ликвидация и избира трима ликвидатори.

Към “Видахим” проявяват интерес “Мишелин”, “Марангони” и “Полиседа”, но до преговори не се стига.

Работническо-мениджърските дружества  “Вида” и “Видлон” искат отделните заводи за по 1 лев, като се задължават да поемат пасивите им, но не могат да гарантират средства за инвестиции и намеренията пропадат. 

12 юни 2001 г. - Софийският апелативен съд обявява химкомбината в несъстоятелност със задна дата от 31 декември 2000 г.  За синдик е назначена видинската адвокатка Ирена Александрова.

7 май 2002 г. - експертна група на руската фирма "Татнефт" прави оглед, но се отказва от приватизация.

17 юли 2002 г. – при правителството на Симеон Сакскобурготски 70 % от дружеството са продадени на "Пристисгруп" АД за 1 лев. Купувачът поема и задълженията, които са около 69 млн.лв.

23 юли 2002 г.  министърът от НДСВ Николай Василев представя във Видин сделката за приватизацията на “Видахим”. Надеждата за възраждането на химическия комбинат е възродена


3 декември 2002 г.   – възстановена е работата на ведомствения ТЕЦ (на снимката Никола Дончев го пуска от командното табло)


октомври 2003 г.  -  министърът на икономиката в кабинета Сакскобурготски Лидия Шулева извади първата гума за кари от възстановеното производство


4 ноември 2004 г. – заводът за пневматични гуми произвежда пробно първата си тракторна радиална гума и еуфорията е обща – и за работниците, и за видинчани. 


Първата гума с търкаляне е придвижена от завода до площада в центъра на Видин, където се прави импровизирано тържество.


1 март 2006 г. – в присъствието на президента Герорги Първанов “Видахим” получава отличието “Златна мартеница” за български производител на 2005 г.


1 март 2006 г. - Собственикът Борислав Лоринков и председателката на Съвета на директорите Севдалина Димитрова се срещат и с вицепремиера Ивайло Калфин


30 май 2006 г. - президентът Георги Първанов е на посещение във “Видахим”


1 септември 2006 г. - бившият външен министър Соломон Паси посещава завода за гуми и получава  знака на “Видахим” от  председателката на Съвета на директорите Севдалина Димитрова


Септември 2014 г. – водачът на листата на ГЕРБ Ивайло Московски се среща с ръководството на „Видахим” и с работниците


16 март 2015 г. – министър Теменужка Петкова  се срещна с ръководството на „Видахим” заради напрежението, че ще бъдат съкратени 300 работници след влизане в сила на закона за енергетиката, което малко по-късно става факт.


края на 2015 г. – работата на „Видахим” и на ТЕЦ-а спира

юли 2016 г. – вицепремиерът Томислав Дончев съобщава, че „Видахим” дължи около 70 млн. лв. на Държавния резерв

9 юли 2016 г. - общо събрание на акционерите. Отчетът за дейността през 2015 г. и останалите документи от събранието са публикувани на официалния сайт на ВидахимОтчетът можете да видите и в прикачения файл.