Праисторически скелети свидетелстват за страх от бродещи мъртви

Погребални ритуали отпреди 9 хил.г.в селището Шкарат Мсайяд, на 16 км от Петра в Йордания, озадачиха археолозите, които извършват разкопките на неолитното поселение.  

Според специалистите по праистория, погребенията са извършвани като телата са оставяни да се разложат и останат само костите, след което ги разделяли на съставни части, сортирали костите по типове и ги погребвали под подовете на жилищата в погребална камера, затваряна с каменна плоча и земя. Често в една камера били полагани по няколко скелета.

Погребенията под пода на жилището е обичайно за неолита и то е свързано с вярата, че мъртвите продължават да са част от местната общност и след смъртта си.

В Шкарат Мсайяд са намерени кости от 70 индивид, но е загадка на какъв принцип са погребвани заедно.

Най-интересно е защо древните са сортирали костите по типове – на едно място са погребвани черепи, на друго – дългите кости на краката и т.н. Според ръководителя на експедицията Кинсел, цитиран от haaretz.com, с разделянето на тялото на съставни части живите може би са искали да бъдат сигурни, че мъртвите няма да се върнат – нито в своето тяло, нито във вид на някакво зомби.

Археолозите установили, че някои от починалите не са намерили покой и след смъртта си. „Много кости са изваждани, пренасяни и препогребвани, но не

подредени, а в подобие на масов гроб. Ние смятаме, че процесът е преминавал в няколко етапа. Първоначално костите са сортирани, а след това ги премествали от един ковчег в друг, където те за известно време са били в безпорядък, а в последният етап костите били хвърляни в погребалната боклучна  яма. Дори и тези "гробове-сметища" са разполагани вътре в жилищните сгради”, разказва Кинсел.

Освен на „бродещите кости”, археолозите са натъкнали и на друг загадъчен обект. Във всеки от 26-те проучени жилища има неголям кладенец, запълнен с бяла прахообразна маса. За какво е използван този прах, учените още не могат да обяснят. А всичко неразгадано, обикновено се отнася към религиозни или обредни практики.

Кинсел определя находките в Шкарат Мсайяд уникални, но нещо подобно е открито на територията на Турция – в неолитните селища Навали Чори и Чайеню тепеси.