Предсрочни избори ще има. Както и коалиция между ГЕРБ и БСП, независимо от заговорите

Около Нинова подскачат амбициозни персони, вече избрали си направления и министерства, казва в анализа си ИВАН ГАРЕЛОВ

Интересът към президентските избори е като към „Биг брадър“. Нищо повече. Нито една от политическите сили не показва да е разбрала какво работи президентът и какъв кандидат да издигне.

ГЕРБ си представяше, че това трябва да е силен министър или кмет, но се страхува да не се изплъзне от партийния контрол. Борисов заблуждава, че нямал и мисъл сега за президентските избори, толкова е зает. Напротив, само за това мисли, дори и подобни изявления са част от кампанията му. Стигна дотам, че с ярката си антиимпериалистическа тирада сгря сърцата на най-отявлените русофили.

БСП влиза в кампанията с интересна, макар и не много позната кандидатура. Но Корнелия Нинова с несръчната си игра на вътрешнопартийна демократичност събуди острите раздори. И породи много съмнения за скрити договорки. Ако БСП не се разцепи и проведе добра кампания, може и добре да се представи.

АБВ ще разчита чрез общите действия да овладее БСП и да реализира плановете за въвличането й във властта. Първанов само блъфираше със собствената си кандидатура.

Реформаторите си представят президента нещо като американския президент, млад и нахакан, по-добро издание на Плевнелиев. Стигнаха дотам да посочват за свой кандидат всеки, когото са видели по телевизията. Особено ако се е изказал критично за Борисов.

Патриотите разчитат на конюнктурата. ДПС пасува, за да изтъргува подкрепата си. Цената на тази подкрепа няма да е много висока. Седмица преди изборния ден Слави Трифонов с митинга на Орлов мост може да преобърне настроенията в страната. Но всичко това бързо ще бъде забравено. Както и да завършат президентските избори, предсрочни избори ще има. Стига една от двете партии ГЕРБ и БСП да не се е провалила катастрофално.

Ясно е, че предсрочни избори могат да бъдат предизвикани единствено от Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели изборите, той има интерес да й гарантира още четири години на власт, защото неизменно идва спадът на нейната популярност. Ако ГЕРБ загуби президентския пост поради слаба кандидатура, става още по-наложително да бъде удължен животът й в управлението. Посветените вероятно обмислят тези варианти и се подготвят за тях.

След предсрочните избори ще имаме Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП(вероятно в някаква комбинация с АБВ). За такава възможност се заговори още след избора на Корнелия Нинова за лидер на левицата. Развитието на събитията досега не са опровергали подозренията за задкулисни договорки, дори ги засилиха. Но да не изпаднем и ние в ролята на зрители на „Биг брадър“, които спорят кой на кого е подложил динена кора или подлял вода. Независимо дали има или няма заговори и договорки, съществуват обективни процеси, които водят страната към общо управление на двете големи партии.

Най-напред трябва да признаем, че в резултат на усложнената международна обстановка настъпиха фундаментални промени в настроенията на български народ, що се отнася до отношението към основните играчи на световната политическа сцена и външнополитическата ориентация на страната. Промени, които изглеждаха немислими до преди година-две по-рано. За пръв път репутацията на САЩ като непогрешим арбитър в световен мащаб падна толкова ниско, след като и самият министър-председател Борисов подложи публично на остра критика ролята на „началниците“ за сегашната световна политическа криза. За пръв път се заговори публично със симпатия за личността на Путин и ролята на Русия. За пръв път евроскептицизмът завладява част от политическия и интелектуалния елит. Отделна тема е кой е виновен за всичко това, защото грубата пропаганда в стила на студената война предизвиква точно обратните реакции. Всичко това налага страната да води добре балансирана външна политика, която да отстоява твърдо националните интереси. Сегашната практика „балансът“ да се постига чрез противоречащи си публични изявления на премиера и неговите министри не може да заблуди никого и поражда съмнения за липсата на единна политика. Едно правителство на ГЕРБ и БСП при добре съгласувани действия на международната сцена няма да предизвиква подозрения в нашите съюзници и партньори и ще бъде приемано с доверие и на Запад, и на Изток.

Ако това се отнася главно до отношенията със САЩ и Русия, то за ЕС е повече от сигурно, че Берлин ще погледне благосклонно на българския вариант на германската Голяма коалиция, а това означава, че подобна ще бъде реакцията и на Брюксел. Между другото, доколкото на Балканите се отразяват всички водещи световни тенденции, България ще бъде в по-благоприятна позиция към всичките ни съседи.

Едно правителство от типа „Димитър Попов“, което помогна на България да реши някои от най-важните задачи на прехода в условията на остра конфронтация, ще може да управлява страната по-ефикасно, да осъществи отлагани реформи и да съживи икономиката. Вече е съвсем очевидно, че кабинетът на Борисов няма единна политика, водят се непрекъснати пазарлъци и се блокира всякаква реформаторска дейност. Дразнеща е управленската безпомощност на повечето от министрите, особено на тези от т.нар. Реформаторски блок. Трудно е да си спомниш дори имената на повечето министри, какво остава за нещо направено от тях. Вън от всякаква пропаганда БСП може да предложи по-компетентни личности. Около Нинова вече подскачат от нетърпение амбициозни персони, вече избрали си направления и министерства. Разбира се, тя би направила груба грешка, ако вкара в управлението хора от ръководните партийни органи. Тази грешка правеше Станишев и всяка криза в управлението носеше криза и в партията.

Дори ако погледнем от гледна точка на егоистичния партиен интерес, и двете партии има какво да спечелят. ГЕРБ ще се отърве от някои от сегашните си съмнителни съюзници, които имат само претенции, но нямат никакъв принос за развитието на страната. Идеологическата съвместимост не е проблем, все пак значителна част от актива на ГЕРБ е от средната партийна и административна номенклатура на БКП.

Разбира се, ГЕРБ трябва да я играе честно тази игра. Да не се стреми към явна доминация. Да не пробутва на партньора си онези министерства, които са най-трудни и носят само негативи.

Разбира се, БСП може да си позволи да влезе в Голяма коалиция само ако се е представила достатъчно добре на парламентарните избори. Това означава, че разполага с толкова депутати, колкото стигат да предизвикат правителствена криза.

За да не се обезличи, да загуби доверието на своите привърженици и да бъде погълната от ГЕРБ, БСП трябва да постави някои условия, без които няма да влезе в коалицията. Едно от тях е да бъде премахнат плоският данък и върната подоходната система. Струва ми се, че това условие ще бъде прието.

А какво ще стане с Бойко? Кой ще е премиер? Каква ще е Нинова? А Цветанов? Чакайте, чакайте. Нали се разбрахме, че това не е „Биг брадър“?