Проф. Ал. Маринов: Фиксацията БСП - ГЕРБ, махленският език и замерянето с обвинения бележат упадъка и примитивизма в политиката

"В БСП има хора, които могат да предложат нещо различно и да подготвят партията за властта, но тонът го задават други. Тонът на тази всекидневна канонада, размяна на обвинения, на реплики, емоционални изблици, които аз не виждам с какво доказват, че БСП е по-добра", казва политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Ще говорим за политическите разминавания. В неделя на четвъртото си Национално събрание от ГЕРБ заявиха решимост да не се коалират с БСП. Във вторник заместник-председателя на ПГ на БСП Антон Кутев съобщи в телевизионно интервю, че ГЕРБ ще предложи коалиция с БСП, но те няма да приемат. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова бе по-уклончива и витиевата в изказа си. Тя каза следното – когато управлението и опозицията се слеят, опозиция става народът. Тази максима трудно ще бъде обяснена и в Германия, но това е друга тема. На 13 ноември ГЕРБ поиска промени в Конституцията за приватизационните сделки. На 28 ноември БСП поиска оценка на прехода. Какво е всичко това – стратегически решения, разминаване, надцакване, семки-занимавка? Какво реално се случва в политическия ни живот? Следва анализът на проф. Александър Маринов. С форума на ГЕРБ и днешната пресконференция на Корнелия Нинова, какви послания отправят с последните си изяви от двете големи политически сили?

Надприказване, при това не от най-добро естество. Вие преди малко изброихте няколко варианта. Може би най-вярно е някакъв опит за надцакване. В никакъв случай не стратегическо мислене. В никакъв случай не и сериозно заемане с проблема за осмислянето на поуките от досегашните почти 3 десетилетия на прехода. За съжаление независимо от всички гръмки заявки, някои от които са абсурдни, като това да се променя Конституцията и да се отменя давност със задна дата, всичко това е само една парлама, с извинение за грубия израз. Няма намерение българската политическа класа добросъвестно да разнищи потайностите на прехода. Няма такова намерение и няма да се случи.

Какво крие тази парлама?

Опит за взаимно надцакване. Ето това е вече популизъм, чиста проба. Смята се и с основание, че огромно мнозинство от българското общество чувства, че преходът е несправедлив, че едно малцинство, нищожно малцинство във всеки смисъл на думата, се е облагодетелствало за сметка на всички останали. И понеже това се харесва, искат да експлоатират темата. Но не го правят по начин, който да доведе до възстановяване на чувството за справедливост. Неслучайно виждате сега се подхвърлят идеи, които са неосъществими. Няма как, за съжаление, да бъдат вкарани в затвора хора, които са извършили добре изпипани юридически неща, макар и нечестни, непочтени, преди 20 г. Това не може да се случи, но това което има нужда българското общество е истината. За разлика от престъпленията истината няма давност. И при това положение, ако се направи един добросъвестен преглед на цялата тази гигантска смяна и трансфер на икономическа власт и на имущество, ще стане ясно поне кой какво е правил, защо е правил, къде държавата е допускала грешки, къде си е затваряла очите умишлено. Истината би ни помогнала не толкова да окачим някого на бесилото, колкото да разберем къде сме сбъркали, за да можем да продължим напред и най-вече, за да се установи някакво относително взаимно разбиране.

Да, но тази истина няма ли да насочи народния гняв към този малък кръжец от облагодетелствани?

Този гняв си съществува и ако някой смята, че рано или късно няма да се стовари върху тези хора, бърка. Един иначе уважаван колега, издигна тезата, че приватизацията била законна, защото нямало нито един осъден за нея. Знаете добре, че в България, а пък и не само в България, един престъпник може да избегне възмездието на закона. Но възмездието на народния гняв или на презрението на обществото, от него няма спасение – рано или късно под една или друга форма.

Проф. Маринов, смятате ли че тези хора, които с най-голямо дебелоочие ограбиха българския народ, изобщо се интересуват дали този народ ги презира или не? Аз мога да ви кажа, че не. Не се интересуват. Но ми е любопитно вие какво ще кажете.

Не се интересуват дали ги презира, но ги е страх от други неща. Не от презрението. Презрението, моралната оценка е важна за определена категория хора. Но страхът от някакъв вид възмездие е по-страшен дори от самото възмездие. Така че една голяма част от тези хора, те вече търпят своето наказание. Разбира се, за мнозинството от българите, на тях това не им стига и не се чувстват удовлетворени.

Така е. Истинска буря ли бушува между двете партии БСП и ГЕРБ или е симулативна?

Аз не бих казал, че е симулативна. Не е и истинска. Това е някаква детинщина, примесена с известни емоционални отклонения. Да не се изразявам по-грубо. Това е някаква фиксация, но тя не е само от едната страна, както твърди един често сменял партиите си, политик. Тя е фиксация, която бележи упадък, примитивизъм на начина на правене на политика.

Вижте какво правят двете най-големи партии. Всеки ден се замерят, обвиняват с един език, който е махленски. И естествено, че не им остава време да се занимават със сериозните неща, ако могат.

Едната със сигурност не може, тук в това съм убеден. Другата би трябвало да може, но и тя не се занимава със сериозна политика. Това е много тъжно.

Защо?

Защото смятат, че така ще спечелят. Това е грешката, според мен, капиталната грешка на…

Говорите за ГЕРБ?

Говоря за Корнелия Нинова.

За Корнелия Нинова? Смятате че ГЕРБ са тези, които не могат?

Те не могат категорично, да, това е доказано. Прегледайте последните 8-9 г. и ще го видите. Те не могат дори да изкарат един мандат и то не, защото обстоятелствата ги изхвърлят, а защото просто искат винаги да започнат, преди да трябва да отчетат какво са свършили. Но БСП би могла при такава удобна управляваща коалиция, би трябвало да може да се подготви за властта. Би трябвало наистина да може да предложи нещо по-различно.

Би трябвало. А може ли действително?

Доколкото все пак познавам или може би си мисля, че познавам БСП, в нейните среди има хора, които могат. Друг е въпросът, че тонът го задават други. Тонът на тази всекидневна канонада, размяна на обвинения, на реплики, емоционални изблици, които аз не виждам с какво доказват, че БСП е по-добра. Може би доказват, че ГЕРБ е по-лош, но не и че БСП е по-добра.

Проф. Маринов, дали това не е проклятието на българския преход и на българската политика? Във всяка партия има качествени хора, но не те са тези, които задават тона.

Дали е проклятие не знам. Не бих изпадал в такъв фатализъм.

Историята дотук не показва нещо по-различно.

Но със сигурност е една тежка болест на българската демокрация. Заболяване, което се задълбочава, защото просто партийните върхушки са обсебили цялата власт. Те се възпроизвеждат и те не допускат тези можещи хора да правят това, което биха могли да правят по-добре от другите. Това го виждаме наистина навсякъде. Някъде са повече, някъде по-малко, разбира се.

За съжаление гражданството не може да се намеси или поне е обезверено, защото всички опити – и чрез гласуване, и чрез протести, завършват по един и същи начин.

Или трябва да се измисли нещо ново, или просто реакцията на обществото, реакцията на самозащита трябва да бъде много силна и много безкомпромисна.

Защо се „претопля манджата“ за коалиция между двете партии? Това не беше ли предмет на спор в БСП преди година и половина? Изчерпа ли се тематичният списък на социалистите?

Това е отново нещо за вътрешнопартийна употреба. Без съмнение има в БСП хора, които биха искали сближаване с ГЕРБ. Това не значи непременно съвместно управление. Но биха искали да са добре с управляващите до степен, че границата между управляващи и опозиция да се размие. Разбира се не по отношение на отговорността. Иначе има едно обстоятелство, което ме учудва, че не се отчита. Двете партии могат да не искат да управляват заедно, но не бива да се казва никога, защото могат да възникнат обстоятелства, които са продиктувани не от техните егоистични интереси, а от други по-важни фактори. И тогава може да се наложи да се управлява заедно, не дай Боже. Затова не се казва никога. Между другото вие дадохте примера с Германия. Ето ви пример за последиците от голямата коалиция без тя да се налага. Голяма коалиция заради властта. И едните винаги плащат жестоко, в случая социалдемократите. Т.е., ако има обстоятелства, може да се наложи. А иначе, всеки да си върви по пътя и да се опитва да докаже, че предлага по-добра алтернатива. В момента, според мен, има желание за някаква колаборация, но естествено ГЕРБ искат БСП да спрат да ги нападат. Това е съвсем логично.

Особено през председателството.

И преди, и през, и след. Те се чувстваха много добре, когато БСП беше от една страна немощно, а от друга страна, апатична. Сега БСП отиде в другата крайност на някаква хиперактивност словестност, да не кажа радиоактивност. Естествено на ГЕРБ това е много неуютно, защото освен всичко останало, те не са и добри политици, не могат да отговарят както трябва. Те непрекъснато допускат грешки в опита да отвърнат на този барабанен огън на Нинова и нейните приближени. Всъщност Нинова затова е избрала тази тактика. Тя като тактика не е лоша, но води до опропастяване на големите цели.

Защото в края на краищата България, каквото и ще да си приказваме, България по състава на населението и по проблемите си, има нужда от силна лява политика. Разумна, премерена, компетентна. Но все пак лява. А БСП не е в състояние засега да я предложи.

И това би трябвало да бъде в нейния фокус на вниманието, което за мен е необяснимо, защо не се разбира вместо това в най-добрия случай тази тактика, която се прилага, в най-добрия случай, ако донесе нещо, това ще е, че ще свали ГЕРБ от власт. А после? После какво ще става?

Любопитното в ситуацията е, че партиите от старата десница, поне това, което остана от тях, никакви ги няма, при наличието на такъв ландшафт политически?

Да, разбира се. Те също имат своите големи шансове, защото за всички нормални хора е ясно, че ГЕРБ не е никаква дясна партия. Това че тя членува в ЕНП, това нищо не значи. ЕНП е една всеядна структура. Те се интересуват да имат влияние по места. В тази ситуация, независимо че истинските десни избиратели у нас не са много, все пак има място за една силна, влиятелна, представяща някаква алтернатива десница. Но отново виждаме опити да се извърши едно чудо, което само Бог е направил. Само Бог е изправил Лазар. Но този Лазар, десният Лазар няма да стане по този начин. Няма как да се възкреси. Вероятно ще трябва да се появи нещо ново, съвсем ново, не просто от нови хора, а с нов тип разсъждения, нов тип манталитет, който е насочен не към миналото и не черпи аргументите си от миналото, а гледа напред в бъдещето.

Време ли е „Аnother Brick in the Wall“ – нова тухла, друга тухла в стената?

Много отдавна е време. Сега не знам дали ще използваме тази метафора, но ние наистина сме на ръба. И е много тъжно, че с някакви текущи, доста често манипулативни аргументи, ни убеждават как всичко ни е наред. Погледнете отчета за изпълнението на демографската стратегия, ще видите тази ужасна реалност, която ни заобикаля, която наистина поставя въпроса за оцеляването на нацията ни и то в обозримо бъдеще, защото три десетилетия са обозримо бъдеще. Вместо да се захванем по определени въпроси да изработим общи позиции за бъдещето. Тези общи позиции са важни, защото те трябва да се реализират независимо кой управлява и в продължение на много години. Вместо това, непрекъснато се опитват да ни връщат назад и то без оглед на това в какво в паметта ни и разбирането на миналото ще ни помогне занапред. Иначе и миналото трябва да се изучава, то е много поучително и това е важното. Т.е. ние трябва да разберем, че е нужна много съществена промяна в начина на мислене, в отговорността, в смисъла на това да имаш власт и да се занимаваш с политика. За съжаление сегашните ни политици, с малки изключения, просто я консумират. Дори не разбират, че я консумират по един вреден начин, дори за самите тях. Но вижте, това е част от съдбата на една нация. Аз не съм тотален песимист, но в момента картината е такава. Може би ще се промени. Има някакви симптоми, има някои личности, които дават известна надежда, но тук става въпрос за обединено национално усилие. Нищо друго не може да ни помогне, според мен.