Проф. Младен Григоров: Три лобита няма да позволят радикални реформи в здравеопазването

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във Втора МБАЛ в София, в интервю за Агенция „Фокус“

Министър Кирил Ананиев поиска оставката на управителя на НЗОК проф. Камен Плочев заради негово писмо до парламента за над 271 милиона лева задължения към чужди здравни фондове. Конфликтът прерасна в политически и изправи за пореден път БСП срещу ГЕРБ. Но вън от употребата му, какви допълнителни проблеми изважда този пореден скандал между НЗОК и Министерството на здравеопазването?По броя на сменените управители НЗОК може да се конкурира само с броя на министрите на здравеопазването. Защо не върви администрирането на съсловието, проф. Григоров?

Не върви и няма да върви, защото проблемът не е в човека, а в системата. И Айнщайн да дойде или Хипократ, който ще да възкръсне, нищо няма да може да направи при тази система. А системата е ясна – система без конкуренция, без подход причина – следствие, в която ръководи финансово-счетоводният принцип, а не медицинският. Това на всички е много добре известно. Принцип финансово-счетоводен, който е основан на това, че пациентът реално става стока, колкото и да е цинично, не мога да не го кажа. Всички го знаем, но се правим, че не го знаем, че била грозна думата. Два милиона хоспитализации, повишена смъртност – всяко едно здравеопазване се оценява именно по тази два критерия – смъртност и хоспитализация. След като това не мърда, а напротив, се увеличава все повече и повече, за какво здравеопазване може въобще да се говори? И последното от този финансово-счетоводен принцип, те са много неща, за които можем да говорим, но ако вие искате, аз бих наблегнал по-скоро на медицинските. Четири милиона граждани на България – деца и пенсионери, те са толкова горе-долу, първо държавата краде от тях, като не им дава вноските, а след това имаме наглостта да казваме, че лекарите крадели, имам предвид политиците, вие много добре знаете кой го заяви това. И освен това, реално те имат по 20 лева на месец за здраве. Хайде, децата са млади, не боледуват. Но представяте ли си пенсионерите с 60 стотинки на ден за здраве? Къде е той? Това е финансово-счетоводната страна. А медицинската, ако имате време, ще ви я кажа отделно.

Само да доизясним няколко неща по счетоводната, както вие казвате. По закон НЗОК работи със здравните вноски на гражданите. Къде отиват толкова пари? Отделно от правителството се отпускат средства.

Нали това ви казах? Първо, държавата не дава пълната вноска, която по закон е длъжна да даде за децата, пенсионерите, военните и т.н. А останалите къде отиват? Те изтичат в пясъка поради лошата организация и въпросната медицинска страна на въпроса, която е повече от ясна.

Още нещо да ви попитам. Благодарение на този избухнал скандал разбрахме, че България за поредна година не си плаща на европейските здравни каси за лечение на български граждани.

Да. 270 милиона трябва да даваме на други европейски каси.

Това са колосални задължения към всички 32 страни в Европа. Как е допуснато?

400 милиона, с които проглушихме ушите на гражданите, че сме дали за здравеопазване, ето, те повече от половината ще отидат за това. Това е положението.

Проф. Григоров, коя е здравната, медицинската страна на въпроса, за която казвате?

Първо, голям приоритет на болниците пред доболничната помощ. И то официално. Това го няма никъде по света. Навсякъде е обратното. Имам предвид в европейските държави, САЩ, Канада, Нова Зеландия. Винаги приоритетът се дава на доболничната помощ, защото е по-добре да предвариш да не се състои болестта, отколкото след това да я лекуваш. Това е първо, много важно. У нас е наопаки. Убийствени клинични пътеки, където няма нищо патогенетично. Какво значи патогенетично в медицината? Това значи всеизвестната логика на причина-следствие. Пример – сърдечна недостатъчност – масово заболяване при възрастните хора. Официално се плащат от касата 3 дни. Аз не знам и Господ да слезе на земята дали ще може да оправи една сърдечна недостатъчност за 3 дни. Естествено е четвъртият, петият да става за сметка на болницата. Нещо повече, лекарите, за да могат да се вместят в тези три дни, ама това се отнася за всички болести почти, те изписват болния или преждевременно или на принципа клан-недоклан. А недолекуваният болен е най-скъпият болен. Защото само след един месец, колкото позволява законът, наредбата по-точно, той отново постъпва на лечение. Ето ви следващата причина в т.нар. клинични пътеки. В клиничната пътека ние лекуваме една болест. А според Световната здравна организация, не според мен, гражданите над 65 години, тоест тези въпросни два милиона, за които стана дума преди малко, имат между 3 и 6 болести, като поне половината от тях са свързани с основното заболяване. Тоест лекувайки само основното заболяване и нелекувайки останалите, точно това се получава – че той отново и отново постъпва. И ето друга финансова вече последица на въпроса, извън хуманитарната част на нещата. Друго – грубо неспазване на спешността и то на наредбите на самото министерство – че пациентът трябва да бъде  приет на най-близкото място, за най-краткото време, където най-ефективно може да му се помогне. Искате ли да ви дам пример? Първо от провинцията и след това от столицата. В провинцията в област Монтана пациент с инфаркт на миокард от Лом, от Монтата, след като има  лаборатория за ефективна помощ в самата Монтана, се карат във Враца, в прословутата Врачанска болница. Вие се сещате защо. Защото е частна клиника, която естествено заплаща. Но тук не говорим за хронично страдание, говорим за инфаркт, при който от втората минута започват да загиват клетките на сърцето. Тоест пациентът и да оцелее, както за щастие в повечето случаи става, той е абсолютно сигурно инвалидизиран за цял живот. И отново ляга на касата и става все по-скъп и по-скъп. Тоест мъча се по някакъв начин, общо взето гражданите се интересуват само от финансовата страна на въпроса, пък на политиците това им е удобно, да го сведа до това. Естествено от време навреме, което го имаме и в третия свят, ние проглушаваме света с някоя и друга фойерверка. При цялото ми уважение към колегите, които го правят, това обикновено са уникални операции, пак повтарям, шапка им свалям за това, че са го направили, това не е здравеопазване. Това са примери на отделни лекари с висок квалитет в изпълнението, но това не е здравеопазване. Да, вярно, всеки човешки живот е важен, но е важно какво е здравеопазването за целия народ, за цялото общество. И цялата тази работа се върти поради абсолютното нежелание на политиците да проведат истинска реформа. На тях им е много ясно всичко това, което го казвам, няма нищо ново. И още нещо, ще ви кажа пак в цифри, до които се добрах и мисля, че сведенията са верни. Три болници в България имат 11% от бюджета на НЗОК. Ето ви типичен пример на желязна справедливост, в кавички.

Кои са тези болници?

„Свети Георги“ в Пловдив, „Света Марина“ във Варна и „Токуда“ в София. И в самата София пациентите с остър инфаркт на миокарда не се карат на най-близкото място. Карат се пак на този принцип, за който стана дума. Да не приказвам повече, защото някой може да ме даде под съд. Това е резултатът в крайна сметка – смъртността расте, хоспитализациите тази година ще бъдат около два милиона по официални данни, което можете да си представите какво нещо е. И после защо нямало да стигат парите. Ами затова няма да стигат – заради безбройните хоспитализации. Ето, ще ви дам един пример извън кардиологията. Една гастроскопия, тоест едно изследване на стомаха и хранопровода, ако се направи в амбулаторни условия, тоест в доболнична помощ, на мен лично са ми го правили четири пъти. След манипулацията веднага си отивам на работа, след минути, никакъв проблем не е. Струва 60 лева – като консуматив, разходи за труд и т.н. Ако се направи в болница, струва 600 лева. Е, самият шеф, много уважаван от мен – проф. Плочев, той е мой ученик, един от моите ученици, който сега е под ударите, даде един много хубав пример, много ясен и точен – ами, казва, естествено и на мен, ако ми се наложи да си направя някои изследвания, дето ще ме размотават един месец – тук имало направление, там нямало направление, тук това било, онова било, ами ще отида в болница за два-три дена с една измислена диагноза, ще ми ги направят, всичко е наред. И това е масово. Самият той го каза. Това е.

Защо не се предприемат радикалните реформи, след като се знаят от политиците и от управляващите?

Много ясно защо. Защото има лобита, които няма да го позволят това да стане. Има фармацевтично лоби, има лекарско лоби и над всичко си има политическо лоби, което просто не желае да стане. Така е много по-удобно.

Какво ще спечели лекарското лоби, при положение, че имате един болен народ? И какво ще спечели политическата партия, която уйдисва на акъла на лекарското лоби, изпълнява прищевките му?

Аз съм далеч от мисълта, че политическите партии искат да морят българския народ, още по-малко лекарите. Но въпросът опира до това, което каза министър Горанов – много се краде в здравеопазването. Цитирам го него. Само че той не каза кой краде.

А кой краде?

Е, това вече ако го кажа, ще имам много неприятности с прокурори, съдии и т.н.

Но знаете кой е. Известно е?

Всички го знаем. И вие го знаете. Къде волно, къде неволно, примерно ние всички измисляме диагнози. Това също е вид ,да не го кажа кражба,  нередна работа. Защо ги измисляме? Защото касата ни е поставила в такива условия. Кой е създал тази каса? Не сме я създали аз и вие, създали са я политиците. Това е.

Така е.

Тоест дълбока реформа. Просто както се оре нива от дълбочина. И финансова, което може би е по-лесното, защото започна едно явление, което много трудно ще бъде изкоренено – това е не само демотивацията на лекарите и сестрите, но бих казал, проблем с техния характер и с благородството на професията. И това вече става много опасно.

Тоест професията се комерсиализира.

Да. Това е повече от ясно. Това е истината. Дълбока оран, много дълбока. Един човек ли ще го прави, двама ли, трима ли? Ясно, че един не може да го направи. Но първо политическа воля да стане. Второ, набиране на хора, които могат да го направят със съответната воля, не ги е страх, защото то стана и опасно, дето се казва, много да пипаш в тази посока. И не е толкова сложно. Че, ако въпросът е дори някои неща от старата система, въпреки че я наричат подигравателно „Семашко“, че някои неща си бяха много хубави тогава, специално в здравеопазването. Ето, ще ви дам един пример. Когато пациентът идваше, нямаше никакви клинични пътеки. Ние първо определяхме симптомите, след това синдромите, след това патофизиологията на диагнозата и съответно на това оптималното лечение. И пациентът седеше дотогава, докато максимално не бъде излекуван и тогава постъпва вкъщи, с всичките придружаващи заболявания. Няма такова нещо – три дни за сърдечна недостатъчност. Ами то е смешно. То една хрема не можеш да оправиш за три дена, та сърдечна недостатъчност ще оправиш.

Дали ще се стигне до радикалните реформи, за които пледирате? Оптимист ли сте?

Радикалните реформи да ги видим първо какви са. Реформа на реформите за мен е раздвояване на касата. Пускане, ако трябва на частни фондове, всеки да може да избере къде да се лекува, къде има доверие.

Въпросът е тези частни фондове да не се превърнат в пирамиди.

Това е ясно, ама то затова са законодателите – да го направят така, че да не се превърнат в пирамиди. Как в Германия има 200 каси и не са пирамиди, а у нас има една? Все ние най-умните. 200 каси има в Германия, в Швейцария не знам колко са, десетки. Нека да си има една, която да е, ако мога така да се изразя, социално обоснована, някаква основа, но извън нея да има и други. А не само, че не им разрешиха да ги направят, но ги направиха застрахователни дружества. Да ви дам един пример с Израел от времето на проф. Беров. Тогава понеже бях ангажиран с диагностиката, операцията и т.н., те ме поканиха на гости. Тогава се зараждаше у нас идеята за касата. И аз се позаинтересувах. Тогава там управляваха социалисти. Техните социалисти са железни, няма да правя сравнение с нашите. Тоест обичат си централизацията, както навсякъде левите партии и така. И имаха наистина един здравен фонд, тоест всички пари от населението се събираха в един здравен фонд. Но този здравен фонд се обслужваше от пет каси – три държавни и две частни или обратното. Това променя вече цялата философия. Ето ви я конкуренцията. Всяка една от тези каси иска да изтегли повече пари от фонда. За да изтегли, трябва да има повече пациенти. За да има повече пациенти, трябва да има някакво привличане. Това привличане се състои от кадри и апаратура, модерно лечение. Ето ви я конкуренцията. Сега това нещо го няма. Не съм казал, че този модел е удачният за България, да не ме разберете криво, има много по-умни от мен, които могат да преценят как е. Но просто без конкуренция никога нищо няма да стане. То е повече от ясно. Те и други го казват – просто има опасност цялата ни система да рухне на здравеопазването, ако така продължава.

И това не е апокалиптично твърдение.

Не е апокалиптично, то е повече от ясно. Моето уважение да има ли, да няма ли Луковмарш, но къде-къде по-важни неща има сега от Народен съд, от не знам си какво. Всичките тези неща ни чукат по главите ежедневно. Не може така. Смъртността не е мръднала у нас, да не кажа, че може би се увеличава. Два милиона хоспитализации – как го виждате това – и да има пари? Като всяка една от тях струва пари. И като една грамадна част от тях въобще не са за хоспитализация. Защо? Защото няма развита доболнична помощ.