Проф.Тодор Галунов: Догодина ще стане ясно дали правителството ще изкара цял мандат. БСП не успя да стане силна опозиция

Проф. Галунов, изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов“ 3, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството и какво не успя?

Първо бе създадено едно относително стабилно правителство с минимално парламентарно мнозинство. Това е особеното на този Кабинет, че има 122 гласа парламентарна подкрепа и не много ясната позиция – подкрепа или опозиция от страна на партия ВОЛЯ като допълнителни парламентарни гласове. Оттук нататък какво не успя да свърши и какво успя? На първо място трябва да отбележим, че чисто политически нямаше големи сътресения, но в публичното пространство се появиха няколко скандала, които сякаш бяха по-скоро насадени, а не бяха пряка функция на управлението на Кабинета. Имам предвид скандала около т. нар. „Суджук гейт“; това, което е като наследено, но отново избухна около „Цанков камък“; идеята, че за КТБ е необходима повече прозрачност от гледна точка отварянето на документите за по-голяма яснота. Виждате нещата, които се случват и по морето. В крайна сметка тези скандали явно отварят работа на Кабинета, но на мен ми се струва Кабинетът основно се фокусира върху това да запази своята стабилност и да може да подготви председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Но сякаш тук също имаше фал старт – скандалът около НДК, свързан с българското председателство в известен смисъл. Така че сякаш Кабинетът по-скоро се позиционира в управление и мисля, че ще бъде по-активен в новия политически сезон.

Опозицията в лицето най-вече на БСП сякаш не успя да бъде тази истинска силна опозиция и то при положение, че има много солидно присъствие – 80 депутатски места. Нейният опит да бъде алтернатива на управлението по-скоро се показва в едни критики към Кабинета в добре познатата посока за всички партии през последните 25-26 години. В общи линии това е „Вие го направихте това нещо лошо, а ние щяхме да го направим по-добре“. Тази политическа игра на добрите и лошите в политиките, между отделните партии,продължава. Всички партии забравят, че когато са в опозиция говорят доста по-позитивно, а когато са в управлението вържат подобни на техните предшественица неща.

Иначе, ако се върнем пак на Кабинета, като цяло той не успя да реши един от главните проблеми, който с Вас не коментираме за първи път. Сякаш България стои закотвена по всички останали компоненти на обществено и техническото развитие на традиционното 28-о място в Европейския съюз. Този въпрос продължава да не може да се реши, но това разбира се не става за ден-два, не става за три месеца или 100 дни, но този проблемът Кабинетът ще го решава в перспектива.

Другият проблем, който стои, е как българският политически елит да се позиционира в тази продължаваща криза в международната политика. Виждаме, че България е интересно геополитическо място. Виждаме, че тя стои между интересите на самия Европейски съюз, на който е член, нас НАТО, на Турция от друга страна, на Русия, на САЩ. Сякаш по големите проблеми на европейската политика българското правителство няма някаква отличаваща позиция, освен стандартите, че ние сме верен партньор на Европейския съюз и на НАТО. Някакви по-специфични действия на Кабинета в този момент не се виждат. По-интересно беше положението с договора с Македония. Всъщност ние този договор ще го оценяваме тепърва. Все пак той е на няколко дни. Ще видим дали става въпрос за някакви нови отношения с Македония или става въпрос за неща, за които сегашното управление ще бъде критикувано. Но пак казва – ще трябва малко време, за да оценим договора с Македония. Сякаш това е най-значимото във външната политика на България в този сравнително кратък период на тези класически 100 дни, които се дават на всеки български кабинет.

Как оценявате отношенията между министър-председателя и президента през първите 100 дни на кабинета „Борисов 3“?

Като оставим настрана, че има определени искри, които прехвърчат, отношенията са сравнително нормални за двама политици, които са избрани по-скоро от различен електорат. Ако президентът Радев се приема по-скоро като избран с гласовете от активната кампания най-вече на БСП, все пак премиерът Борисов е лидер на най-голямата българска политическа партия ГЕРБ. В това отношение между тях безспорно има напрежение, има и съответните политически различия, но има и една скрита борба за рейтингово влияние. Президентът Радев започна с много висок политически рейтинг. В крайна сметка България в продължение на 2-3 месеца функционира като полупрезидентска република заради служебния кабинет, който президентът Радев беше назначил. Аз мисля, че това скрито съперничество между тях ще продължи, защото те са двамата политици с най-висок рейтинг и от тях на моменти ще чуваме сериозни различия в политиката им. Очаквам тези различия да бъдат, както и досега, с някой нюанси във външната политика. Президентът Радев може би ще се възползва по-активно от правото си на вето по отделни проблеми, които визират социално-икономическата политика на държавата. Тук е възможно да има напрежение във времето и ние трябва да свикваме с този модел, но все пак поради факта, че са избрани от различни политически настроения и различен електорат, отношенията между тях можем да ги приемем като политически приемливи.

Каква опозиция имахме в този парламентарен сезон, според Вас?

Аз вече донякъде загатнах, визирайки БСП. Според мен БСП се насочи по-скоро към критикуване на отделни елементи на политиката, без да предлага реална алтернатива. До голяма степен това има известно оправдание, тъй като изборите за парламент бяха скоро и качествена нова алтернатива БСП не може да предложи веднага. Но аз смятам, че БСП трябва да бъде доста по-активна в този тип конструктивна критика на Кабинета, да бъде реален коректив на управлението и да изказва по-ясно по-смело своите идеи, а не просто да бъдат тип политическо заяждане на дребно. Все пак при този модел, ми се струва, че опозицията е длъжник на обществото.

Освен БСП, аз не изключвам разбира се ДПС, които са с едно отслабено влияние в българския парламент в сравнение с предишните управления, т.е. техните депутати са по-малко, но и двете формации мисля, че на този етап не успяват да разкритикуват реално действията на Кабинета, а продължават да действат на принципа: „Вие го правите лошо, ние щяхме да бъдем по-добри“, но без да дават ясни аргументи в тази насока. Липсва сериозна политическа зрялост на този етап, а Кабинетът и настоящото управление могат да бъдат критикувани за доста неща. Фактът, че България е на последно 28-о място по всички основни показатели в Европейския съюз показва, че където и да се пипне да се търси реална политическа критика, ще се намерят достатъчно аргументи. До голяма степен ГЕРБ е толкова силна формация, защото българската опозиция, в лицето на БСП, години наред, при управлението на ГЕРБ, не успя да бъде силна в градивната фаза. Ако така продължи, мисля, че опозицията скоро, в близките месеци, година, няма как реално да влияе върху проблемите на обществото. Разбира се във всяка парламентарна република управлява мнозинството, но идеята на опозицията, нейната роля, е да бъде коректив на Кабинета, да атакува реално слабите му страни и да подготви обществото за политическа промяна. Мисля, че все още това не се вижда.

Като говорим за скандалите през първите 100 дни, какъв е Вашият коментар за скандала около „Цанков камък“ от последните дни?

Това е стар скандал с ново развитие. Проблемът „Цанков камък“ – ако се върнем назад, имаше протести около това съоръжение, имаше доста въпроси.На мен ми се струва, че тук ще се сблъскат доста нюанси в политиката, ще се вадят противоречия от миналото. Сега дали тук можем да търсим своеобразен отговор на ГЕРБ чрез изкарването на проблемите около „Цанков камък“ като контрапункт на аферата „Суджук гейт“? Възможно е в този смисъл българският политически елит да се замеря с тежки компромати. Тук разбира се можем да припомним КТБ, проблемите, които нейният фалит поражда и лицата, които са замесени. Така че ми се струва, че тази игра на тежки компромати ще продължи, защото дали ще наречем „Цанков камък“, или „Суджук гейт“, или скандалите по морските курорти в момента, се оказва, че компроматната война като цяло е по-интересна за обществото, отколкото тихо, кротко и спокойно се разкрият слабите страни в управлението и се предложи един по-добър алтернативен обществено-политически модел.

В началото на август Правителството представи управленската си програма. Има ли потенциал да се справи с поставените задачи до края на мандата си?

Аз първо не съм убеден, че Правителството ще има четиригодишен мандат. След година ще стане ясно дали този Кабинет има реален шанс да изкара своя мандат, дали има потенциал. От към парламентарна подкрепа може би има, защото в момента конфигурацията е така, че коалицията между ГЕРБ и Патриотите е от такъв характер, че и двете страни нямат право да я развалят. Така че може да се каже, че въпреки всички прогнози, Кабинетът има шанс да изкара своя мандат.

Защо акцентирам на този момент? Защото програмата е за четири години. Дали ще има реални действия по отделните сектори на политиката? България вече доста време е в Европейския съюз, доста време е в НАТО. Няма своите оправдания, ако не върви по някакъв път, който да я движи напред. В крайна сметка аз се надявам да има потенциал, но не мога да застана на 100% зад цялата тази управленска програма, тъй като партия ГЕРБ не е изкарвала никога пълния си мандат. Може би това е нейният политически шанс да изкара пълен мандат, защото има много тежки задачи за решаване – и тежкият външен дълг, за който на моменти се говори, лошата икономическа ситуация в страната, сериозните геополитически предизвикателства пред България, проблемите с частичната промяна на политическата система чрез нова избирателна система, на нов начин на излъчване на депутатите. Всичко това е доста сериозно и според мен трябва да се промени начинът на правене на политика.

Трябва да голяма степен, колкото и това да звучи нелогично, а може ни и наивно, да стане едно своеобразно отделяне на бизнеса от политиката. Защото докато има такова обвързване между политици и бизнесмени, ще има и политически скандали на икономическа основа. До голяма степен политиката трябва да заеме своето място в българския обществен живот, което е относително независимо от българския бизнес. Мисля, че тук има какво да се направи, защото моделът на правене на политика, моделът на издигане на кандидатурите, моделът на тяхното излъчване и избиране, явно не дава много сериозно резултати, защото българският политически елит е видно, че се нуждае от някакво освежаване, от малко по-нов тип политици, които ще дадат възможност на демокрацията реално да живее, защото българската демокрация в момента не диша достатъчно добре и това е главният проблем на демокрацията. Ако това реши ГЕРБ в рамките на своя мандат, ако демокрацията започне да диша, ако хората се чувстват по-свободни, ако България все пак направи някакви частични икономически успехи, с които да стане 27-а поне от 28 държави в Европейския съюз, това ще бъде един успешен мандат.

А какво да очакваме в близко бъдеще, след лятната ваканция? Говореше се за вот на недоверие. Ще успее ли той?

Вотът на недоверие няма да успее. По какъвто и въпрос да бъде, както и да бъдат зададени параметрите на вота, по една проста причина в парламентарната република парламентарната опозиция няма парламентарни механизми да събори кабинета, защото в момента парламентарната опозиция има достатъчно гласове, тя ще стане управляваща. Така че и този вот на недоверие ще бъде опит за вдигане на политически шум, опит за показване на слабите места на Кабинета, но той няма никакъв шанс да мине, така че Кабинетът няма да падне при вот на недоверие нито през септември, нито през октомври. Тук не можем да очакваме никаква политическа изненада. Трябва нещо шокиращо, за да се случи някакъв голям поврат в българската политика. Но предвид идващото председателство на България на Съвета на Европейския съюз мисля, че всички партии по-скоро ще се концентрират да мине това председателство, което е първо за България. За това очаквам известно намаляване на политическото напрежение в тази посока. Вотът на недоверие категорично няма да мине.

ГЕРБ и БСП поставиха за обществено обсъждане проектите си за Антикорупционен закон. Има ли политическа воля за борба с корупцията в България?

На мен ми се струва, че ако подходим малко по-прецизно досегашните български наказателноправни норми в Наказателния закон съдържат достатъчно параграфи, достатъчно текстове, които позволяват да се преследва корупцията. Приемането на специален закон е възможно да подобри малко тази битка с корупцията, но ако няма достатъчно политическа воля, аз бих казал и обществена воля, някакви резултати не бива да очакваме. Всъщност в целия модерен политически свят, ако погледнем, корупцията никъде, и в най-демократичните държави, не е изкоренена напълно, така че аз очаквам някакви подобрения. Не очаквам политически чудеса в тази насока. Доста се шуми около тази тема, но все пак нека бъдем едни умерени оптимисти по въпроса. Този въпрос ще се реши частично, но не и напълно при положение, че целият този модел на правене на политика и икономика, на големите обществени поръчки, на големите обществени проекти, малко или много до някаква степен е в състояние да генерира проблеми или съмнения за корупционни действия, но се надявам новият специален закон да подобри малко възможността съответните органи да работя по-добре и да постигнем съответните резултати.

Източник: Агенция "Фокус"