Пулицър е родоначалник на жълтата преса, а 100 г. дават награди на негово име

„Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците”, е негов принцип

През 2017 г. ще се навършат 100 години откакто се връчват престижните американски награди Пулицър.

Те са основани от Джоузеф Пулицър, който през 1904 г. пише в завещанието си бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.

Странното е, че Пулицър всъщност е родоначалник на жълтата журналистика, но този му „принос”  се компенсира от приноса му към обществото.

Джоузеф Пулицър е роден в Унгария, а на 18 г., чувайки за гражданската война в САЩ, се отправя зад океана, за да воюва на страната на Севера.  Една година служи в кавалерията на Линкълн, а след това се озовава в Сейнт Луис, където работел като хамалин, мулетар и дори погребвал починалите от върлуващата по това време епидемия от холера.

В свободното си време четял вестници и те не му харесвали – информацията от всякакво естество се предавала еднообразно, а всяко еднообразие предизвиква скука и рано или късно омръзва. Така било и с вестниците – те вече били изживяни във вида, в който съществували от няколко века и трябвало нещо да се промени.

Пулицър забелязал, че хората сякаш не виждат това, което пречи на нормалния им живот и се държат сякаш не ги засяга. Приискало му се да промени това. Но по какъв начин? И му дошло озарението: А ако го направи с помощта на вестник?

По стечение на обстоятелствата се запознава със собственик на вестник, излизащ на немски език, споделя мислите си и става репортер. Пише статиите си на разговорен английски и не винаги проверявайки информацията.

Своя метод той изразява в думите: „Само журналистите забелязват това, което засяга всички”.

След три години започва да съвместява работата във вестника с адвокатска практика, политическа дейност, после става полицейски комисар. Удава му се да купи фалирал вестник и накрая може да осъществи мечтите си.

Той обаче не може да си наеме сътрудници и известно време издава вестника практически сам. После намира репортери, които повеждат така наречените кръстоносни походи, защото негов принцип е : „Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците”.

Според Пулицър, жаждата за сензации се оказва на второ място в сравнение с разнообразните интереси на хората, които могат да се  удовлетворят, разказвайки една или друга история за този или онзи интерес. Така и нарича своя жанр: „История на човешкия интерес”.

Пулицър се занимава и с вестникарски кампании по обществено значими теми. Целта на най-известната кампания била Статуята на Свободата, идеята за която била известно време популярна, а след това правителството се отказало да я финансира. Тогава Пулицър започнал да громи политиците, защото се отказали от субсидията, богатите – за това, че не отделят от парите си, обикновените хора  - за равнодушието им.

За пръв път в историята хората разбрали силата на вестникарското слово. Два месеца трябвали на Пулицър, за да се напълни с пари Фондът за строителството на Статуята на Свободата. Нещо повече – паметникът бил открит от президента на САЩ.

Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, като се занимавал с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.

Той пръв започнал да печата рисувани поредици шаржове и карикатури. С него започнала ерата на вестникарската илюстрация.

През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.

Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000, но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи издателят на "Сън”  започнал яростни персонални атаки срещу него.

От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.

Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.

Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта". "Уърлд" става по-сдържан.

Но на Пулицър не му се удало да се радва на живота – зрението му катастрофално намалявало и почти ослепял. Лекарите му препоръчвали незабавно да остави работата. Но как да го направи?

Енергията му стигнала за още 8 години, но през това време, след няколко нервни сривове, се появила патологична непоносимост към какъвто и да е шум. Остатъкът от живота си изкарал в звукоизолирана камера и на яхта, където и умира.

Предчувствайки смъртта, Пулицър завещал 2 млн. долара за създаване на първата в Америка школа за журналисти към Колумбийския университет