Румъния се хвали с освобождението на Видин във впечатляваща изложба в музея в Крайова (снимки)

Впечатляваща изложба е подредена в Историческия музей в Крайова по повод 140 г. от края на Руско-турската война и освобождението на България. В нея са показани карти, графики и документи за освобождението на Видин, в което са участвали румънски войници. 

Предлагаме ви откъс от книгата на Йоцо Йоцов "Градът на завоя", който е посветен на освобождението на Видин:

С форсирането на р. Дунав и освобождаването на град Свищов от ген. Драгомиров, надеждата за свободата става ликуващо осезателна. Руските войски обсадили армията на Осман паша в Плевен. На 21 ноември румънските войски превзели Оряхово и отрязали всякаква възможност за придвижването на войски от Видин, в помощ на обсадения турски гарнизон в Плевен. На 28 ноември 1877 г. бил освободен Лом. Падането на Плевен предрешило съдбата на градовете в Северозападна България. Дъхът на свободата вече се носел и в старопрестолния Видин.

Най-мощните укрепления на турците пред Видин били при с. Назър махала /Гурково, сега гр. Дунавци- б.а./. На 6 януари армията на румънския генерал Черкез превзела Ботево, Назър махала /Гурково/, Видбол, Търняне и Буковец и развила настъплението си към редутите на Татарджик /Слана бара -б.а./, Раяновци и Рупци. Войските на турския гарнизон, командвани от Изет паша, били изтласкани до покрайнините на Видин и Капитановци.

На 24 януари румънците превзели Смърдан и Иново /до 50-те години на миналия век те бяха отделни села - б.а./, като в жестоката битка загинали 119 и били ранени 316 румънски войници и офицери. На другия ден Изет паша направил опит да си възвърне отново Смърдан, но бил отблъснат. Жителите на Смърдан също организирали отряд и героично обстрелвали турците от прозорците на домовете си.

В знак на признателност към падналите в боевете за Видин румънски войници и офицери, на 12 януари 1898 г. в центъра на с. Смърдан бил тържествено осветен, извънредно красивия паметник на падналите войни. През 30-те години на миналия век обаче, поради партизански и националистически страсти, този паметник- шедьовър бил разрушен! Може-би пословичното блю-долизство и ибрикчийство на българските "политици" е стигнало да там, че за освободители трябва да бъдат обявявани само руските войски! По късно, на мястото на разрушения монумент е построено бледо копие на "паметник", представляващ каменна пирамида, с каменен кръст.

Румънската артилерия, дислоцирана в Калафат, подлагала на унищожителни обстрели видинската крепост и целия турски гарнизон. Поради упорития отказ на турците да се предадат, ар-тилеристите от Калафат засипвали града с почти 24-часов огън. Още от началото на канонадата, била разрушена военната парна мелница при крепостта. Пострадала високата часовникова кула, както и всички минарета на 32-те джамии, които били като ориентири за румънските артилеристи. Била напълно унищожена най-голямата джамия на Ахмед паша с надгробния паметник на славния Хюсейн. Еврейската синагога също пострадала от снарядите.

Не били малко и разрушенията в отделните квартали и махали на Видин. Повече от 550 къщи пострадали от артилерийските обстрели, а някой били напълно разрушени.

При всяка война, безспорно най-голямата загуба е отнетия живот на хиляди хора, а след това и разрушаването на много материални и културни ценности, съграждани дълги години.

Дългата артилерийска канонада не само сломила високия боен дух на Изет паша и неговите низами, но и почти изличила типично турския облик на Видин с неговите джамии, минарета, глинени къщи от турски тип и сокаци.

На 1 февруари новият командващ на румънската армия ген.Ману изпратил парламентьори в крепостта при Изет паша с ултиматум да се предаде безусловно. Пашата отказал категорично, заявявайки на парламентьорите, че: "Власите са недостойни да им предаде града, затова ще чакам идването на русите"!

Така и станало. На 23 февруари пристигнала депешата на султана до командващия Мехмед Изет паша да предаде Видин. На другия ден пристигнал 138 Болховски полк, командван от полковник Амонов, с една батарея и един казашки ескадрон. С нея пристигнал и назначения руски генерал-губернатор Лев Фьодо-рович Тухолка заедно с майор Нечаев и два конни ескадрона. Тогава Мехмед Изет паша церемониално предал ключовете на града на руснаците. Румънските войски, които изчакали идване-то на русите при Смърдан, също се включили в церемонията по предаването на града. На другия ден румънските войски се прехвърлили през Дунава в Калафат. На 15 декември Сърбия също се включила във войната по собствена инициатива! Вероятно в изпълнение на прословутото "Начертание" на Илия Гарашанин и мечтите на Аврам Петрониевич за "Стара Сърбия"!

Второстепенната Зайчарска бригада на полк. Здравкович прехвърлила Тимок и заедно с кавалерийския си авангард през Връшка чука, поели към Кула.,,Братските" сръбски войски заели току-що изоставените от турците окопи и опразнените казарми в околните села, готвейки се да зимуват, тъй-като обилен сняг започнал да засипва полето.

Сърбите възнамерявали, така на "позиция", да дочакат своя звезден миг - докато получат някаква териториална компенсация за своето "участие" във войната.

На 31 януари 1878 г. обаче в Кула пристигнал руския капитан Рудницки, за да въведе руската власт и новата губернска администрация. Наложило се руският майор Димитри Вукович - Караджич (син на големия черногорски писател Вук Караджич - б.а.) енергично да се намеси за опразването на Кула и цялата българска Тимошка тераса. Сърбите неохотно, с опити за съпротива, се оттеглили, тъй-като тези земи изрично били предоставени по Сан-Стефанския мирен договор на България.

Във Видин били взети необходимите мерки за безпроблемното изтегляне на турските войски и преодоляване на последствията от току-що завършилите военни действия, като Болхов-ския полк на полковник Амонов останал в града. Той се изтеглил чак на 30 ноември 1878 г
Така, след 482 години, столицата на гордия видински владетел цар Иван Срацимир била отново свободна!

По руски образец, била създадена Видинската губерния, коя-то включвала Видинското, Ломското, Белоградчишкото, Врачанското и Оряховското окръжия. Като изключително опитен нистратор Тухолка подбрал своя екип, който да ръководи управ лението на сформираната нова административна единица. 

Негов пръв съветник бил видинчанина Кирияк Цанков, а завеждащ финансовите въпроси и вицепремиер бил Петко Каравелов. За медицинското осигуряване отговарял д-р Моллов - баща на бъдещите известни министри и професори в България. Вътрешният ред и полицейското наместничество били поверени на сърбо-черногореца Димитри Вук Караджич, който бил руски офицер и възпитаник. Отличавал се с изключителни способности на вещ организатор, но типично по руски, страстно привързан към алкохола. По тази причина, много скоро бил сменен от Димитър Попов, един високо интелигентен и честен бивш видински учител. 

Така, под защитата на руския окупационен корпус, бързо и усърдно се установявала българската власт, с необходимите за ръководството на града обществени институции.