Руски княз основал Изворския манастир, румънска Мата Хари му била игуменка до 1965 г.

Според легендата, манастирът край с.Извор, Видинско, бил основан от руския княз Извор Таворски, който пристигнал тук, воден от "летяща" икона. След падането на Видинското царство под османска власт манастирът бил ограбен и разрушен. В средата на XVII в. бил възстановен от йеромонах Силвестър. Според приписка в едно манастирско ръкописно житие на св.Ефрем Сирни, манастирът първоначално се наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му бил начерен "Изворски" по името на княз Извор Таворски.

Надгробен кръст от 1767 г. на Никола от село Макрешъ свидетелства, че по това време манастирът е привличал хора и от по-далечни села и някой по-знатни хора били погребвани в двора му. Манастирът се управлявал от игумен и последен по онова време бил йеромонах Агапий. Надписи на иконите и на олтарната царска врата от 1864 г. показват, че иконостасът бил направен от монасите Кирил, Гавраил и Хрисант.


След освобождението манастирът станал девически, а монахините са самарянки по време на войната от 1885 г. и помагат на ранените на фронта. Братството от три монахини и три послушници се захваща с ремонт на сградите и реставрация на манастирския храм. Възобновяването на храма завършва през ноември 1923 г., а стенописите и част от иконите са дело на Господин Желязков Сербезов, които е автор и на стенописи и в храма "Св.Александър Невски" и църквата "Св.Седмочисленици" в София.

През 1930 г., на 15 август, когато църквата отбелязва Успение Богородично, видинският митрополит Неофит освещава напълно възстановената обител. По това време за монахиня е подстригана завършилата медицина в Букурещ сестра Аполинария, чието светско име не е известно. Тя става игуменка на манастира през 1935 г. и го управлява до смъртта си на 3 септември 1965 г. 

Около името й се ражда поредната легенда, защото не се знае почти нищо за светския й живот. Според едни, младата лекарка се замонашила заради преживяно голямо любовно разочарование. Според други обаче, тя била румънска, заловена и осъдена у нас за шпионаж, която избрала манастира пред затвора. Факт е, че майка Аполинария станала любимка на хората и те я търсели за лечение и за съвет като мъдър душеприказчик.

По-възрастните още помнят нашенската Мата Хари и твърдят, че била много красива и приличала повече на актриса, отколкото на монахиня. 

Дали учената игуменка е лекувала, или вярата и лековитата вода на манастирското аязмо?

"Който иска да вярва, който иска да не вярва, но за мен стана чудо в Изворския манастир. С едно изминаване на очите с водата от манастирското аязмо излекувах астигматизма на лявото си око. Всичко стана случайно, дори без да зная, че водата е лековита", разказва на приятелите си Петър от Варна. 

Преди време той отишъл с компания за три дни в Изворския манастир "Успение Богородично" до с.Извор, Видинско, за да си почине от натовареното ежедневие. С пристигането си тръгнал на разходка в гората и попаднал на изворчето, което е на стотина метра от манастира. Петър по навик си наплискал очите и не обърнал особено внимание, че в нишата, от която бликала водата, има икона на Богодорица.

Вечерта на раздумка с игумена архимандрит Василий изобщо не станало дума за аязмото, но сутринта, когато младият мъж се събудил и излязъл на терасата, с огромно учудване забелязал, че вижда ясно листата на дърветата на 300 метра разстояние и лястовиците в небето. 

"Преди това виждах листата на дърветата като една зелена маса, дори когато бях на 30 метра от тях. Казах си "съвпадение" - кръвно налягане, влажност, температура...", спомня си Петър. Споделил с игумена и тогава архимандрит Василий му казал, че всъщност няма съвпадение, а че му е помогнала лековитата вода.

Подобни примери на чудодейно изцеление може да посочи всеки жител на с.Извор, защото аязмото привлича хора с различни здравословни проблеми, които после разказват историите си. Водата лекува очни и нервно-психически заболявания, но помага и при други болежки.

"Легендата разказва, че през 12 век докато пасяло стадато си, незрящо овчарче от близкото с.Шипот паднало в поточето, което се образува от изворната вода. Тогава чудото станало и до вечерта то прогледнало. По-късно местните хора издигнали до изворчето манастира", разказват местните хора.

Те са категорични обаче, че за да се получи желаното изцеление, трябва да се подхожда с вяра. Духовната мощ на мястото е толкова силна, че дори човек да отиде в манастира само от любопитство, след време се връща отново като вярващ.

Местните жители се прекланят пред чудодейната сила на благословената от Божията майка вода и от няколко години дори са направили събор "Живата вода", който се провежда в района на манастира всяка година на 30 юни и идват хора и от чужбина.