Самоук адвокат от Видин спасил Ботевите четници от бесило (видео)

13 бесилки са издигнати в Русе през лятото на 1876 г., още преди да започне първият процес срещу заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета. Толкова е трябвало да бъдат произнесените смъртни присъди, за толкова  настоява обвинителят.Но не се случва. Всички подсъдими избягват исканото наказание – смърт чрез обесване. Заслугата за това е на един самоук адвокат, тръгнал от Видин – Илия Цанов. Той е назначен за техен служебен защитник по предложение на Доростоло-Червенския владика Григорий.

Видинчанинът, който е потомък на рода на Шишмановците, проявява невиждана смелост, защитава пламенно обвиняемите и ги отървава от най-тежкото наказание. Той не се поддава на опита да бъде подкупен от османските власти след започване на следствието като му се предлага високо назначение.

На 20 юни в.”Дунав” съобщава, че Цанов е назначен за председател на Търговския съд в Плевен – „бързаме да го сърадваме с новата служба”, угоднически съобщава вестникът.

Извънредното съдилище в Русе, което ще съди бунтовниците от Русенския и Видинския санджак, е с председател и пълномощник на Високата порта Исмаил Хакъ паша. Той пристига в Русе на 9 юни, а на 12 юни извънредната комисия започва своята работа. Повече от месец на следствие са подложени 248 арестувани.

От тях 45 ще бъдат съдени в три процеса. В първия на подсъдимата скамейка са изправени 18 души, във втория – 25 (двама лежат пребити в болницата) и в третия – двама.

Членовете на извънредната комисия са назначени от правителството като негови верни чиновници и зависимилица, което ги лишава от обективност. 

Според правителственото постановление извънредният съд има мандат едновременно да извърши следствие, да правораздава и да изпълни присъдите. Предоставените функции подготвят самарозправа със заловенитебългари. Още преди да започнат публичните заседания, се издигнати 13 бесилки.

Самото назначаване на служебен защитник на въстаниците е прецедент в турската съдебна практика, а Илия Цанов се смята за първия служебен защитник в нашата история.

На 8 юли 1876 г. извънредният съд започва разглеждането на делата. Илия Цанов произнася блестяща защитна реч, като в продължение на два часа защитава поотделно всеки един от подсъдимите и убедително доазва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни.

Защитата му е изградена на тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права и че тяхната борба е неотделима от борбата за европейско развитие на Турция.

„А борбата за свобода не е престъпление, защото за свободата, за нея, за своето и на народа си благо, всеки човек трябва да се бори с всички сили", казва в защитната реч Илия Цанов.

И успява - искането на прокурора за смъртно наказание отпада! Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник. Австро-унгарският дипломат Оскар Монтлонг характеризира първия обществен защитник като юрист "от Демостенов тип и горещ народен трибун", който "без страх" говори истината за свободолюбивите стремежи на българите.

Кой е Илия Цанов?

Роден във Видин на 15 юли 1835 г.

Доброто образование и езиковите му познания по руски, френски, гръцки, персийски и турски му отварят вратата към турската администрация. Работата на Илия Цанов като посредник между официалната власт и гражданите го среща с османското законодателство и съдебна система. Известен е случаят с изгонването на главния учител Георги Милетич от владиката Паисий, което става повод за народни вълнения и много видински граждани попадат в затвора. Илия Цанов се застъпва за тях и успява значително да облекчи съдбата им. През 60-те години на XIX в. той спасява от затвор книгоиздателя Хр. Г. Данов, който е заловен във Видин с революционна литература.

След Освобождението Временното руско управление назначава Илия Цанов за помощник-градоначалник на София. След това той за кратко се връща в родния си град като председател на Видинския окръжен съд. Сближава се с Петко Каравелов, който е губернатор там и става член на Либералната партия.

Депутат е в Учредителното събрание от 1879 г. и участва активно в комисията по изработването на първата конституция на Царство България. Става председател на Софийския съд и полага основите на съдебното ведомство. Назначен е за главен секретар на Министерството на правосъдието и за управляващ българското дипломатическо агентство в Цариград. (1881 -1883 г.).

Дипломатическата му работа изиграва важна роля, за да се избегнат евентуални усложнения, когато през 1885 г. се обявява Съединението. В началото на 1886 г. в качеството си на външен министър е изпратен в Цариград за водене на преговорите за признаване на извършеното обединение. Участва в подготовката и изработването на Топханийския акт, с който се признава Съединението.

На 9 август 1886 г. е извършен преврат срещу Александър Батенберг. Обвинени в "пъклени планове за междуособия и размирия" в България, в Черната джамия са затворени бившият министър-председател П. Каравелов и външният министър от кабинета му. Илия Цанов е освободен след застъпничество на дипломатическия представител на Турция и стар приятел на затворника Риза бей.

Умира в София на 14 март 1901 г.

На 26 октомври 2016 г. Илия Цанов официално бе удостоен със званието Почетен гражданин на Видин, а отличието бе връчено на правнучките му Лиляна Сярова, Люба Бурилкова и Ивана Бичева (на снимката).