Шапки долу и поклон пред триумфа на един мечтател

Мнение на Мадлен Беева от Атенция "БГНЕС"

Годината започна повече от успешно за Григор, който още от началото загатна за устрема, полета, параболата и рисунъка на една мечта, която от 26 години се беше вплела в кордажа на една ракета. Още в първия си турнир в Бризбейн, той спечели титлата, давайки заявката за нещо голямо. Впоследствие най-добрият български тенисист запечата отличното си представяне на Откритото първенство на Австралия, където с майсторски демараж достигна до полуфиналите на престижната надпревара. Много малко не достигна на хасковлията, за да се класира за финалната фаза в Мелбърн. В епичен полуфинал на „Род Лейвър Арина”, продължил близо 5 часа, българинът отстъпи с 2-3 сета пред испанеца Рафаел Надал, с което се даде началото на едно ползотворно и зрелищно съперничество с марката Димитров – Надал. Въпреки поражението си нашето момче записа впечатляващо представяне през целия турнир, с което демонстрира за пореден път, че мястото му е сред най-добрите.

Само седмица след Австралия, Григор усети, че в България цял един народ се идентифицира с него, плаче от щастие и забравя за всекидневните си неволи. Тук искам небрежно да вметна, че става въпрос за „интелигентните“ и „неинтелигентните“ българи. Те подкрепяха своя любимец в зала „Арена Армеец“ и пред телевизионните екрани, когато бе част от турнира Garanti Koza Sofia Open. И той не ги разочарова.

Българинът завоюва бленуваната шеста титла в кариерата си и втора за сезона, след като се наложи с 2-0 сета над Давид Гофен. Име, за което ще стане въпрос малко по-късно. И тогава настъпи спадът – четвъртфинал в Ротердам, но впоследствие първата ни ракета не съумяваше да премине бариерата от трети кръг в осем последователни турнира. Но не закъсня и пробуждането, което го понесе стремглаво към заветната цел – Финалите в Лондон. Димитров достигна до полуфиналната фаза на Куинс Клъб, а впоследствие игра на осминафинал на любимия си Уимбълдън, където загуби от швейцарското Маестро в тениса – Роджър Федерер.

С достигането си до 4-ия кръг хасковлията си осигури завръщане в топ 10 на ранглистата за първи път от 2015-та година. И тогава дойде турнирът в Синсинати, където първата ни ракета постигна най-големия успех в своята кариера, печелейки своя първи Мастърс трофей и общо седма кариерна титла. Така мечтата за участие на турнира в Лондон изглеждаше все по-близо. В крайна сметка Григор се бетонира сред осемте най-добри във Финалния за годината тур, след като игра полуфинал в Пекин и четвъртфинал на Мастърса в Шанхай, губейки отново след гладиаторски битки от световния номер едно Рафаел Надал. Така дойде и финалът в Стокхолм – единственият, загубен от четирите играни през сезона, от Кулата от Тандил – Хуан Мартин дел Потро. И така – „В Лондон... Ама, ще речете, защо завършвам с Лондон. Защо ли? Да ви кажа: започнах с Бризбейн, Мелбърн и София, но сега е ред на Лондон“.

Димитров започна ударно дебютното си участие в надпреварата, след като се наложи с 2-1 сета над австриеца Доминик Тийм в изключително оспорван двубой. Последва „лекция“ срещу Давид Гофен с 6-0, 6-2 и класиране за полуфиналите. Впоследствие Григор записа и безапелационна победа над десетия в света Пабло Кареньо Буста с 6-1, 6-1 в последния двубой от груповия етап на надпреварата. Най-добрият ни тенисист вече си бе осигурил първото място в група „Пийт Сампрас“ и мач срещу втория от другата група „Борис Бекер“ Джак Сок, но отново показа безапелационната си класа и вещина на корта. Победата му над испанеца бе много важна, защото Димитров завоюва нови 200 точки, които го доближиха на една ръка разстояние от това да завърши годината на трето място в световната ранглиста.

Дойде ред и на изненадата в „О2 Арена“ – Джак Сок, който потенциално бе сред неудобните съперници на Григор. Да, ама не, защото и тук хасковлията показа и доказа, че мечтата е нещо сакрално и се следва стъпка по стъпка, побеждавайки коравия янки. Но тази стъпка бе лъвски скок за Григор Димитров, който си осигури завършване на годината на безпрецедентното трето място в историята на мъжкия ни тенис, изравнявайки се с неповторимата Мануела Малеева. Пред него в годишната ранглиста са единствено легендите и идоли на българина Рафаел Надал и Роджър Федерер. Правомерно стигаме до финалните думи, които идват след епичния финал.

С гордост можем да назовем Григор Димитров шампион на шампионите! Българинът спечели гладиаторската битка на корта, побеждавайки името, за което по-рано споменах – Давид Гофен. Първата ракета на Белгия си осигури място във финалната фаза на надпреварата, отстранявайки фаворита за титлата Роджър Федерер с 2-1 сета. В началото на седмицата Гофен се наложи и над номер едно в света Рафаел Надал, с което стана едва шестият тенисист, който побеждава двете легенди в един турнир. Иначе белгиецът бе повече от достоен съперник, но за разлика от библейската развръзка, бе принуден да отстъпи пред сърцето на Голиат.

Едно голямо сърце, което не спря да вярва, да се бори, да обича, да мечтае... И ето, че мечтата се превърна в реалност. Реалност, в която мнозина не вярваха. През седмицата един от хилядите българи се провикна в „О2 Арена“ и каза: „Гришо, преподаваш“.

И наистина е така, защото Григор Димитров не преподава само на корта. Той съумя за пореден път да обедини и докаже на всички българи, че мечтите се сбъдват. Той ни показа, че когато сме заедно и сме обединени, нещата се получават.

Шапки долу за Шампиона и за тези, които винаги са вярвали и са отстоявали на вярата си в доброто. Поредно доказателство, че то съществува, са хилядите бели снежинки, които се изсипаха от небето малко след триумфа на българина. А те са олицетворение на лицата, усмивките, емоциите, надеждите, искрените сълзи, с които всички ние ще изпратим тази паметна вечер. Ще я изпратим, но и с притаен дъх ще чакаме следващата.

Българският суперталант закономерно заслужава цялата тази лавина от суперлативи, поводи за гордост, признания, но най-важното е, че го направи по начин, по който може само да ни служи за пример. Пример, който несъмнено доказва клишето, че с много труд, лишения, всеотдайна подкрепа, желание и нестихващ хъс, мечтите се сбъдват.

Едно е сигурно – Григор записа със златни букви името си в историята на тениса. Нашето момче е петият дебютант, който триумфира с титлата във Финалите в Лондон, но може да сме сигурни, че това е само началото. Началото на едно ново и целеустремено пътешествие, към което Димитров се е запътил. Пътешествие, което отново ще ни въвлече в един емоционален ураган, за който съм убедена, че дори и най-големите критици нямат търпение.

Шапки долу и поклон пред триумфа на един мечтател.