Ще има ли изобщо ляв кандидат за президент наесен

Президентът трябва да има ясни политически позиции. Военният е подготвен да води война, работа на политика е да пази мира.

Любимият рефрен на ръководството на БСП е, че партията е не само опозиция, но и алтернатива на днешното управление.

Самоопределянето на ниво словесни декларации е основният стълб в новата войнствена риторика, в която ръководството на БСП „прави фронт” и „води борба”, за да „промени модела на управление на ГЕРБ”, но на дело се случва друго.

В средата на август наистина има отворени фронтове, но те са ... вътре в партията.  

Опитът за силово налагане на кандидатурата на ген. Румен Радев за президент  е като терористичен акт, който буквално взриви БСП и в който Корнелия Нинова е в ролята на камикадзе, а мозъкът е на „Врабча” 23, в централата на АБВ.

Щетите от терористичния акт тепърва ще стават ясни и ще зависят от това дали Националният съвет ще успее да ги локализира и преодолее на заседанието си на 17 август, или те ще продължат да разяждат твърдото ядро на партията и ще се пренесат на изборите.

Проблемът в никакъв случай не е персонален и изобщо не се свежда до избора на ген.Радев като кандидат на „обединената” левица. Защото няма никакво значение дали става въпрос за човека X ,Y или Z. Имат значение принципните въпроси.

От Националния съвет ще зависи дали БСП ще остане най-демократичната партия в българската политическа действителност, в която колективното начало е водещо и решенията се взимат легитимно и съобразно Устава. Или ще стане партия, в която решенията се взимат неясно къде и от кого, но ще се свеждат до знанието на партийните членове под формата на лидерската воля.

Няма да коментирам опита за създаване на медийния образ на нашенската Желязна лейди, която е като Бойко Борисов в пола  и която го копира като изказ, взимане и налагане на еднолични решения. Защото не само БСП не е ГЕРБ и няма как да бъде вождистка партия, а защото има опасност копието на първообраза да се изроди в  гротеска (както често става при подражателите).

Няма да коментирам и вътрешнопартийното допитване, за което членовете вече се чудят кому беше нужно, след като решението е било взето предварително. Ролята му на смокинов лист за прикриване на съглашателството между Първанов и Нинова, договорено още преди конгреса, вече е изчерпана, защото вярващите останаха малцина.

От Националния съвет на първо време зависи и дали БСП ще продължи да се утвърждава като партия на идеите, която е лява, но не само на думи и по документи.

Вторачени в арогантното налагане на генерала, разговорите се водят за личността на кандидата, а не за политика и платформа.

Какъв президент ще е кандидатът на БСП? Освен, разбира се, на всички българи. Дали ще е радетел за социална държава, дали ще е ляв, дали ще отстоява националните интереси и българския суверенитет?

Някой може ли да каже какви идейни ценности споделя ген.Радев?

И възможно ли е изобщо той да бъде ляв кандидат, след като е лансиран от АБВ, чийто лидер наскоро заяви: „Трябва да е ясно: в една президентска кампания не може да има разделение на принципа лява или дясна политика”?  Същият Първанов, който преди конгреса на БСП нарече истинските радетели на лявото в партията „сектанти” и който е готов на всякаква  широка коалиция ляво-център, че дори и с център-дясно. Същият Първанов, чиято политическа хигиена му позволяваше да управлява с ГЕРБ до вчера и ще му позволи да го направи и утре.

А какви могат да бъдат допирните точки между БСП и номадстващата в дясно-центристкото пространство партия „Гергьовден”, с която АБВ подписа за създаване на политически съюз и с която всъщност вече имаме АБВГ?

Когато ръководството на БСП говори за смяна на модела на управление на ГЕРБ, какво има предвид относно президентската институция?

Защото там проблемът не е в модела – той е определен от Конституцията. Проблемът е в политиката и в носителя й, в случая Росен Плевнелиев. Което отново ни връща към въпроса каква политика ще предлага кандидатът на БСП. От отговора на този въпрос зависи и отговора на другия – кой ще е най-подходящият носител на тази политика.

Но ръководството не говори за политика и платформа. Такъв разговор не е удобен, защото в него, освен че няма как да не стане дума за ляво и дясно, ще лъсне и аксиомната истина – че политиката се прави от политици, а не от военни.

Президентът е преди всичко държавник, но за да бъде такъв, трябва да има ясни политически позиции и солиден политически опит, да е стабилен и мъдър. Липсата на което и да е от тези условия го видяхме в лицето на Росен Плевнелиев. И няма значение дали опаковката ще е по-мъжествена и ще излъчва сила (на натовски генерал като Румен Радев например), ако има съдържателен недостиг.

Не е изключено наесен избирателите с леви убеждения да се окажат лишени от истински избор – да има кандидат за президент на БСП, но да няма ляв кандидат.

Вариантът политически неопределеният ген.Радев да е кандидат за президент, а политическо лице да е кандидатът за вицепрезидент не е убедителен. Задължително е двамата да са съмишленици, да работят в синхрон  и като екип, защото имаме примера Желев – Константинова и Плевнелиев – Попова.

И още нещо - военният е подготвен да води война, работа на политика е да пази мира.

Не на последно място, от Националния съвет на БСП зависи ще има ли партията бъдеще като голяма политическа сила. Защото ако не продължи връщането към лявата идентичност и се приеме позицията на Първанов няма ляво - дясно, партията ще отвори широко празно пространство в левия спектър. За каква сила ще става въпрос, ако тя се оставя да бъде разбивана и превземана от външни сили? Какви претенции ще може да има партия, която не влиза в политическа битка със свой кандидат? Партия, която се страхува да заяви, че предлага лява политика и ляв кандидат, който е нейния носител.

Без такова ясно идентифициране, приказките за алтернатива и фронт си остават само приказки.