Съкровището от Над Сент Миклош и българските му следи

Обичате истории за съкровища? Тогава със сигурност ще ви допаднат невероятните и, все пак, съвсем реални събития, белязали съдбата на едно удивително златно съкровище. Става известно с името на селището , край което случайно е намерено - Над Сент Миклош, в превод това означава Голям Свети Никола.

И къде по-точно? В градината на преселници от България, братята Христо и Кирил Накови. В онези смутни години мнозина българи търсят сигурно убежище в Банат, сега Румъния, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Братята подаряват съкровището на императорора Йосиф II, той в знак на благодарност ги удостоява с благородническа титла на името на града.

Титла срещу съкровище? Доста скъпо благородство: съкровището се състои от 23 златни съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Съд № 18 е от 21½ карата, а ритонът (№17) е от 12 карата.

Българската следа не приключва с откриването на съкровището.

Според учените, то е безценно, тъй като се анотира като прабългарско. Свързва се с имената на боилите Глад и неговия внук Охтум, управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.

В средата на един от златните съдове има християнски кръст, датиран от 693 година., т.е. едва 12 години след основаването на Аспарухова България и значително по-рано от официално приетата 864 година за покръстването. Така, от строго научна гледна точка, златните находки от Над Сент Миклош далеч надхвърлят чисто материалните измерения. За майсторството и ювелирната естетика също са изписани стотици изследвания и статии от историци и изкуствоведи. У нас има копие на съкровището, но съвсем друго е да се види в оригинал. То пристига от Музея за история на изкуството –Виена.

И това не е всичко! Необикновените истории около артефактите от Над Сент Миклош продължават. За откриването на това голямо съкровище, което е сред най-представителните от времето на Ранното Средновековие в Югоизточна Европа, както и за удостояването с благородническа титла на братята Накови, още тогава се говори дълги години. Синът на Христо е кръстен Шандор, получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич.

По тази история писателят Мор Йокай написва романа „Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус (син) създава популярната едноименна оперета. Както във всяка художествена творба, сюжетът допуска творчески интерпретации, перипетии. Има любов, интриги, щастлив финал. Колко много енергия може да отприщи едно златно съкровище, в което при това има толкова много български нишки!

У нас съкровището от Над Сент Миклош може да се разгледа от 6 април до 30 юни, в зала „Трезор“ на Националния археологически институт с музей при БАН.