Спомените на един видинчанин: Съжалявам, че като дете отказах да позирам на Жул Паскин

"Най-голямата ми грешка е, че като дете съм отказал на Жул Паскин да ме рисува, а той много пъти настоявал пред баща ми да ме види и да му позирам. Сега детският ми образ можеше да е увековечен в някоя творба на художника и да струва много скъпо." 

За това ми разказа преди 10 години видинчанинът Стефан Врабчаров, с когото се срещнах, за да запиша спомените му за световноизвестния художник, роден във Видин, творилв Париж, но който се е чувствал гражданин на света.

80 години по-късно, през 2004 г., Врабчаров (на снимката) още съжаляваше за грешката си, въпреки че навремето не е могъл да знае, че всъщност се отказва да бъде нарисуван от голям художник. За него Паскин бил просто "еврейчето", за което родителите му често си говорели в дома им на Rue de Chartre в Монмартр. 

С него се срещаме около честванията на 119-годишнината на световноизвестния художник Жул Паскин, който е роден на 31 март 1885 г. във Видин. Възрастният видинчанин се среща със съгражданина си не в България, а в Париж.

"Тогава аз бях дете и с Паскин просто се разминахме, въпреки че той се виждаше често с баща ми", разказа ми Стефан Врабчаров. 


На снимката: 5-годишният Стефан Врабчаров в Париж през април 1925 г., когато Паскин искал да го нарисува

Баща му, който също се казвал Стефан, бил моделиер и заминал за Париж в началото на 20-те години. През 1923 г. съпругата му Живка заминала при него с тогава 3-годишния им син Стефан. В продължение на 9 години, до 1932 г. семейството живеело на хълма Монмартр във френската столица, където бащата имал модно ателие.

"Паскин беше по-млад от баща ми (на снимката) с няколко години и затова той го наричаше с умалителното "еврейчето". Двамата са минали по различно време по един и същи път - от Видин в Букурещ, после Виена и Париж и от баща ми зная, че са си говорели на български, на френски, на немски, дори и на румънски", спомняше си Врабчаров.

Според него, художникът не е криел, че е български евреин и точно фактът, че е от Видин, го е свързал с баща му. Самият Паскин споделял намерения да посети родния си град, но това така и не се случило. 

Въпреки че е бил 7-годишен, когато напуска България, а след това странства в Германия, Франция, САЩ, Латинска Америка, и други негови съвременници свидетелстват, че Паскин е оставал духовно свързан с България. Ремон Шарме го определя като "американски живописец от български произход", за Нино Франк е "българин и главно евреин", за Луи Рео и Анри Перюшо е "българинът Паскин".

Жул Паскин, с рождено име Юлиус Мордехай Пинкас, е седмото от осемте деца на Марко Пинкас и София Русо, които са евреи-сфарадим. Родът на баща му идва от Солун, а на майка му - от Триест.

Баща му е заможен търговец на зърнени храни. През 1891 г. Юлиус Пинкас учи в еврейското училище във Видин, където негов пръв учител по рисуване е Чушков от Лом.

През 1892 г. семейството напуска България и отива в Букурещ. После Паскин учи във Виена, а след това се връща в Букурещ, но го напуска след скандал с родителите си заради връзка с "лека жена". От 1902 до 1905 г. живее в Будапеща, Виена, Мюнхен и Берлин. На от 14 март 1905 г., когато за пръв излиза негова рисунка в мюнхенското списание "Симплицисимус", младият художник възприема псевдонима Паскин, което е анаграма от фамилията Пинкас.

На Коледа през 1905 г. отива в Париж, а през 1906 г. се запознава с бъдещата си съпруга, художничката Ермин Давид. В следващите години пътува до Испания, Португалия, Белгия, а от 1914 до 1920 г. е в САЩ, където получава американско гражданство. През октомври 1920 г. се връща в Париж и живее там до смъртта си. 

Семейство Врабчарови все още живеело във френската столица, когато Жул Паскин се самоубива. Той прерязва вените си, а след това се обесва на вратата в ателието си на ул."Клиши" 36, недалеч от улицата, на която живеят Врабчарови. Това става на 2 юни 1930 г., в деня, когато трябвало да бъде открита самостоятелната му изложба в галерията Жорж Пьоти. Тялото му е намерено четири дни по-късно.

Самоубийството му е мистерия, а тогавашните клюки го свързвали с отношенията между Паскин, съпругата му Ермин Давид и любовната му връзка с Люси Крог. Според Стефан Врабчаров обаче това, което чул като дете в Париж, е по-различно. Паскин заболял от нелечима по онова време венерическа болест и затова сложил край на живота си.

Стефан Врабчаров не помнеше дали баща му е ходил на гроба на Паскин, който първоначално бил погребан в парижкото гробище Сент-Уан, а през януари 1931 г. останките му са преместени в гробището на Монпарнас.

След завръщането си в България 12-годишният Стефан продължава образованието си, а по-късно завършва френска филология и в продължение на 40 години учителствал в различни градове. 

На 26 октомври 2016 г. художествената галерия на родния град на Паскин ще получи дарение творбата "Етюд с фигури" /молив и акварел върху хартия, с ръчен подпис на Паскин, печат "Ателие Паскин" и надпис "USA 1919"/, която е с оценка за автентичност на френския експерт Абел Рамбер, считан за най-големия познавач на творчеството на Паскин.