Светлана Кръстева от Държавен архив - Видин, разкрива прелюбопитни факти за първия видински панаир през 1898 г.

Светлана Кръстева, началник отдел Държавен архив – Видин, в интервю на Анна Лозанова за предаването „Чудесата на Северозапада“ по Радио „Фокус“

Кога възниква идеята за създаване на Видинския панаир?

Светлана Кръстева: В Държавен архив – Видин се съхраняват документи, разкриващи историята на Видинския панаир – едно значимо събитие в живота на видинчани, разнесло славата си в цялата страна и достигнало до нашите съвременници с усещането за традиция.

На 15 май 1898 г. Видинския градски общински съвет се събира на извънредно заседание и в присъствието на кмета Георги х. Йончев и окръжния управител д-р Иван Златарев разглежда въпроса за откриването на ежегоден панаир в града. На заседанието става ясно, че окръжният съвет на последната си редовна сесия е излязъл с решение земеделско-скотовъдната изложба, организирана във Видин през 1896 и 1897 г. през настоящата година и занапред да прерасне в панаир, който да донесе полза на града и населението от окръга, защото ще се изнася добитък в по-отдалечените окръзи на Княжеството. След кратко разискване с какво точно ще се търгува съветниците решават: одобрява се да се прави в гр. Видин панаир, засега веднъж в годината, на който да се продават добитъци и разни стоки; панаирът да трае четири дена и да става на мястото в градската мера покрай Дунава; да се открива всяка година на 15 август, разгласата на предстоящото събитие да стане чрез вестниците и с помощта на окръжните управители, за да достигне новината до всички краища на Княжеството.

Как е организиран този първи панаир във Видин?

Светлана Кръстева:През юли подготовката на панаира вече тече с пълна сила. Общинският съвет приема правилник за реда, по който ще става панаира. В него четем: “На панаира ще се изнасят за продавание от местни и външни търговци разни стоки: манифактурни, колониални, кожухарски, терзийски, абаджийски, кондурджийски и др., а също ще се продава едър и дребен добитък.” Документът свидетелства за отговорностите на съвета, окръжния инженер и полицията около организирането на панаира, определя и таксите, които ще се събират. Отделя се внимание и на разположението на бараките – “на търговците ще се дават тия в центъра на мястото, а на кръчмарите, гостилничарите, фокусниците и показвачите на любопитни предмети, ще се дават тия от края”.

Д-р Бърни Бончев пише за него в своята “Видинска книга”: “На 15 август 1898 г. бил открит по най-тържествен начин Видинският панаир. Построени били павилиони. Явили се много изложители. … Народ се стичал от всички села и градове на целия Видински окръг и са били извършени големи покупко-продажби. А и годината била една от най плодородните… Ползата от панаира била твърде голяма за цялото гражданство, защото всяко семейство изкарало по нещо, било от продажба на стоки, от превоз, от наем или друга дейност. Твърди се, че на първия видински панаир търговският оборот надминал 25 милиона лева”.

Панаирът напълно оправдава очакванията да се превърне не само в голямо тържище, но и в място за развлечения и разходка. Големият интерес към него от търговци и посетители става причина още на следващата година той да бъде удължен с още два дни.

Как протичат следващите издания на Видинския панаир?

Светлана Кръстева: Протоколите на Видинския общински съвет и други архивни източници предостават достатъчно информация за изграждането на една своеобразна панаирна хроника. През юли 1902 г. съветниците разискват осветлението на панаира, за което са нужни 40 фенера. На 20 юли 1909 г. се поставя въпросът за провеждането на търг за отдаване под наем на четири места за кафеджийници и сладкарници и 12 места за питиепродавници по време на панаира. Явно кафета и сладостите не са били най-търсените на Видинския панаир. През август 1927 г. газените фенери отстъпват мястото си на електрическите – организира се доставката на 60 стълба и други електроматериали за панаира. В историята на панаира има и критични моменти, когато е застрашено съществуването му. През 1935 г. общинските съветници решават: “Да се замоли г-на областния директор да ходатайства пред Министерството на народното стопанство да се остави и занапред да съществува панаира, който винаги започва на 28 август “Богородица” и трае от 7 – 13 дни.” При разискванията се изтъква, че Видинският панаир е прочут не само в България, но и в чужбина, откъдето всяка година пристигат много гости. Защитата на общинарите постига целта си – панаирът оцелява, а през следващата година Министерството на търговията, промишлеността и труда одобрява “Правилник за Видинския ежегоден есенен панаир”, който регламентира цялостната му дейност – местоположение, времетраене, наеми и такси, стоки, управление. Определят се и начините за разрешаване на спорове, а има и наказателни разпоредби.

Панаирът през 1937 г. е определен за юбилеен по повод 40-годишнината от създаването му, като се отдават специални почести на неговите основатели – д-р Иван Златарев и Георги х. Йончев. През юли 1938 г. са направени постъпки за намаляване на превозната такса на панаирните стоки по железниците и параходите. Иска се разрешение за свободно преминаване на границата със Сърбия през времето на панаира. Паралелно с панаира се провежда селскостопанска изложба.

След 1950 г. на панаира започват да се появяват щандовете със селскостопанска продукция на новосъздадените ТКЗС, а на 29 декември 1966 г. Градският народен съвет отрежда терена на парк “Нора Пизанти” за панаир.

Снимка: Държавен архив - Видин