Светът привършва пясъка. Да чакаме ли пясъчни войни

По традиция хората смятат пясъка за безкраен ресурс, мислейки си за плажове и безбрежни пустини. Но наскоро група експерти публикува в списание Science прогнозата, че прекомерният добив в глобален мащаб на пясък вреди на околната среда и може да доведе дори до сериозни междудържавни конфликти.

"По цял свят се добиват пясък и чакъл и тяхното количество представлява най-големият обем твърд материал, който се извлича в световен мащаб. Образувани от ерозивни процеси в продължение на хиляди години, днес те се изнасят с много по-голяма скорост, отколкото подновяването им. Освен това, обемът, който се извлича оказва голямо влияние върху речните, крайбрежните и морски екосистеми, което води до загуба на почва около реките, ерозия на бреговете, намаляване на водата и количеството на отложенията. Въпреки колосалните количества пясък и чакъл, които се използват, нашата нарастваща зависимост от тях и значителното въздействие, което оказва добивът им върху околната среда, този въпрос е най-вече игнориран от политиците и остава до голяма степен неизвестен за широката общественост" - пише в доклад на ООН за околната среда.

Огромното търсене, съчетано с неограничния добив, е перфектната рецепта за недостиг, подчертават изследователите в The Conversation. Многобройни доказателства категорично показват, че пясъкът става все по-оскъден в много региони. Например, във Виетнам вътрешното търсене на пясък надвишава общите резерви на страната. Ако това несъответствие продължи, страната може да изчерпи пясъка за строителни нужди до 2020 г., според последните изявления от Министерството на строителството на страната.

Този проблем рядко се споменава в научни дискусии и не се проучва системно. Докато учените полагат големи усилия, за да определят доколко изграждането на инфраструктурни системи, като например пътища и сгради, засягат местообитанията, които ги заобикалят, напълн се пренебрегва въздействието на извличането на строителни минерали като пясък и чакъл за изграждането на тези структури.

Преди две години е създадена работна група, предназначена да осигури интегрирана перспектива за глобалното използване на пясъка. Тя предлага да се разработят международни конвенции за регулиране на добива, използването и търговията с пясък.

Огромното търсене

Пясъкът и чакълът в момента глобално са най-извличаните материали, надминавайки изкопаемите горива и биомасата (измерена по тегло). Пясъкът е ключова съставка в производството на бетон, настилки за пътищата, стъкло и електроника. Огромни количества пясък се добиват за проекти за отводняване и мелиорации, добив на шистов гази програми за запълване на плажни ивици. Последните наводнения в Хюстън, Индия, Непал и Бангладеш ще засилят още нарастващото глобално търсене на пясък.

През 2010 г. страните добиват около 11 милиарда тона пясък само за строителство. Най-висок е добивът в Азиатско-тихоокеанския регион, следван от Европа и Северна Америка. Само в Съединените щати производството и използването на строителен пясък и чакъл е на стойност от 8,9 милиарда долара през 2016 г., а производството се е увеличило с 24% през последните 5 години.

Но тези количества са снижени - нередовната отчетност в много страни скрива реалните обеми на добива. 

Пясъкът традиционно е бил местен продукт. Но недостигът на регионално равнище и забраната за добива му в някои страни го превърнаха в глобална стока. Неговата стойност на международните пазари скочи до небето, увеличавайки се почти 6 пъти в последните 25 години.

Печалбите от добива на пясък често стимулират незаконния бизнес. В отговор на ширещото се насилие, между конкуриращи се за пясък групи, правителството на Хонконг установи държавен монопол върху добива и търговията му в началото на 20-ти век, която продължи до 1981 г..

Днес групи от организираната престъпност в Индия, Италия и другаде извършват незаконна търговия с пръст и пясък. Сингапур, който е голям вносите на пясък, е въвлечен в спорове с доставчиците си Индонезия, Малайзия и Камбоджа.

Добивът на пясък вреди на хората и околната среда

Отрицателните последици от свръхексплоатацията на пясъка се усещат в по-бедните региони, където се добива материалът. Огромният добив на пясък физически променя реките и крайбрежните екосистеми, спира отлагането на седименти и причинява ерозия.

Изследванията показват, че операциите по добив на пясък влияят на множество животински видове, включително на риби, делфини, ракообразни и крокодили. Например, индийският гавиал (Gavialis gangeticus) - един критично застрашен крокодил, обитаващ азиатските речни системи - е силно застрашен от добива на пясък, който унищожава или ерозира пясъчните плитчини, където живеят гавиалите.

Добивът на пясък оказва сериозно въздействие и върху поминъка на хората. Плажовете и пясъчните дюни защитават живеещите по крайбрежията срещу повишаващото се ниво на моретата. Повишената ерозия в резултат на продължителния добив прави тези общности по-уязвими за наводнения и бури.

Един скорошен доклад установи, че добивът на пясък изостри въздействието на цунамито в Индийския океан в Шри Ланка през 2004 г.. В делтата на Меконг добивът на пясък за строителството на язовир, заплашва устойчивостта на делтата. 

Потенциални въздействия върху здравето от добивът на пясък са слабо изледвани, но заслужават да бъдат проучени. Дейностите по извличането на материала създават нови постоянни водоеми, които могат да станат места за размножаване на маларийни комари. Басейните могат да играят важна роля и в разпространението на болести като язвата на бурули в Западна Африка, бактериална инфекция на кожата.

Пясъкът - наравно с чистия въздух, биологичното разнообразие 

Въпреки работата на организации като Програмата за околна среда на ООН, мащабът на проблема не е отразен достатъчно в медиите, рядко се разглежда и в научни изследвания и политически форуми.

Сложността на този проблем е несъмнено е фактор за това. Пясък е общ ресурс - отворен за всички, лесно се получава и трудно се регулира. В резултат на това, знаем малко за истинските глобалните количества на добива и потреблението на пясък.

Търсенето ще се увеличава още повече, заедно с продължаващото разширяване на градските райони и покачването на морското равнище. Големите международни споразумения, като например Програма 2030 за устойчиво развитие и Конвенцията за биологичното разнообразие насърчава отговорното разпределение на природните ресурси, но няма международни конвенции за регулиране на извличането, използването и търговията на пясъка.

"Ние смятаме, че международната общност трябва да разработи глобална стратегия за управление на пясъка, заедно с баланс на пясъка на глобално и регионално ниво. Време е за третиране на пясъка като ресурс, наравно с чистия въздух, биологичното разнообразие и други природни дадености, които народите се стремят да управляват в бъдеще" - заключават специалистите.

Източник: НаукаOFFNews