Уникален стнопис във Видин: Кой разпореди да бъдат изографисани Левски, Раковски, Ботев и Каравелов

Наскоро отбелязахме годишнина от Априлското въстание и почетохме паметта на хилядите загинали в този мъченически епос през 1876 година. Знайни и незнайни герои са платили с кръвта си това България да се освободи от оковите на петвековното робство. Няма българин, който не познава лицата на великите българи, написали историята ни с идеите и действията си. В катедрален храм „Свети Великомъченик Димитър Солунски“ във Видин образите на някои от най-видните личности в историята на България са изобразени в стенописите, преплетени с образите на светците. Повече за този интересен факт разказва белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит.
 

Ваше Преосвещенство, чие дело са стенописите на храма и защо художникът е решил да преплете религията и историята?

В катедралния храм на Видин наистина се намира един уникален стенопис. Една фреска, която говори много, и преди всичко за любовта и отношението на българите към своите достойни личности, особено към тези, които са повлияли за освобождението, за спасението на своя народ от османския поробител. Един образ е това, който напомня на нашето население, че трябва да поддържаме духа на вярата, на нашите традиции, на нашата култура, на българщината. И да бъдем един добър пример за поколенията за това как и по какъв начин знаем историята, ценим я и я предаваме на поколенията.

Този стенопис е изписван от 1924 до 1926 г., във времето, когато се изписва самият Катедрален храм. Идеята за всичко онова, което се вижда днес в Катедралния храм, неговото благолепие е на видинския митрополит Неофит. Това е третият митрополит, който се занимава с богоукрасата и строителството на Катедралния храм.

Първият митрополит, това е видният достоен българин, духовник, екзарх, видински митрополит Антим, който полага основите за изграждането на Катедралния храм през 1885 г. на 10 март. След дядо Антим, този, който всъщност построява самата катедрала и извършва първото й освещение през 1900-та година, това е видинският митрополит Кирил, който умира в 1914 г., след което видинският митрополит, след като поема тази катедра дядо Неофит довършва всичко онова, което е необходимо за благолепието на храма.

Негова е идеята за изписването на специален стенопис, като в този стенопис са запечатени за вековете образите на българските възрожденци. Трябва да отбележим, че това е сцена от живота на свети Йоан Рилски. Образите, които са предадени на българските възрожденци не са на светци, а на обикновени войници, хора от свитата на цар Петър, като трябва да отбележим, отваряме една скоба, че Катедралният храм, който носи името на Свети Димитър, под един купол има още два храма, тоест те са три. Централният е на свети Димитър, северният е на свети Йоан Рилски, където се намира и този стенопис, и южният е на Свети Великомъченик Георги Победоносец.

В частта, в която е посветена на Свети Йоан Рилски, това е и единственият стенопис, който е извън цялата многозаветна евангелска тематика, които сцени са изписани в храма. Той е по-различен и предава сцената на срещата на войниците на цар Петър със Свети Йоан Рилски в девствената рилска пустиня планина. Знаем, че цар Петър, който е чул за Свети Йоан Рилски, отива за да му се поклони, да поговори с него, да се посъветва. И тъй като светецът не е пожелал да се осъществи тази среща, царят изпраща войници при него с дарове, знаем, че той, според житието, получава злато, сребро и плодове. Златото връща на царя, като казва, че на него в пустинята злато и сребро не му е необходимо, не му е потребно, то е потребно за българския народ, за царството, но в знак на уважение и на покорност, приема плодовете, които царят му изпраща.

Та свитата, която отива при Свети Йоан Рилски, лицата на тези войници, всъщност са лицата на българските възрожденци – на Христо Ботев, на Любен Каравелов, на Васил Левски, на Раковски. Пак казвам, идеята за изписването на тези образи в този стенопис , сцена от живота на Йоан Рилски, е на видинския митрополит Неофит, а самите образи са изписани от видния за онова време художник иконописец, който се ползва с особено благоволение от „Светия Синод“. На него му е издадено специално разрешение по всички храмове, манастири на българската православна църква да ходи, да рисува, да стенописва, да иконописва, без да му бъде правена пречка и това е Господин Желязков. Така е неговото име. За съжаление, неговата участ е малко трагична и е свързана с Видинска епархия, с изписването на Клисурския манастир, където изписващ купола на манастирския храм, пада от скелето и завършва своя земен живот в храма с четка в ръка.

Това е историята на стенописа на този храм и трябва да отбележа, че тя не е случайна. Както знаем, както така историческите сведения говорят, Свети Димитър, великомъченикът е патрон на българската държава, на българските царе, управници, още от Първото българско царство, дори и днес като патрон на българщината, на вярата на нашия народ, нашите предци са решили да посветят извън стените на калето на крепостта „Баба Вида“ на крепостта Видинска, храма си в чест на Свети Димитър, за да ги подбужда към свобода, да ги подбужда към единство и да бъде една духовна насока в това, че ще дойде време, когато те ще бъдат освободени и ще възнасят свободно своите молитви.

Храмът първоначално е бил дървен, той датира още от 17 век, впоследствие по времето на видинския митрополит Антим, който, между другото, в този храм отслужва за първи път света литургия на български, на църковно славянски език през 1868 г., когато идва за видински архиерей, впоследствие, разбира се, преминава към архиереите, които се отделят от Вселенската патриаршия, избран е за екзарх. Но този храм е съборен, тъй като е бил дървен и видинският митрополит Антим прави първа копка за изграждането на този величествен храм, който днес ние виждаме. Поради това, че той е изключително с българско присъствие, подаяние направен, е гордост на българите, гордост на българското население. И отново ще подчертая, е подбуждал със своето присъствие единството, целокупността и стремежът за свобода на българския народ и подражание на достойните люде, които са дали живота си за свободата на нашето Отечество и на нашата вяра.

Ваше Преосвещенство, уникални ли са тези стенописи с така преплетени исторически личности или има и други храмове с подобни?

Във Видин това е първият стенопис, който е правен в чест и памет на историческа сцена от живота на българската святост с вградени изписани ликове на възрожденци. Няма друг храм от онова време, който да е имал такива фрески от по-ново време, от наши дни, в някои храмове се наблюдават копиране на този стенопис, но това е в по-съвременна интерпретация. Но в годините, когато е изписван храмът, и когато най-вече се е извършвало строителството, това е първият и единствен стенопис в цяла България, да не кажа дори и в целия свят.

Цялото интервю пред Агенция "Фокус" може да прочетете тук