Вълната "Подемос" и новото ляво в Европа

Изкушението за преобладаващите испански социалисти ще бъде формиране на коалиция с десницата в последен опит за отричане на реалността

Три дена след като британците гласуват за „Брекзит“, Испания ще се изправи на парламентарни избори, резултатът от които може да бъде дори от още по-решаващо значение за бъдещето на ЕС.

Испанската радикална лява партия Унидос Подемос (Unidos Podemos) достигна до втора позиция при последните засега проучвания на общественото мнение и в момента е подкрепяна от 25,6%. Позицията е отлична поради факта, че за разлика от Гърция, традиционната испанска социалистическа партия (PSOE) не се срина, но се сви до 20% в момент, в който радикалната левица набра инерция.

Заедно Подемос и социалистите биха могли, ако изборите са справедливи, да сформират коалиционно правителство, в което сресаният на конска опашка ляв лидер Пабло Иглесиас да стане премиер. За партия, която се появи от протестно движение през 2011 г., това са впечатляващи придобивки. А за Европа непознати води.

Как стигнахме дотук е част от историята на заболяване, вградено в структурата на ЕС.

Във Великобритания, левицата често спори, че „строгите икономии са политически избор“. Но в еврозоната те са определени от Лисабонския договор, и от правилата за стабилност и растеж на пакта, които наказват страните, ако те трупат дефицити и дългове в повече от целите на ЕС.

Когато през 2010 г. в Испания приключи бумът с недвижимите имоти, по време на който студенти напускаха университетите, за да стават зидари, местните спестовни банки се сринаха. Избухналият клада на илюзиите разкри, че политиците и от двете страни – социалисти и консерватори – дълбоко заслужават обвинения за корупционни скандали.

При 20% безработица, спадане на реалните доходи и младо поколение, принудено да емигрира или да се захваща с несигурна работа, чувството на неудовлетвореност експлодира – като за начало на улиците. Инициаторите на протестите през май 2011 г. развиха един по същността си „хоризонталистки“ проект – да бъде заменена корумпираната парламентарна демокрация с местни събрания и гласуване на базата на консенсус. Тяхната критика беше на цялата система, не само на поставените на постове в нея. И, още в самото начало, то беше движение, което избягваше традиционните етикети ляво срещу дясно.

Гумени куршуми, правни репресии срещу несъгласните и още повече икономии тласнаха движението от 2011 г. в политиката. Техният първи опит да създадат партия - Partido X през 2012 г. - спечели едва 0,64% от гласовете.

Вторият, Подемос, стартирана през 2014 г., овладя въображението не само на неорганизираната младеж, но също и на поколение от интелектуалци, съзидателни личности и организатори на обществеността, които се бяха поставили встрани от преобладаващата политика. Подемос събра малко под 8% на евроизборите през 2014 г., но миналата година пое контрола върху три главни града – Барселона, Валенсия и Мадрид – с формирането на широки обществени коалиции с местни активисти по жилищното строителство, правата на човека и корупцията.

Сега, чрез сливане с традиционната испанска комунистическа партия, Подемос изглежда придоби скоростта, която й беше необходима, за да стигне до второто място. Това ще принуди испанските социалисти да обмислят коалиция с новата динамична и по-мощна сила на своето ляво.

Спадът на изборните резултати на социалдемократите – от Шотландия до Италия – се корени в тяхната привързаност към свободната пазарна икономика, от която те се нуждаят, за да донесат увеличаващо се богатство и благополучие на широките народни маси. Годините след 2008 г. показаха, че не могат и не го направиха. От Матео Ренци в Италия до Кезиа Дъгдейл в Шотландия поколение от технократски центристи в Европа откриха, че личното обаяние и модерност не могат да противодействат на токсичността на икономиката, която носи само неравенство и стагнация.

Парализата на център-лявото пространство представя техните радикални претенденти както с историческа възможност, така и с предизвикателство.

Възможността – както в Гърция – е да станеш нещо близо до „естествена партия на правителство“ за обхванатото от мрежата поколение, което беше загубено в кризата след 2008 г. Предизвикателството е как да се запази радикализмът, докато си оплетен в заплетената паяжина на властта.

В контролираните от левицата градове, ми каза миналата седмица депутатът от Подемос Пабло Бустиндуй, „най-голямата неудовлетвореност е количеството време, което трябва, за да излезе едно решение от кабинета на кмет и да даде ефект в обществото“ . Добре дошли в реалния свят, може да въздъхне умореното поколение от технократи центристи. Подемос, както и СИРИЗА, вече извадиха от играта решимостта за напускане на НАТО. 

Техният истински проблем ще бъдат, отново, правилата на Европа – които дават мандат за наказателни действия от страна на Брюксел по отношение на правителство, което иска да прекрати икономиите и да стимулира растежа.

„Не би било умно да разкрием тактиката си в аванс“, ми каза Бустиндуй, но беше ясен, че базовата линия за всяка коалиция ляво-ляво в Испания ще трябва да бъде в зрелищно незачитане на европейските граници на дефицита. Запитан защо това би трябвало да завърши по-добре от сблъсъка на Гърция с еврозоната, Бустиндуй подчерта думите "системен риск".

Предположението е, че Испания е твърде голяма, за да бъде принудена да обяви невъзможност за изплащане на дълговете. Дали такова радикално намерение може да оцелее при необходимостта от формиране на лявоцентристка коалиция е въпрос.

Но по-фундаменталният въпрос е: могат ли модернизаторите от испанския център-ляво да намерят смелост да го предприемат?

Лидерът на испанските социалисти Педро Санчес е изправен пред дилемата, пред която са изправени британски политици като Ивет Купър, когато отговарят на феномена Корбин. Лявоцентристкият социализъм все още е в етапа на гневно отричане на скръбта; той не е напреднал с теория за собствената си неефективност и не предизвиква особено внимание с начина, по който отблъсква големи части от своя електорат – както сред прогресивните чиновници, така и сред традиционната работническа класа.

Изкушението за преобладаващите испански социалисти ще бъде формиране на коалиция с десницата в последен опит за отричане на реалността.

Това ще бъде лошо за левицата в Европа.

Социалдемократите от цяла Европа трябва да кажат на техните испански партньори: формирайте коалиция срещу строгите икономии и преформулирайте центристкия социализъм около нещо по-добро, отколкото опашката за милостиня и палката на полицаите за борба с безредиците. 

Пол Мейсън, в. „Гардиън“