За вода на ВОДИЦИ (или няколко думи за водата в с. Градец, Видинско)

Отново е БОГОЯВЛЕНИЕ /Йордановден/, наричан още ВОДИЦИ, ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН , ВОДОКРЪЩИ и др.

Православната традиция e инкорпорирала празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син !!!

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. 

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. 

Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден са :

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

На Водици в село Градец е отколешна традиция, сутринта да се отиде на служба в местната църква „Свети Пророк Илия“ и след като Отчето свети водата, всички заедно да отидем на реката, това е река Тополовец, минаваща в края на селото, където Отчето хвърля Кръста, а местни смелчаци скачат във студените й води за да го хванат и да станат героите на годината !!! А по това, кой е извадил Кръста, местните хора гадаят каква ще бъде цялата година- бедна, богата, работна и спорна или пък мързелива и лентяйска !!! Късмет !!!

Село Градец е от щастливите села, където Господ е определил да бъде богато на питейна вода и множество водни ресурси като: кладенчета, чешми, герани/ бунари/, потоци, блата и минерални извори !!!

В селото на центъра има чешма, построена в началото на миналия век, която и сега бълбука, а хората наливат вода от нея всеки ден, на нея има паметна плоча за загиналите наши съселяни в Освободителните войни на Родината ни!

Друга е чешмата на Сарая, така се нарича стария център на Долния край на селото, построена по времето на Осман Пазвантооглу, където още стоят изписаните колони от владетелят на Видинско през турското робство.

Третата чешма е в местността „Драката“ в края на Горния край на село Градец, където се е състояла кървавата буна от Лето 1850, и на чешмата е сложена мемориална плоча за загиналите над 300 бунтовници в тава епично за Видинско въстание !!!

Извън пределите на селото по посока Запад, както и в землището на селото има още няколко чешми както следва: Чешмата в“ Пашиното“, Смърделата чешма в местността „Смърдан“, Чешмата в „Селището“, Чешмата в „Кукуравото“, Хайдук чешма, Чешмата в“ Горния елак“, Чешмата на Манастира/ „Албутин“/, както и чешмите в Криви поток/“ Годжавото“/,“ Йовиното“, „Черналева“/Суата чешма/,“ Танчовото“, „ Малушници“,“ Мушията“,“ Баба Илинка“/ между Градец и Плакудер/ „ Рояка“,“ Равницата“, „Балабановото“ или това прави около 20 чешми и повече !!!

Същото може да се каже и за гераните/ бунарите/ в селото, построени от местното население, почти на всяко кръстовище или мегдан в селото, носещи имената на фамилията, живееща най- близко до тях: по посока Запад от центъра на селото: до Поповите/ Бъчварския/ геран със суа/ махало/, Белчавия, Груевия, Тонавия, Вражалийския, Раевия, Пасуниния,Луциния, Марчавия,Киравите, Перчинкавия,Смърданския, Москиния, Пантавия / до Ранджо Пантавия/, Мишавия, Дуцавите, до Димитър Кичашкия и Лилкавите, Гунчавите, Василавите, до Петко Поповия, до Борис Пулавия, Кънчавите, Еван/Иван/ Станков, до Любчо Цанкавия, Флякавия, които също излизат на около 25 или повече, ако е пропуснат някой или ако се прибавят от околностите на селото: „Голиделския“- Москиния, Шаранкавия,“ Пашиното“, „Кукина ливада“ /Манчалавия/, „Криви/ Криа паток/ поток“, на „Чуката“,“ Рояка“, Латинския геран, Труцавите във „Велка“, в „Кутига“, Гицавите на „Суревището“, на Чурчумел в „Кутига“, на Бъкавите в местността „Цигания“ и др, Всичко това надминава завидният брой от около 40 герана/ бунара/ в село Градец и около него. Много от тях са с макари, кофи, синджири и покрити, а някои с така наречените суи/ махала/ !!!

Почти около 20- 30 е и броят на кладенчетата и потоците, които също носят имената на собствениците на прилежащата земя или гора около тях, истината е, че около самата река Тополовец има доста кладенчета, които захранват водите на реката и при голяма суша или спирането на единия от ръкавите на реката , тя продължава да има вода и да бъде от полза за обитателите й: животинки или птици !!!

Блатистите райони и блатата също са една природна притурка към водното богатство на Градец и неговото землище, помагащи за флората и фауната на района !

Друга придобивка от водните ресурси на село Градец са минералните извори на селото ! Известно от архивите на селото е, че долината на река Тополовец, където е разположено село Градец, е от неприкосновените запаси на страната ни от топли и студени минерални извори. Най-известна е Сондата, в края на селото, открита през 1959 година, извираща от 600 метра дълбочина с начална температура на водата от 32 градуса. Изворът спада към така наречените хлоридни-натриеви води, в които преобладава хлорният анион според книгата на Димо Караколев „Лечебен справочник за българските минерални води „ издадена през 1990 година.

Извори с такива води в България са осем: Мирово и Върбица Варненско, Слънчев бряг и Долно Езерово Бургаско, ГРАДЕЦ И СЛАНОТРЪН ВИДИНСКО, Долен Дъбник Плевенско и Козлодуй Врачанско !!!

Много от крайпътните чешми на село Градец също са минерални и това го знаят много от хората идващи да налеят натурална минерална вода от тези източници !

Много вода е изтекла от направените чешми и кладенци в селото и около него, много са пресъхнали, наринати, затлачени, изоставени или продължават да текат с пълна сила ! 

Много са и песните, преданията и легендите свързани с тях!

От българския фолклор знаем как са възпети много подобни чешми и кладенци, защото народа ни е тачил този природен дар, а всеки преуспял българин или добър майстор е градил чешма, за да остане името му навеки !!! 

Истината е, че всичките тези водни източници са народно богатство, дар от Природата и Бога !
Истината е, че водата е синьото злато на нашата планета Земя !
Истината е, че трябва да я пазим и тачим като очите си, защото без нея няма живот !
Истината е, че има хора, държави и области по света, където водата е по- ценна от парите !
Истината е, че има държави където с водата променят климата и поминъка на населението !
Истината е, че с вода хората правят Рай в пустините, а без вода и Рая става пустиня !
Истина е, че е ВОДИЦИ, и водата е не само светена на този ден, но е и свещена,и трябва да бъде всеки ден и миг такава от нашия живот, защото Живота започва, съществува и завършва с нея: ВОДАТА !!!

БОГОЯВЛЕНИЕ Е !!!

Пролет Цолова