Защо българите благодарят с "Мерси"?

На 11 януари в много страни се отбелязва Световния ден на думата "Благодаря" (International Thank You Day). На този ден имаме пълното право да изразим благодарността си на семейството, приятели, колеги и всеки, който ни е направил деня по-добър.

„Благодаря" е най-простото послание, но българите масово използват думичката "Мерси".

Откъде намира място френското мерси, заедно с нашето благодаря?

Традиционно казваме мерси, а понякога - мерси много. 

На пръв поглед корените на френските думи в речта ни трябва да се търсят във Възраждането и желанието на нашенеца да се европеизира. Франция е била събирателно за Европа, затова и алафранга от гръцки, алафранка по френски значи европейска работа. Преди Освобождението и непосредствено след него в речта се появяват много френски термини, които бележат културния прогрес- супа, шанс,тренд, пресантимант. Някои от тях са останали и до днес, подминати от пуристите на езика, които са се борили най-вече с гърцизмите, турцизмите и русизмите.

Френският е бил белег на изисканост и не е представлявал заплаха за книжовния език. Нещо повече. По френска линия градското обръщение в нова България става мадам. Госпожо също е актуално, но мадам издава стил, както в обекта, така и в автора на израза. Обаче тук идват няколко детайла, свързани с мерси, които малко объркват нещата. Първият детайл е, че тази дума няма как да получи широко разпространение, защото тя е обречена да издава определен статут. Ето как нейната употреба в следосвобожденска и предвоенна България е налице, но тя придобива една трансформация.

Същата трансформация се наблюдава и в руския език. И там мерси се употребява, и там тази учтива форма е дошла директно от Франция, но се е превърнала в жаргонна дума. Това се случва в началото на XX век, когато употребата и става повече смешна, нелепа. След революцията в Русия, да се казва мерси става буржоазна отживелица, повод за ирония. И така от официалния език думата прескача в сленга.

Същото става и у нас. На един етап мерси се превръща в шега, закачка, дори подигравка. Жаргонът си я присвоява, точно както се случва и с мадам. Ето как думата мадама в жаргона е всъщност френското мадам, но с игрови и шеговити нюанси. Този жаргонен бум в Русия е по-ранен, при нас се случва по-късно, но има същия характер. Думите бохем, мадама и мерси влизат в езика, измъкнати от определени групи и присвоени от други. Това се случва след 30-те години. Този жаргон преживява 9 септември и почти не е променен, продължава да се развива и след 50-те години. Историята на чао също е свързана с него, макар да е доста по-различна.

От този жаргон до днес са отпаднали някои думи. Например бамбина, по рядко се използва вече скивай. Други думи обаче са се прехвърлили в ежедневния език - бачкане, готино, писна ми, гадже.Така е и с мерси. Тя е френска дума, но минава през центрофугата на жаргона, а не влиза в езика директно, както други чуждици. Например асансьор или тирбушон. За тях ние нямаме родни варианти. И вече е късно пуристите да измислят.

Но мерси не е чуждица, тя е жаргон. Затова за нея имаме и друга, книжовна дума. Това е причината да употребяваме, волно или неволно, и двете. Благодаря за вниманието и мерси.