Живко Георгиев: Политическите централи отдавна не генерират идеи, има само интереси

Социологът Живко Георгиев прави интересен разбор на отиващата си 2017 г.  пред БГНЕС

Кой и как управлява държавата? У нас има властващ елит и очевидно успяват за част от заинтересованата публика /не всички се интересуват/, да представят някакви частни интереси като всеобщи. Обаче по-точното дефиниране на ситуацията е, че системата е загубила своята управляемост. Нямам усещането, че процесите в страната се управляват. По-скоро когато в някоя подсистема на обществото – здравеопазване, образование, национална сигурност или някъде възникне проблем, властващите се активират пожарникарски и закърпват някакви пробойни в системата, но тя си самодейства. А когато оставиш една социална система да си самодейства, това, което там се случва, е, че тя започва да работи за някои частни интереси, а не за всеобщия интерес. А последната й грижа е за крайния бенефициент на публичните услуги като здравеопазване, образование. Последна грижа е инвестиция в бъдеще на регионите, бъдеще на младите и т.н. Не съм срещал някаква промислена инвестиция, която може да бъде разглеждана като инвестиция в бъдещето на страната. По-тревожното е, че не виждаме идеи. Не би било сериозно да очакваме политиците да генерират всичките идеи. Няма и гражданско общество, което да генерира идеи, интелектуалният елит на нацията /доколкото е оцелял/ и той е позагубил вкус към това да създава визия и смислени идеи. Като че ли всички сме се предали. И разчитат само на нещо, което би могло да дойде отвън – било то инвестиции, било европейски натиск, било то някакви европейски инициативи, които да инжектират енергия в страната.

Вече няма ентусиазъм около думите, няма и лидерство в страната, което продуцира първо колективно мисловно усилие, а след това с политическа воля да генерира някакви реални процеси. Политическата система много ясно съзнава, че единственият капацитет, който притежава, е успешно да провежда обичайните политически игри в предизборна и следизборна ситуация. Ако има там някакъв интелектуален живот, той е съсредоточен преди всичко върху технологиите в конкретната борба с другите партии. Политическите централи отдавна не са генератори на идеи, отдавна не са генератори на политики. Именно те трябва да ги създават и след това, ако партията спечели изборите и получи достъп до властта, да реализира тези политики. Но извинете, някой да е чул, централата на ГЕРБ /а голяма част от българите не я знаят и къде е – в Банкя, на „Дондуков“ или другаде/, какви политики е генерирала и вменила на своето парламентарно представителство, на своите хора във властта да реализират. Вече са и забравени предизборните платформи, въпреки, че изборите не бяха чак толкова отдавна. Не е по-добре и състоянието на другите партии.

Опозицията в лицето на БСП също се мъчи някакви политики да разработи, но и там имат още да си пишат домашното. И те са силно изкушени в пиара, във възползване от благоприятни ситуации – което са технологични аспекти от битието на една опозиция. И те все още не са успели да генерират някаква успяваща кауза, която и тях ще ги направи по-силни, и на обществото ще даде възможност поне малко да си помечтае и да привиди някакво общо бъдеще. Липсата на стратегия, на национална визия, липсата на приоритети, които съществуват не само на вербално равнище, е тревожна тенденция. Общото усещане е дефицит на идеи. Интереси има. Голяма част от управляващите в годините на прехода добре се опитваха да преследват частни интереси /те не винаги са лични, те понякога са и социалногрупови, и партийни, и пр./. Хубаво е когато то по някаква случайност съвпада и с общия интерес в някакъв исторически момент. Но по правило е срещу него. Няма я не само сред политиците, а и сред гражданите, че наистина животоспасяващо за страната е това, което е написано над НС, че съединението прави силата, че заедно можем. Ако има стратегии, които са оптимистични, те са частни – „сам може и да мога“, „имам идея“, „имам воля“. Но всички заедно – това е невъзможно. Което парализира интереса към колективните проекти.

Има няколко Българии, повечето българи живеят в забравеност

Кое вълнува българите? България е все по-малко нещо, което е хомогенно, едномерно. Даже като социолог го твърдя – все по-безполезна абстракция е да говорим българското общество като такова. Има няколко Българии – в различна кондиция, различно себепреживяване, различен дневен ред и тревоги, надежди. Едната България – това е София и няколко по-развити големи градове, където общо взето има позитивни тенденции в икономиката и в жизнения стандарт в икономиката, има някои позитиви и в средата, в която хората могат да се развиват. Има още една – втора България – това са по-богати сравнително развити общини, където успяват да се крепят над водата и все още няма белези на фрапиращ регрес. Но голяма част от страната, респективно и населението, което там живее, има усещането за забравеност. То е осъдено на вегетация и там по-скоро протичат маргинализиращи тревожни тенденции, които рушат социална тъкан, разрушават нормалните предпоставки за достойно съществувание. 

Целия анализ можете да прочетете тук