Злите хора оставят след себе си пожарище; добрият човек оставя отподире си огнища

Добрият човек ще го познаеш по огъня.

Злите хора оставят след себе си пожарище; добрият човек оставя отподире си огнища.

Гдето има човек, има и огън, гдето се вие пушек, има живот.

В небето също тъй има огън, край него се събират буреносните облаци.

Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото огнище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с къкрещото гърне, затънало до колене в жаравината, и с оная черна верига, провряна през комина, дето – според старите – служи на дявола да слиза нощем, да се отърка в саждите, та да стане косъмът му още по-черен.

Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само пътни знаци или временни спирки, по които отброява дължината на своя живот или на своите преживелици; нашите преживелици винаги имат само едно начално огнище – бащиното огнище…

За силен огън се иска яко дърво, дървесината му да е стегната. Такова дърво е дъбът. Той гори устойчиво, ръмжи с гръден глас в огнището и равномерно люлее пламъците си. С него човек се чувства спокойно, стига да умее да разрови добре пепелта отдолу, тъй че огънят постоянно да диша.

Огънят диша като човека. Самата му душа танцува пред вас, гола и искрена, движенията са гъвкави, а над пламъците се извива също тъй гъвкаво синя пушилка, прилична на отдалечаваща се от вас мисъл...

Йордан РАДИЧКОВ
(24.10.1929 - 21.01.2004 г.)