Знаете ли, че видинчанин е външният министър, защитил Съединението и подписал Топханенския акт

Христина Кирилова, експерт „Нова историая“ към Регионалния исторически музей във Видин в интервю на Анна Лозанова за Радио „Фокус“ – Видин

Какво представлява Топханенският акт?

На 24 март 1886 в двореца „Топхане“ в Истанбул е подписан т.нар. Топханенски акт, с който на практика се узаконява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз. Князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Топханенският акт потвърждава териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. И под този акт стоят подписите на видинчанина Илия Цанов в качеството на външен министър в кабинета на Петко Каравелов и на турския велик везир Кямил Паша. И това не е просто един подпис. Защото тук трябва да се посочи огромната дипломатическа совалка, която извършват пратеници на страната в така наречените Велики сили. И още – работата, която сам Илия Цанов свършва в Истанбул. Той много добре познава турското право, турската правосъдна система, запознат е и с международните спогодби, но е сам в Истанбул. Не получава никакви указания, нищо от министър председателя или от княза. Сам трябва да решава до къде да отстъпи, кое на всяка цена да спаси. Това четем и в неговия дневник. Имал е подкрепата на княза, на кабинета, но решенията е трябвало да ги взима сам.

Каква е обстановката, в която взима тези решения?

Тежка, така мога да я определя. Враждебна от страна на Великите сили и дори от Русия и с много претенции от страна на Османската империя. Осъществено на 6 септември 1885 година Съединението изправя младата българска държава практически срещу всички съседи и Велики сили. Но, най-жестоките и подли удари идват от братските страни, на чиято помощ народът се е надявал най-много. Сърбия е недоволна от една силна славянска държава на Балканския полуостров. Така през ноември, два месеца след Съединението избухва Сръбско българската война и младите капитани от българската войска (Русия оттегля своите офицери от нашата армия) трябва да защитават на практика Съединението. Победата ни е извоювана с много жертви от страна на младата българска държава. На един друг фронт политиците ни трябва да поставят основите на младата дипломация и да се преборят с Великите сили и да защитят Съединението. Това прави Илия Цанов.

Кой е Илия Цанов?

Христина Кирилова: По майчина линия е потомък на българския царски род на Шишманци. Илия Цанов е роден през 1835 г. във Видин и е брат на друг голям българин – Найчо Цанов, общественик и политик, основател на Радикалната партия. Учи в Свищов, адвокат и помощник-съдия в Търговския съд в София през 1868 г. В този период от време се интересува от българското възрожденско просветителство и борбата за църковна независимост. Лично и чрез кореспонденция общува с дейци на Възраждането и изявени църковни представители. През 1876 г. под натиска на Великите сили пред османските власти се поставя въпросът за назначаването на служебен защитник на заловените Ботеви четници. В тази роля се появява Илия Цанов и успява да спаси живота на повечето от тях – да замени смъртните присъди със заточение на много от тях. От 30 юни 1884 г. до 9 август 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в кабинета на Петко Каравелов.

Успява ли Илия Цанов в ролята си на външен министър да защити Съединението?

Успява да направи възможното, да накара Великите сили да признаят Съединението. Нещо, което в началото на преговорите не е могло да се каже със сигурност. Успява да запази Бургас и околията в пределите на Княжеството, а към Бургас определени претенции е имала Османската империя. Запазва Бургас, но не успява да запази Кърджалийския регион. Има отстъпления, но това е единствено възможното и най-доброто, което постига българската дипломация, принуждавайки Великите сили да признаят Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Статутът на Източна Румелия е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на независимостта на България. А Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.

Тъжен край има Илия Цанов…

Така е, големите държавни мъже, които се раздават за Родината си не винаги имат добър край. Илия Цанов умира на 27 март 1901 г. в София. Той произхожда от богат род, но последните години от живота си е принуден да разпродава нивите си за да се издържа в София. След идването на Стефан Стамболов на власт, той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора, делото му е обругано, а заслугите му към България – отречени. Не е осъден, защото няма за какво да бъде съден, няма присъда срещу него. След затвора е много болен, връща към адвокатската професия, но трудно се издържа. Само неговият брат, изестният политик Найчо Цанов знае за трудностите му.