От края на 19 в. иманяри ровят около видинското с.Градец и търсят няколко легендарни съкровища - на прословутия местен разбойник Стънгата, на средновековния видински цар Иван Срацимир, на Алботинския скален манастир и на Махмуд бей. Единствено за имането на турския първенец се предполага, че е било намерено, но прокълнатото злато затрило цял род в съседното с.Динковица. 

Новооткрита пирамидална постройка в централната част на Перу може да преобърне представите на изследователите за района и неговото значение в йерархията на инките. 

44 корабокрушения във водите на Черно море са проучени от експертите от Центъра по подводна археология в Созопол през тази година. Данните от тях бяха представени на кръгла маса "Културното наследство на Черноморска Странджа през погледа на изследователите“, която се провежда три дни в Ахтопол, съобщи БНР.

Кръгчета, изрязани от човешки черепи, са били използвани през 5-ото хилядолетие пр.Хр. от хората, които са населявали нашите земи по онова време.

Странните находки с правилна форма и дупка в средата, които археолозите наричат рондели, са намерени в праисторическия обект Козарева могила край Каблешково. Броят им вече е 6, като последната е намерена при археологическите разкопки това лято.

За винопроизводството по българските земи още в древността, когато е било част от трапезата и култовите практики на древните траки, се знае много. Разширяването на римската империя на Балканите му дава нов тласък, а след период на упадък, когато империята се разпада и започва преселението на народите, следва възход на лозарството по време на Първото българско царство. 

Сухоречието на река Табан е естествената граница между общините Кайнарджа и Алфатар, Силистренско. Преди повече от 20 години археолозите от Крайдунавска Добруджа откриха там любопитен скален комплекс – светилища, олтари, култови площадки и ями. Те били групирани по протежението на древната река Табан в района на силистренските села Стрелково, Васил Левски, Поп Русаново и Кутловица, като най-значителното от тях се оказало светилището край село Стрелково.

Видинско може да се окаже първият регион на Балканите, в който се появяват прабългарите и то повече от век преди Аспарух, при това идвайки от територията на днешна Унгария. 

Тази теория не е нова, но не е разработвана, защото интересът на историците е насочен на изток към придвижването на прабългарите от територията на Русия. Това сподели с мен преди няколко години археологът Красимира Лука.

На 25 август 1994 година във Видин е облачен летен ден. Следобед в горещия четвъртък буреносни облаци скриват слънцето и над града се разразява гръмотевична буря. Мълния пада в парка "Нора Пизанти" в западните покрайнини на града и удря огромно вековно дърво гледичия, което в този край е известно с името Исусово дърво. Бурята отминава и разполовеното от мълнията и повалено на земята старо дърво привлича погледите на любопитни видинчани. Тогава с изумление те виждат в сърцевината му тайнствен надпис и знак.

Ритуално разчленена тракийска принцеса беше открита при археологически разкопки край кърджалийското с. Бенковски, съобщи в."24 часа".

Погребението е датирано от 4 век пр. Хр. Гробът е разкопан от младия учен Любен Лещаков, чийто консултант е проф. Николай Овчаров.

Преди 6 века от Видин е тръгнала безмитната търговия по нашите земи, а Бдинското царство се превърнало в първата  безмитна зона. 8 години по-късно Рилският манастир пък се превърнал в първия своеобразен фри шоп и получил привилегията да търгува свободно и безмитно из цялата страна.

Бдински сборник е средновековен български хартиен ръкопис в университетската библиотека на град Гент. Не е известно кога и как той е стигнал до Белгия. Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 година в Бдин за цар Иван-Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна. Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV в.

В продължение на години учените разгорещено дебатират възрастта на някои от най-старите пещерни рисунки в Европа: дали зашеметяващите изображения на пещерни лъвове, коне и бикове в пещерата Chauvet-Pont d’Arc (Шове) в Югоизточна Франция са на около 20 000 години, както някои изследователи предполагат, или са били нарисувани хилядолетия по-рано?