За винопроизводството по българските земи още в древността, когато е било част от трапезата и култовите практики на древните траки, се знае много. Разширяването на римската империя на Балканите му дава нов тласък, а след период на упадък, когато империята се разпада и започва преселението на народите, следва възход на лозарството по време на Първото българско царство. 

Сухоречието на река Табан е естествената граница между общините Кайнарджа и Алфатар, Силистренско. Преди повече от 20 години археолозите от Крайдунавска Добруджа откриха там любопитен скален комплекс – светилища, олтари, култови площадки и ями. Те били групирани по протежението на древната река Табан в района на силистренските села Стрелково, Васил Левски, Поп Русаново и Кутловица, като най-значителното от тях се оказало светилището край село Стрелково.

Видинско може да се окаже първият регион на Балканите, в който се появяват прабългарите и то повече от век преди Аспарух, при това идвайки от територията на днешна Унгария. 

Тази теория не е нова, но не е разработвана, защото интересът на историците е насочен на изток към придвижването на прабългарите от територията на Русия. Това сподели с мен преди няколко години археологът Красимира Лука.

На 25 август 1994 година във Видин е облачен летен ден. Следобед в горещия четвъртък буреносни облаци скриват слънцето и над града се разразява гръмотевична буря. Мълния пада в парка "Нора Пизанти" в западните покрайнини на града и удря огромно вековно дърво гледичия, което в този край е известно с името Исусово дърво. Бурята отминава и разполовеното от мълнията и повалено на земята старо дърво привлича погледите на любопитни видинчани. Тогава с изумление те виждат в сърцевината му тайнствен надпис и знак.

Ритуално разчленена тракийска принцеса беше открита при археологически разкопки край кърджалийското с. Бенковски, съобщи в."24 часа".

Погребението е датирано от 4 век пр. Хр. Гробът е разкопан от младия учен Любен Лещаков, чийто консултант е проф. Николай Овчаров.

Преди 6 века от Видин е тръгнала безмитната търговия по нашите земи, а Бдинското царство се превърнало в първата  безмитна зона. 8 години по-късно Рилският манастир пък се превърнал в първия своеобразен фри шоп и получил привилегията да търгува свободно и безмитно из цялата страна.

Бдински сборник е средновековен български хартиен ръкопис в университетската библиотека на град Гент. Не е известно кога и как той е стигнал до Белгия. Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 година в Бдин за цар Иван-Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна. Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV в.

В продължение на години учените разгорещено дебатират възрастта на някои от най-старите пещерни рисунки в Европа: дали зашеметяващите изображения на пещерни лъвове, коне и бикове в пещерата Chauvet-Pont d’Arc (Шове) в Югоизточна Франция са на около 20 000 години, както някои изследователи предполагат, или са били нарисувани хилядолетия по-рано?

Монета от епохата на цар Иван Асен II /1218-1241 г./ преобръща всички теории и доказва, че Солун е бил част от Българската държава. Това заяви за БГНЕС известният финансист Тенчо Попов, който повече от 40 години се занимава с нумизматика.

Седем мъже от видинско са били сред 2200-те пътници на „Титаник”, чието плаване завърши трагично точно преди 104 г., след като лайнерът се удря в айсберг край остров Нюфаундлънд. Това са Кръстю Барутаров от Брегово, Иван Панджурски от с.Кладоруб, Иван Колчев от Ново село, Тодор Цанков от с.Върбово, Игнат Грънчаров от Белоградчик, Младен Поцев от с.Старопатица и Георги Феница от с.Балей. Последните трима имат щастието да са сред 705-те пасажери, които са спасени от притеклия се на помощ кораб „Карпатия”.

Годината е 1462-ра. В полумрака на лепкавата мъгла се носят валма дим и смрад от разлагаща се плът. Странна тишина е налегнала покрития с трупове дунавски бряг. Няма вопли на умиращи и ранени - всички са мъртви. Покрай пътя стърчат колове с набити на тях хора, имали нещастието да попаднат живи в ръцете на победителя. Обезобразени човешки тела, застинали в жестока предсмъртна агония, изпълват хоризонта, докъдето погледът стига.

Бойно поле отпреди 3250 години на територията на Германия разкрива пред археолозите останки от загинали воини, дървени бойни бухалки, върхове от копия, кремъчни и бронзови върхове от стрели и бронзови мечове и ножове. Ужасът на сцената е застинал във времето, “консервиран” в торфните отлагания. Учените са изненадани от мащабното сражение. До този момент никъде другаде в Северна Европа не са откривани следи от толкова голяма битка, а се смяташе, че сражения с такива мащаби са се водели в далеч по-късни времена.