Седем мъже от видинско са били сред 2200-те пътници на „Титаник”, чието плаване завърши трагично точно преди 104 г., след като лайнерът се удря в айсберг край остров Нюфаундлънд. Това са Кръстю Барутаров от Брегово, Иван Панджурски от с.Кладоруб, Иван Колчев от Ново село, Тодор Цанков от с.Върбово, Игнат Грънчаров от Белоградчик, Младен Поцев от с.Старопатица и Георги Феница от с.Балей. Последните трима имат щастието да са сред 705-те пасажери, които са спасени от притеклия се на помощ кораб „Карпатия”.

Годината е 1462-ра. В полумрака на лепкавата мъгла се носят валма дим и смрад от разлагаща се плът. Странна тишина е налегнала покрития с трупове дунавски бряг. Няма вопли на умиращи и ранени - всички са мъртви. Покрай пътя стърчат колове с набити на тях хора, имали нещастието да попаднат живи в ръцете на победителя. Обезобразени човешки тела, застинали в жестока предсмъртна агония, изпълват хоризонта, докъдето погледът стига.

Бойно поле отпреди 3250 години на територията на Германия разкрива пред археолозите останки от загинали воини, дървени бойни бухалки, върхове от копия, кремъчни и бронзови върхове от стрели и бронзови мечове и ножове. Ужасът на сцената е застинал във времето, “консервиран” в торфните отлагания. Учените са изненадани от мащабното сражение. До този момент никъде другаде в Северна Европа не са откривани следи от толкова голяма битка, а се смяташе, че сражения с такива мащаби са се водели в далеч по-късни времена.

Археолози откриха уникална находка до бреговете на Оман: корабът „Есмералда”, който е бил от 20-те плавателни съда на Четвъртата индийска армада, която през 1502-1503 г. е предвождана от легендарния португалски мореплавател Васко да Гама.

Мястото на крушението на „Есмералда” е открито още през 1998 г. до остров Ел Халания, принадлежащ на Оман. Подводните изследвания обаче започват 2013-2015 г. и продължават и сега, паралелно с изучаването на находките.

Повторното изучаване на вавилонските глинени таблички, съхранявани в Британския музей, показва, че древните астрономи от IV – I век пр. Хр. са използвали геометрични изчисления, за да проследяват движението на Юпитер. Досега се приемаше, че използването на този научен подход датира  от XIV в.

Погребални ритуали отпреди 9 хил.г.в селището Шкарат Мсайяд, на 16 км от Петра в Йордания, озадачиха археолозите, които извършват разкопките на неолитното поселение.