Не плачете, деца! Бедността е преборена, учебниците ще са цветни за всички

С цветните и черно-белите учебници просто лустрото падна и лъсна

Ще се заиграе ли БСП с протестите през септември

Ще се вържат ли от ИБ на БСП и ще подведат ли електората си на организираните от психо-десен сектор протести през септември, пита в анализа си Мирослав Паскалев - Зорец.

Демагогията и популизмът като наркотик за съвременните политически партии

В центъра на моето внимание е политиката. Как изглежда тя, погледната през призмата на популизма и демагогията? Веднага възниква въпросът има ли основателни причини да използваме двата термина с различно значение, след като тяхната етимология е обща и често се използват като синоними. Този въпрос е не само езиков, а исторически и политологически. В популярната лексика понякога с един термин се означават близки по съдържание явления, които обаче не съвпадат.

Тука е така! Обичаме да живеем със скелетите от гардероба

България и българският народ имат дълга и богата история. Държавата ни разполага с уникална природа, а геополитическото и положение е повече от стратегическо. И все пак сме зле, както обикновено казваме. Защо? Своя отговор дава историографът СИМЕОН КУЛИШ

Проф.Тодор Галунов: Догодина ще стане ясно дали правителството ще изкара цял мандат. БСП не успя да стане силна опозиция

Проф. Галунов, изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов“ 3, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството и какво не успя?

Добрите хора на България! Човещината си отива с нашите баби и дядовци. Нас ни тровят с омраза

Баба Теодосия е един добър човек, за когото писах днес. На 82 години, като през последните четири живее в старческия дом в с.Кутово. Спестявала от пенсийката си, за да построи чешма в двора на старческия дом. И го направила.  

За слабите и силните политици. За Корнелия и Луций Корнелий Сула, за Радев, Бойко и Цецка

Слабите политици слушкат, силните маневрират.

Проф. Драгомир Драганов: Нищо чудно да бъде създадена президентска партия

За над два месеца парламентът не свърши работа и за две стотинки. Пардон, с едно само изключение – вдигна акциза на българските цигари в очевидна изгода на вносните. С което приключи и дейността му „в името на народа”, както иначе е записано в депутатската клетва.

И толкоз. Следва заслужена ваканция с не по-малко заслужен отдих за морните депутатски тела.

В политиката обаче, когато нищо не става, значи нещо става. И то май наистина става.

Депутатите си мислят, че сме овце, които могат да стрижат и доят. Прочетете какво ни готвят и реагирайте!

Всеки момент депутати се готвят да приемат два закона, с които да ограничат и намалят достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса и да приберат още повече средства на данъкоплатците. Според думите им, никой не бил им изпратил становища против законопроектите, затова щели да ги приемат. Е, за да не е съвсем никой, написах това становище и им го пратих.

Републиката на Апостола.. Ала ние живеем някъде другаде

Има една държава, която е „Храм на Истинната и Правата Свобода, на съгласието, братството и съвършеното равенство“.
Там Републиката е Свята, народната работа е свещена, Свободата е свобода лична, Свобода човеческа, Свобода народна, Свобода гражданска.
Там човекът е „свободен с пълна свобода“ и „има благословението от Бога да бъде господар с всичките си права“.
Там човекът живее човешки.
Там владее силата на правото, а не правото на силата.

Нека не им позволяваме да променят и заобикалят конституцията!

Смятаната от мнозина за конюнктурна и кратковременна Конституция от 12 юли 1991 г. надживява все повече от своите автори и тогавашни съвременници. Толкова оспорваната и критикувана форма на Велико Народно събрание за най-важните промени в нея се оказа далновидно решение, което осигурява реално върховенство на учредителната власт и стабилност на конституционната уредба. 

Павлин от с.Кошава заровил баща си в двора от немотия, но политиците в паралелния свят спорят за изстребители и не знаят що е бедност

Преди два месеца Самуил Флоров, на 77 г., починал в дома си в с.Кошава, Видинско. Синът му Павлин, с когото живеели от едната му пенсия, нямал пари за погребение и ето как решил проблема – тихомълком го закопал в двора на къщата им и не казал на никого. След това два месеца взимал пенсията на баща си, за да има с какво да живее.

Страници